Решение № 1965 от 22.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Белчев, чрез процесуалния си представител адв. В. Симеонова срещу решение 931 от 17.02.2022 г. по адм. дело 8691/2021 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 71 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 8 от 11.10.2021 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба вх. 29-05-184 от 28.09.2021 г. по описа на ТД на НАП София против удостоверения за местно лице изх. 02-94-Н-61/29.07.2021 г., изх. 02-94-Н-62/29.07.2021 г. и изх. 02-94-Н-63/29.07.2021 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП София, офис Красно село, както и в полза на ТД на НАП София са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Касаторът излага доводи за недопустимост и за неправилност на обжалвания съдебен акт. На първо място, счита, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран и съответно, го е разгледал по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, без да е налице произнасяне от страна на решаващия орган директора на дирекция ОДОП -. Гр. София при ЦУ на НАП. На второ място, изразява становище за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, които са довели до формиране на неправилния извод за неоснователност на жалбата на Н. Белчев. В обобщение иска обезсилване или отмяна на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски. Ответникът директорът на ТД на НАП София, представляван от юрк. Перова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили по следните съображения: Административното производство се е развило по искания с вх. 02-94-Н-61/26.07.2021 г., изх. 02-94-Н-62/26.07.2021 г. и изх. 02-94-Н-63/26.07.2021 г. до ТД на НАП София, офис Красно село за снабдяване на Н. Белчев с удостоверения за местно лице за прилагане на СИДДО, които да послужат в Република Румъния, за процесните 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Н. Белчев от гр. София срещу Удостоверения за местно лице изх. 02-94-Н-61/29.07.2021 г., изх. 02-94-Н-62/29.07.2021 г. и изх. 02-94-Н-63/29.07.2021 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП София, офис Красно село Жалбата е подадена направо пред съда с вх. 29381 от 24.08.2021 г. В жалбата се твърди, че описаните удостоверения са връчени на адресата си на 07.08.2021 г. Видно от отбелязване ръкописно върху трите бр. удостоверения /находящи се на л. 16, л. 24 и л. 32 от делото/ същите са връчени на Н. Белчев на 09.08.2021 г. Установява се, че лицето е подало жалба срещу трите бр. удостоверения и по административен ред с вх. 29-05-184 от 28.09.2021 г. и допълнителна молба вх. 29-05-184#1 от 04.10.2021 г. по описа на ТД на НАП София. С решение 8 от 11.10.2021 г. на директора на ТД на НАП София жалбата на Н. Белчев срещу описаните по-горе удостоверения за местно лице е оставена без уважение. По време на вече образуваното съдебно производство пред АССГ е приобщена жалба на Белчев срещу решение 8 от 11.10.2021 г. на директора на ТД на НАП София, постъпила в АССГ с вх. 36227 от 25.10.2021 г. С обжалвания съдебен акт съдът е приел, че производството е по реда на чл. 156 чл.161 ДОПК вр. чл.141, ал. 4 ДОПК. Посочил е, че жалбата е подадена от легитимирано лице получател на доход от източник в Р България, за който е отказано прилагането на СИДДО, поради което подадената до съда жалба е срещу подлежащ на оспорване съгласно чл. 141, ал. 4 ДОПК индивидуален административен акт и същата е процесуално допустима. Според съда предмет на оспорване е решение 8 от 11.10.2021 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата на Н. Белчев против удостоверения за местно лице изх. 02-94-Н-61/29.07.2021 г., изх. 02-94-Н-62/29.07.2021 г. и изх. 02-94-Н-63/29.07.2021 г., издадени от орган по приходите в ТД на НАП София, офис Красно село. Едновременно с това в мотивите на съдебния акт съдът е развил съображения, че жалбоподателят е поискал от съответната териториална дирекция на НАП издаване на документи удостоверения за местно лице, като е приложим редът по чл. 88 и сл. ДОПК. Настоящата касационна инстанция констатира, че мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата на Н. Белчев представляват изцяло възпроизвеждане на съображенията на директора на ТД на НАП София, съдържащи се в решение 8 от 11.10.2021 г. Първоинстанционният съд не е извършил собствени фактически установявания, както и не е разгледал и не е обсъдил нито едно доказателство, част от административната преписка, приобщена по делото. При така установеното, основателно е твърдението на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение. Неправилно е определен предметът на оспорване, както и недопустимо съдът е смесил производството по чл. 156 и сл. вр. чл.141, ал. 4 ДОПК с производството по чл. 92 и сл. ДОПК. В настоящия случай жалбата на Н. Белчев е насочена срещу издадените три бр. удостоверения за местно лице, описани по-горе във връзка с приложение на СИДДО между Република България и Република Румъния. Не е налице становище за липса или наличие на основания за прилагане на СИДДО по смисъла на чл. 141, ал. 4 ДОПК, така както е посочил в мотивите си АССГ. Не е вярно и посоченото от съда, че Н. Белчев е получател на доход от източник в Р България. Това означава, че жалбата до съда срещу трите броя удостоверения за местно лице е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 95 чл. 97 ДОПК, като видно от чл. 95, ал. 3 ДОПК, жалбата до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред, т.е. обжалването по административен ред не е задължително. В допълнение на гореизложеното, следва да се посочи, че съдът не е изложил свои собствени фактически установявания, не е обсъдил доказателствата по делото, свързани с основния спорен въпрос дали Н. Белчев е местно лице за Р България по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ по отношение на облагането на доходите, които реализира по трудов договор с румънско дружество в Република Румъния. Възпроизвеждането на съображенията на решаващия орган в съдебния акт не означава, че решението отговаря на изискванията по чл. 172 а, ал. 2 АПК. Липсва какъвто и да е анализ от страна на съда на събраните доказателства / прил. на л. 72 л. 130 от делото/, част от административната преписка, а именно: наличието на безсрочен трудов договор с румънско дружество Expur C.A. /СК Експур СА/; договори за наем на недвижими имоти, находящи се в гр. Букурещ за процесните години 2018 г., 2019 г. и 2020 г.; удостоверение за регистрирано право на пребиваване на Н. Белчев в Р Румъния за времето от 12.03.2015 г. 11.03.2020 г. и от 20.03.2018 г. 19.03.2023 г.; удостоверение за местно лице за данъчни цели с оглед прилагане на СИДДО между Румъния и България за 2016 г. и 2017 г., че Н. Белчев е местно лице за данъчни цели на Румъния и е обект на разпоредбите на СИДДО между Румъния и България. От доказателствата по делото не става ясно дали цялата административна преписка е приобщена. Съобразно горното, решението следва да се обезсили, като делото се върне на друг състав на АССГ за разглеждане на подадената от Н. Белчев жалба с указания да бъде определен точно предмета на оспорване и страните в съдебното производство; съдът служебно да укаже на ответника да комплектова цялата административна преписка; да събере всички доказателства; да формира самостоятелни мотиви досежно: какви факти счита за установени, да разгледа задълбочено доказателствата по делото; да посочи каква е приложимата материалноправна норма; какъв извод следва от съвкупния анализ на доказателствата по делото, включително и тези, ангажирани пред настоящата касационна инстанция / решение за отказ за издаване на удостоверение за местно лице изх. 02-94-Н-21#2/05.03.2018 г. за 2016 г.; решение за отказ за издаване на удостоверение за местно лице изх. 02-94-Н-22/02.04.2018 г. за 2017 г.; копие на карта за пребиваване в Р Румъния на лицето Н. Белчев, валидна до 12.10.2032 г./. С оглед връщане на делото, новият състав на АССГ следва да се произнесе по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.3, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение