Решение № 8264 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 76/2009 г.

Решение № 8264 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 76/2009 г., I о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална митническа дирекция - Бургас и началника на митница Бургас, чрез процесуалния представител срещу решение № 1028/17.11.2008 година по а. х. д. № 1385/2008 година на Административен съд - Бургас, първи състав, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 41/2008 г. на началника на митница Бургас, потвърдено от директора на РМД - Бургас, определящо за внасяне от "Пристанище Бургас" ЕАД данъчни задължения. Касаторите поддържат, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушение, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу ППСДВ и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - "Пристанище Бургас" ЕАД, не взима становище. Заинтересованата страна - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания и предвид чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че "Пристанище Бургас" ЕАД" гр. Бургас, е търговец, управляващ временен склад. Съгласно митнически манифест са въведени в пристанище Бургас и разтоварени от кораба "Гоктуг" 1400000 кг. оловен концентрат. След разтоварването е съставен генерален акт на митнически пункт "Пристанище Център", в който като разтоварено количество е посочен резултатът от извършеното по метода "драфт сървей" измерване тегло - 945 500 кг. При натоварването им на ж. п. вагони и претеглянето им се установява количество в по-малко, експедирано с митническо направление "транзит в страната". При получателя стоката е претеглена и установена разлика 5500 кг. Според АС, митническите органи в нарушение на чл. 114 ППЗМ са приели, че разликата е липсваща стока, считаща се за отклонена от митнически контрол и съответно - внесена на територията на страната, поради което са определили дължим от "Пристанище Бургас" ЕАД" ДДС, както и законната лихва. В случая се установява друго - а именно, че при теглене на стоката по метода драфт сървей и впоследствие посредством вагони на кантар, теорията и международната практика допуска отклонение. При претеглянето на ж. п. кантар има системна грешка при теглене на вагоните, както и системна грешка на везната. Изложени са доводи и свързани с изпарението на влагата и механично разпиляване без цифрово изражение. Изводът е, че отклонението в теглото на стоката е в границите на нормално допустимата грешка и не е налице липса при съхранението във временен склад по смисъла на чл. 114 ППЗМ, която да води до задължение за заплащане на ДДС. Решението е правилно. Според заключението на вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза по делото, винаги има несъответствие в резултатите от двата вида измерване-по газенето на кораба и по тегленето на кантар, поради несъвършенството на методите и измервателните уреди. Международно установената практика в корабоплаването е да се приема, че е допустима разлика в резултатите от + (-0.5% от товароносимостта на кораба, която в случая не е известна, но със сигурност е равна или по-голяма от товара. След сумиране с величините, получаващи се и от системните грешки при теглене на вагоните и везната, съдът е направил обоснован извод относно допустима грешка при измерването на товара. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата. Не е приложима материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗДДС) отм. (, според която ДДС се дължи в случаите, когато е налице доказано освобождаване или отклоняване на стоки от митнически контрол, освен ако има доказателства за друго, тъй като същата е действащо право до 31.12.2006 г., а вносът е осъществен през 2007 г. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма правна възможност за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, първо отделение