Решение № 6736 от 20.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4921/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на З. М. М. подадена чрез адв. Георгиева срещу решение 3210/02.04.2025 г., постановено по адм. дело 302/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът инвокира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Кръстева, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е била законосъобразността на Решение 743/21.01.2025г.,издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС). С обжалваното съдебно решение се отхвърля жалбата на З. М. М. - гражданка на Сирия - действаща лично и като законен представител на малолетните деца М. И. М. и Л. М. И. против Решение 743/21.01.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя и малолетните й деца. Спазени са процедурните изисквания на чл.15, ал.б от Закона за закрила на детето, като в- административното производство, в което се засягат правата или интересите на малолетните деца на жалбоподателката, административният орган е уведомил Дирекция Социално подпомагане по настоящия адрес на децата и съответно са изготвени и социални доклади от извършено проучване за положението на децата. Дирекция е определила представител, присъствал на проведеното с майката интервю. Съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Касатора неоснователно твърди наличие на касационните основания по чл.209, т.З АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , заключаващи се в недостатъчни мотиви относно бежанската история на жалбодателя, както и относно положението в държавата по произход / Сирия/ и в частност Халеб / или личното положение на търсещото закрила лице , както и не се установяват твърдините противоречия с материалния закон чл.8 и 9 ЗУБ или необоснованост на процесното съдебно решение. 1 Съдът правилно е установил фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност, обсъдил е възраженията на страните и е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на жалбата. Правилно е прието, че жалбодателката не попада в приложното поле на чл.8 и 9 от ЗУБ. В настоящия случай напълно обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Отделно по отношение на жалбодателката не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е била арестуван, съден или осъждан, не е имала проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната религия. Така представената история не разкрива условията на закона от предоставянето на статут на -бежанец, поради което крайният извод на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл.8, ал.1, както обоснован и правилен и извода на съда , че не са налице и такива по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ. Освен това правилно съда е приел, че не се установяват и обстоятелствата по чл.8, ал.4 , ал.5 и ал.6 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. Споделеното от З. М. М. пред длъжностно лице на ДАБ, че имало пренебрежително отношение към нея в Сирия, защото е от [заличен текст] произход обосновано съда е приел, че не може да се счита за основателна причина за предоставяне на бежански статут, без да е подкрепено, с каквито и да е допълнителни данни или доказателства, обосноваващи извод за наличие на системно и тенденциозно поведение на официалната власт или други субекти в Сирия, които трайно да дискриминират [заличен текст] на етническа основа и тази дискриминация да е до такава степен интензивна че да представлява основание за предоставяне на статут по смисъла на чл.8 от ЗУБ. На следващо място съдът правилно е приел, че не са представени доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл.9 от ЗУБ. Правилон съда е приел, че по отношение на жалбоподателката и малолетните й деца не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Те не са били изложени и за тях не съществува риск от посегателства по смисъла на посочените разпоредби. Същевременно в конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ. В този смисъл обосновано съда е приел, че административния орган е достигнал до този извод законосъобразно , като е съобразил Справка вх.ЦУ-1852/27.08.2024г. и Справка вх.МД-02-109/29.11.2024г., издадени от Дирекция Международна дейност към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденката, вкл. в провинция Халеб. В случая в обжалваното решение административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива, и правилно е приел, че по отношение на търсещата закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ, доколкото в провинция Халеб все още има ситуации на несигурност и инциденти, но независимо от това обстановката със сигурността в Сирия е стабилна и не може да се говори за висока степен на насилие. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатката. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следвало да е изключително, каквото всъщност не било налице. Освен това административният орган е достигнал и до заключение, че не се установява в случая спрямо заявителката и малолетните й деца да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието им на територията на държавата си по произход, те ще бъдат изправени пред реален риск да станат обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно е преценено , че завръщането им в Сирия е законно, физически достъпно, релевантно и разумно, тъй като те могат да се адаптират отново в обществото. Обосновани са изводите на съда за подробно мотивиране на обжалваното решение, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт действително се явяват правилни и обосновани и са релевантни и към настоящия момент. Изложената бежанска история в проведените интервюта правилно е възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия като цяло, както и с личното положение на жалбоподателката, и тези обстоятелства са преценени правилно с оглед възможността за относимостта им към на хипотези от чл.9 от ЗУБ, след което е изведен извод за неприложимостта им в случая. Освен това обоснован е изводът на съда , че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Правилно е преценено в обжалваното решение, че не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал. 1 и ал.2 ЗУБ. Видно от решението съдът задълбочено е изследвал всички релевантни за случая факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон, като е изложил съответни мотиви по всички възражения на страните, включително обсъдена е и новата ситуация в Сирия , настъпила в хода на производството по делото - бягството на Башар Асад. Правилно съдът е преценил положението в държавата по произход на чужденеца, с оглед особеностите на неговата бежанска история и съответно изводите на съда за липса на предпоставките за предоставяне както на бежански, така и на хуманитарен статут в която и да е хипотеза на чл.9, ал.1, т.1, т.2 и т.З ЗУБ са в съответствие със събрания в хода на производството доказателствен материал и съответно не се установява осъществено спрямо молителя преследване в страната по произход по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Освен това правилно е преценена информацията в медийното пространство за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на Сирия в началото на март 2025г. , че не може да обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.З от ЗУБ в случая. Общото положение в Сирия е по скоро обнадеждаващо що се отнася до сравнително спокойна обстановка по отношение сигурността в повечето области в страната, и спазването на правата на човека на фона на обстановката в Сирия до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това - не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. В обжалваното решение е отчетено от съда и постановеното Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Освен това правилен е извода , че не са налице и основанията в чл.9, ал.б и чл.8 ЗУБ , доколкото жалбодателката не е заявила член на неговото семейство да е с предоставена международна защита, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. Или в обобщение, верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на oсмо отделение,