Решение № 10697 от 24.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Стоянов в качеството му на изпълнителен директор и представляващ с адрес в гр. София, МБАЛ Лозенец ЕАД с адрес на управление в гр. София чрез адвокат М. Дедова против решение 2083 от 29.03.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 171/2022г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против ЗаповедРД-253С-500/10.12.2021г. на управителя на НЗОК. С касационната жалба се иска отмяна на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Управителят на НЗОК чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна: Пред административния съд е образувано производство по жалба на дружеството срещу заповед 253С-500 от 10.12.2021г. на Управителя на НЗОК за частично прекратяване на договор 22-2502/28.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури и/или извършване на клинични процедури по НЗОК. С нея на основание чл. 59, ал. 13, вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, буква Б от ЗЗО, чл. 412, ал. 1, т. 2 и чл. 421, ал. 1буква Б, във връзка с чл. 432, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022г., както и разпоредбата на чл. 87, ал. 2, т. 1 от индивидуален договор 22-2502/28.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури с НЗОК е наложена санкция прекратяване на договора частично по отношение оказване на болнична помощ по КП 20.1Интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечносъдови заболявания при лица над 18 години от Приложение 17 Клинични пътеки от НРД за МД 2020-2022г., поради отчетена но неизвършена медицинска дейност. Съдът е установил от доказателствата по приложената преписка, че е налице отчитане на медицинска дейност, каквато не е била извършена от лечебното заведение, поради което е налице нарушение от фактическа страна. Съдът е приел, при липса на оспорване на приложените доказателства, а по същество доводите са за нарушение на административно производствените правила, каквито не са били установени, поради което е приел жалбата за неоснователна и като такава е отхвърлена. Нарушението е квалифицирано от фактическа и правна страна с приложимите материални норми на ЗЗО НРД и клаузите на индивидуалния договор. Решението е неправилно. Процедурата по установяване на нарушенията при оказване на болнична помощ в изпълнение на индивидуален договор е предвидена в разпоредбите на чл. 70-чл. 80 от ЗЗО. Тя започва със заповед за съставяне на комисия за извършване на проверка, предмет на проверката и срок, съставяне на констативен протокол от извършване на проверката, връчването на нарушителя с указания за възражения по констатациите , произнасяне от арбитражна комисия и налагане на санкция, предвидена в ЗЗО, НРД и индивидуалния договор. В случая процедурата е била изпълнена но неправилно съдът е приел за неоснователни доводите за нарушения на административния процес като основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Ползваните в административното производство анкетни карти на ЗОЛ, които са отговорили в тях, че не са били хоспитализирани в болничното заведение са приложени по преписката и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с тях. Възражения по тях не са правени, но този факт не носи някакви правни последици, както неправилно е приел съдът в заседанието от 17.03.2022г. като отхвърлил искането за разпит на свидетели, лицата попълнили анкетни карти. Характеристиката на анкетните карти е без правно значение, тъй като информацията и подписа в тях не се свързва с някакви правни последици, още по малко с признаци на документи и писмени доказателства с удостоверителна правна стойност. Такива писмени доказателства не са предвидени в ГПК и в производството по издаване на заповед за налагане на санкции по чл. 74 и 75 ЗЗО. В доказателствена тежест на органа е да установи фактическите основания за издаване на акта и изпълнение на законовите изисквания при издаването му-чл. 170 АПК. Предвид изложеното съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила довело до непълнота на доказателствата и необоснованост на изводите от фактическа и правна страна. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 222 АПК Върховен административен съд, шесто отделение