Решение № 243 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10435/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени от 1. М. Коева, Е. Предева, К. Атанасов и Е. Тодорова,чрез адв. Станев; 2. Столичен общински съвет , подадена от юрк.Златковска и 3. "Софийски имоти" ЕАД, чрез юрк. Кузева срещу решение 3514 от 26.05.2022 г., постановено по адм. дело 2836/2021 г. по описа на Административен съд София град. Касаторите по първата жалба обжалват решението в частта, с която е отхвърлено оспорването им частично по отношение на решение 533/12.11.2020 г. на Столичен общински съвет /СОС/ и молят за отмяната му в тази част, поради нарушение на материалния закон, със законните последици. Касаторите по втората и третата касационни жалби обжалват решението в отменителната му част, с която е частично отменено решение 533/12.11.2020 г. на СОС, в частта , с която е одобрен РУП и специфични правила и нормативи за нов УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг, кв. 219, м. "Западно направление, в частта му досежно новопредвидената сграда срещу 7-етажната сграда и 2-етажното тяло към нея в съседния УПИ ХІІІ . Излагат се доводи за неправилно прилагане на материалноправните норми на чл.31,чл.32 и чл.36 от ЗУТ към изяснената по делото фактическа обстановка. Претендира се отмяна на решението в тази част със законните последици. Ответниците П. Семерджиева, Л. Боянова, В. Байрактаров, Д. Мянушева, П. Братанов, Н. Бончев, М. Гаврилова, С. Ваклина , Л. Темелкова, С. Мелезимова, Ц. Колева, К. Алексиев, К. Ангелов, С. Гологинков, Я. Ламбрева, Л. Първанова, А. Милтенова, Б. Ангелова - Игова, А. Бръмбарова и Д. Николов не ангажират становища по касационните жалби. Ответникът М. Петрова, чрез адв. Белмезов, излага доводи в подкрепа на първата жалбата и моли за отмяна на решението в частта, с която е отхвърлено оспорването, и оставянето му в сила в останалата част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни и се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби на Столичен общински съвет и "Софийски имоти" ЕАД са основателни, а първата касационна жалба на М. Коева, Е. Предева, К. Атанасов и Е. Тодорова частично основателна в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу одобрения ПР за нов УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг, кв. 219, м. "Западно направление, както и в частите, с които е одобрено изменение на ПЗ и е одобрен РУП извън новопредвидената сграда в нов УПИ ХVІ-331 , попадаща срещу 7-етажната сграда и 2-етажното тяло към нея в съседния УПИ ХІІІ. С обжалваното решение, административният съд е отменил оспореното решение 533/12.11.2020 г. на СОС, в частта , с която е одобрен РУП и специфични правила и нормативи за нов УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг, кв. 219, м. "Западно направление, в частта му досежно новопредвидената сграда в нов УПИ ХVІ-331 , в частта попадаща срещу 7-етажната сграда и 2-етажното тяло към нея в съседния УПИ ХІІІ , като е отхвърлил оспорването в останалата част, с която е одобрено изменение на ПР за създаване на нов УПИ ХVІ-331 по реда на чл.134, ал.2,т.2 ЗУТ, изменение на ПЗ и одобряване на РУП и специфични правила и нормативи в частта, извън новопредвидената сграда в УПИ ХVІ-331, за която част решението е отменено. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел,че изменението на ПР със създаване на нов УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг е по реда на чл.134, ал.2,т.2 ЗУТ, която хипотеза отговаря на безспорната по делото фактическа обстановка, сочеща, че са нанесени кадастралните граници на имот с идентификатор 68134.305.331 по КК от 2016г. като регулационни. По отношение на изменението на ПЗ не са изложени мотиви, а частичната незаконосъобразност на одобрения РУП е обоснована с допуснати намалени отстояния в противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗУТ при нормативно прието изискуемо отстояние от 23,55м. Решението е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е изградил мотивите си на база преюдициалност на регулационното изменение на плана по отношение на плана за застрояване и одобрения РУП с оглед нормата на чл.32,ал.2 ЗУТ, като е приел, че основанието по чл.134, ал.2,т.2 ЗУТ е налице, поради одобряване на кадастралната карта през 2016г. ,т.е. след действащия ПР от 2005г. и изм. от 2006г. Прието е, че кадастралните граници на имот с идентификатор 68134.305.331 по КК не съвпадат с регулационните такива. Не е изследван обаче въпроса дали така нанесените нови регулационни граници съвпадат с имотните, което обстоятелство е от съществено значение при изменение на ПР на посоченото основание. В тази връзка липсват установявания на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и поставени задачи в тази насока. От съществено значение е и обстоятелството, че преди процесното изменение на ПР и създаване на нов УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг по реда на чл.134, ал.2, т.2 ЗУТ имот с идентификатор 68134.305.331 не е бил самостоятелно урегулиран, видно от графичните части на плана, приложени по административната преписка. В оспореното решение на СОС като правно основание за изменението на ПР е посочена не само нормата на ал.2,т.2, чл.134 ЗУТ, а и тази на ал.1,т.1 на чл.134 ЗУТ, която съставлява самостоятелно основание за изменение на ПР, по отношение на което липсват изцяло мотиви в обжалваното решение нарушение на чл.172а,ал.2 АПК от категорията на съществените. Липсата на събрани доказателства в горния смисъл, освен, че са пряко относими към законосъобразността на обжалваното решение на СОС в частта му по т.2 /одобряване проект за изменение на ПР/ са с определящо значение за законосъобразността на одобреното изменение на ПЗ /т.3 от решението/ и одобрение РУП /т.4 от решението/, тъй като предвиденото по действащия ПУП-ПЗ застрояване, след самостоятелното урегулиране на УПИ ХVІ-331 "за жс и магазини и пг следва да бъде съобразено с новонанесената регулационна граница и нормативно определените отстояния, както до вътрешната регулационна линия, така и до съществуващата в съседния УПИ ХІІІ сграда. В тази връзка при безспорна установеност, че новопредвиденото застрояване в нов УПИ ХVІ-331 е от по-благоприятната страна на ослънчаване, съдът е изходил от нормативно определено отстояние от 23,55м, което се разминава с установеното такова от СТЕ, която сочи отстояние от 21,36м /от двуетажното тяло на заварената сграда в УПИ ХІІІ до новото пететажно застрояване в УПИ ХVІ-331/. От така приетото отстояние в мотивите на обжалваното решение не става ясно на каква основа същото е определено и защо не е кредитирано заключението на експертизата в тази част. Освен това по административната преписка се съдържат индиректни данни за налична денивелация на терена, в която насока не са събрани доказателства и не е поставен въпрос на вещото лице. Изясняването на този въпрос е от съществено значение, тъй като нормата на чл.32,ал.2 ЗУТ съдържа и втора хипотеза, съгласно която при наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните нива на прилежащия терен при двете сгради. Следователно, в случай, че се установи с надлежни доказателства наличието на денивелация, за която има данни в обяснителната записка, то изискуемото отстояние между сградите би претърпяло промяна в два варианта /увеличаване или намаляване/. Изложеното сочи на незаконосъобразност на решението ,поради постановяването му при съществени процесуални нарушения. В допълнение следва да се маркира и това, че РУП не подлежи на частична отмяна, в който смисъл е диспозитива на обжалваното решение, тъй като този план по смисъла на чл.110,ал.1,т.4 във връзка с чл.113 от ЗУТ съставлява единство от очертанията,разположението и силуета на сградата. Предвид изложеното обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлено оспорването на т.2, т.3 и частично на т.4 от решение 533/12.11.2020 г. на СОС и е отменено частично решението по т.4, като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение