Решение № 13543 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3911/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от СОФАРМАСИ ЕООД ЕИК:203368853, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев , ж.к. Изток , ул. Лъчезар Станчев 5 Софарма Бизнес Тауърс, Сграда А , ет. 12, представлявано от В. Цигова управител, чрез юрисконсулт И. Сиракова против Решение 1577/11.03.2024 г. по адм. дело 8596/2023 г., по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 39 състав., с което се отхвърля жалба 29-08-51/01.09.2023 г. на СОФАРМАСИ ЕООД против Заповед за налагане на санкция РД-26-01-902/17.08.2023 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Пловдив. Доводите на касатора са за нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, както и обжалвания административен акт. Ответникът директорът на РЗОК - Пловдив чрез процесуален представител - юрисконсулт В. Игнатова в писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна, като моли в този смисъл, решението като правилно, да се остави в сила. Представителят на Върховна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 1577/11.03.2024 г., постановено по адм. дело 8596/2023 г., по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалба 29-08-51/01.09.2023 г. на СОФАРМАСИ ЕООД против Заповед за налагане на санкция РД-26-01-902/17.08.2023 г. на директора на РЗОК Пловдив и се осъжда дружеството да заплати разноски по делото. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Национална здравноосигурителна каса в качеството си на възложител е сключила на дата 17.01.2022 г. индивидуален административен договор 164610 със СОФАРМАСИ ЕООД, последното дружество действащо като изпълнител. На 24.07.2023 г. със Заповед РД-25-1604, на основание чл. 72, ал. 2 и чл. 74, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и чл. 36 от Глава шеста на договор 164610, е било наредено да бъде извършена извънпланова, тематична проверка за срок от 25.07.2023 г. до 31.07.2023 г., свързана с изпълнението на договор 164610/17.01.2022 г. от страна на възложителя. Резултатите от проверката са или обективирани в Констативен протокол РД-25-1604-1/27.07.2023 г. Изложени са констатации за дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани продукти. Установено е, че на 05.03.2023 г. на ЗОЛ Д. Б., Военна болница отпуска с електронно предписание 2306470024А3 ЛП с НЗОК, код: [заличен текст], [заличен текст], 10 mg за 30 дни. На 27.03.2023 г. на същото ЗОЛ, аптека Софармаси Новотел отпуска отново с електронно предписание 230865053B79 ЛП с НЗОК код [заличен текст], 10 mg за 30 дни. С отпускането на ЛП с НЗОК код [заличен текст] с електронно предписание 230865053B79/27.03.2023 г., аптека Софармаси Новотел е нарушила чл. 8, ал. 1, т. 6, като дублира ЛП в рамките на срока, за който е предписан и сумата получена без правно основание в размер на 0.28 лв. следва да бъде възстановена. Констатацията по т. 1 е нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договор 164610/17.01.2022 г. Нарушението е извършено повторно съгласно влязла в сила Заповед за налагане на санкции РД-26-01-488/25.05.2023 г. Със същата била наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лева за нарушение на същата правна норма, а именно чл. 8, ал. 1, т. 6 от договора с НЗОК. На 01.08.2023 г. Софармаси ЕООД е депозирал възражение с вх. 29-08-41 срещу КП РД25-1604-1/27.07.2023 г. На 08.08.2023 г. е било издадено Арбитражно решение 2, с което Арбитражната комисия с 6 гласа за потвърждава констатацията от КП 164610/17.01.2022. за повторно нарушение на чл. 8, ал. 1 т. 6, като възражение 29-08-41/01.08.2023 г. е прието за неоснователно. На 17.08.2023 г., на основание КП РД25-1604-1/27.07.2023 г., Арбитражно решение 2/08.08.2023 г. и чл. 76, ал. 2 ЗЗО е била издадена Заповед за налагане на санкция РД-26-01-902, с която на Софармаси ЕООД е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лева. Срещу заповедта е била подадена жалба с вх. 29-08-51/01.09.2023 г. С решението си, предмет на касационен контрол, съдът е приел, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт е законосъобразен, поради липса на основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е приобщил и обсъдил относимите за казуса доказателства, преценил е и е анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи за материалната му незаконосъобразност, съображенията за които се възприемат от касационната инстанция. На това основание и чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Спорът е правен и се свежда до въпроса, дали правилно административният съд е приел, че извършеното нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договор 164610/17.01.2022 г. е повторно по смисъла на чл. 67, т. 1 от същия. Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 6, б. "б" от договора, при повторно нарушение се налага фиксирана неустойка в размер 100 лева. Видно от чл. 67, т. 1 от договора, за да бъде нарушението повторно то трябва е от същия вид като предходното, да е извършено в рамките на 1 година след първото нарушение и санкцията за първото да е влязла в сила преди издаването на втората санкция. Конкретно, първото нарушение е извършено на 26.09.2022 г., второто на 27.03.2023 г. На 25.05.2023 г. със Заповед РД26-01-488 е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лева за нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договор 164610. Същата е била връчена на Софармаси ЕООД на 29.05.2023 г., като от този ден е започнал да тече 14-дневен срок, в който заповедта може да бъде обжалвана. АССГ правилно е приел, че срещу заповедта не е подадена жалба и следователно след като е изтекъл преклузивният срок за нейното оспорване, тя е влязла в сила на 13.06.2023 година. Втората Заповед за налагане на санкция РД26-01-90, за същото нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 6 от договора е била издадена на 17.08.2023 г., което е два месеца след като първата е влязла в сила. Следователно налице са условията за повторно нарушение по чл. 67, т. 1 от договора. Обосновано първоинстанционният административен съд е приел, че са налице кумулативно всички условия, които описват повторно нарушение по смисъла чл. 67, т. 1 от Договора, като административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. б, буква б , с която се налага при повторно нарушение санкция финансова неустойка в размер на 100 лева умножена по броя на констатираните нарушения. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в ползва на ответника по касация, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, касационният жалбоподател следва да заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,