Решение № 14288 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2018 г.

Решение № 14288 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Вайтъл – И" ЕООД, гр. Сандански против решение № 673 от 12.04.2018 г. по адм. дело № 723/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против отказ № 17/4.09.2017 г. на главния архитект на община Петрич за издаване удостоверение за търпимост на строеж: "монтаж на съобщителни кабели от електронна съобщителна мрежа в с. Чучулигово". Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорения отказ за издаване удостоверение за търпимост на строежа да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на община Петрич оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно § 127, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИДЗУТ) във вр. чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила Аргументирани и в съответствие със закона и представените доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Установено е, че описаният в отказа на главния архитект на община Петрич строеж "монтаж на съобщителни кабели от електронна съобщителна мрежа в с. Чучулигово", представлява въздушна кабелна съобщителна мрежа, изградена от кабели с различен тип, разположени хоризонтално върху съществуващата стълбовидна мрежа на електроразпределението, в рамките на уличната регулация на с. Чучулигово. Изграден е от жалбоподателя през 1999 г. -2000 г., без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект (лицензия от 2000 г., свид. Ушев). При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на оспорения отказ е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Като елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗУТ (изм.), строежът следва да бъде предвиден с план- схемите по подробния устройствен план, а за проектиране и строителството му се изисква разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти (чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ). В случая аргументирано е преценено, че строежът е сред изключенията, предвидени в чл. 5, ал. 2, т. 3 и т. 3 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, но не попада попада сред изключенията, предвидени в чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ, както и в изключенията, установени с чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от цитираната наредба, поради което при липсата на разрешение за строеж и на одобрен инвестиционен проект, същият е незаконен. При преценката на основанията за търпимост първоинстанционният съд правилно съобразява разпоредбите, които са действали по времето на извършване на строежа и актуалните такива, като отчита техническите правила и нормативи, както и действащите подробни устройствени планове, тъй като търпим е строеж, за който няма издадени строителни книжа, но такива биха могли да бъдат издадени. Съобразно тези критерии законосъобразно съдът приема, че предпоставките по § 127 ПЗР от ЗИДЗУТ за търпимост на строежа не са изпълнени. В противоречие с чл. 22, ал. 1 от Наредба № 9 от 1.12.1999 г. за правила и норми за разполагане на кабелни разпределителни мрежи за радио - и телевизионни сигнали (отм.); , в ред ДВ бр. 198/1999 г. действала към момента на осъществяване на строежа, съобщителната кабелна мрежа е разположена върху стълбовете на въздушните електропроводни линии, въпреки че цитираният текст изрично предвижда, че стълбовете на: въздушните електропроводни линии за ниско и високо напрежение, градския електротранспорт, електрифицираните жп линии и радиотранслационните линии, не може да се използват за изграждане на въздушни, коаксиални линии. Правилно е преценено, че строежът е недопустим и по действащите правила и норми. В противоречие с изискванията на чл. 36, ал. 4 от Наредба № 35 от 30.11.2012 г. за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура съобщителната кабелна мрежа на жалбоподателя е разположена върху стълбове на електроразпределителната мрежа без предварително съгласие на собственика и без договор, сключен с него. В този смисъл правилно е отбелязано, че представеното от "ЧЕЗ Електроразпределение България" АД, гр. София съгласие не удовлетворява изискването на чл. 36, ал. 4, т. 1 от наредбата, тъй като не се отнася за вече изградения строеж, както и че не е изпълнено условието на чл. 36, ал. 4, т. 2 от наредбата, тъй като договор със собственика на стълбовата линия не е сключен. С оглед изложеното административният съд достига до правилния извод, че строежът е изграден в противоречие с правилата и нормите, действали по време на изграждането му, а също и по сега действащите правила и нормативи, поради което не е търпим. Ето защо като отхвърля жалбата против административния акт, първоинстанционният съд постановяване решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено в правилно приложение на материалния закон и се обоснова от събраните доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на община Петрич сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,