Решение № 11696 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2014 г.

Решение № 11696 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13126/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът, Директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 1925/29.08.2014 г. по адм. д. № 2705/2013 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161300012/23.04.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Пирс-Д" ООД по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161300012/23.04.2013 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 57 597,80 лв. с лихви за периода м. 10 - 12.2010 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 6, чл. 9, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на услуги от "Ваан фаст билд" ООД не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определени данъчни задължения в РА за ревизираните периоди. При преценката на доказателствата не са допуснати процесуални нарушения от съда. Представените актове обр. 19 установяват предаване на строителните услуги от доставчика на ревизираното лице. Данните в тях се потвърждават от непротиворечивите показания на разпитаните като свидетели технически ръководители на обектите и работниците, изпълнили довършителните работи: гипскартон, тавани, преградни стени, боядисване, топлоизолация по фасадата. Свидетелите описват подробно обектите, на които са работили, сумите, които са им заплащани за извършената работа на ден, начинът за транспортирането им до обектите и съдът като е кредитирал показанията им не е нарушил процесуалните правила. Представени са и граждански договори за възлагане на конкретните видове СМР, които потвърждават свидетелските показания. Притежаването на скеле от доставчика е достатъчна материална обезпеченост за изпълнението на посочените видове довършителни работи. Правилен е изводът на съда за приложимост на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Липсата на осчетоводени разходи по сметка 501 - каса за плащане по гражданските договори с работниците, извършили фактурираните СМР, не е основание да не се признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по осъществените доставки, щом не е доказано знание у него за участие в данъчна измама, както правилно е приел административния съд. Недобрата счетоводна отчетност на доставчика не е основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките. В този смисъл е решението по съединени дела С-96/07 и С-95/07 на СЕО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно за 2680 лв. Искането да се присъди и начисленият ДДС върху изплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 36 от ЗА и чл. 60, ал. 2 от Конституцията на РБ, които не позволяват с § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения да се отменя механизма на данъка върху добавената стойност и правото на дружеството по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС да приспадне данъчен кредит в размер на заплатения данък върху добавената стойност за адвокатските услуги, които е ползвало в дейността си. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,