Решение № 3785 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 197/2012 г.

Решение № 3785 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 197/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Валери Иванов Марков, Величко Иванов Марков и Вера Георгиева Маркова, последните двама действащи чрез адв. Юсева, против решение № 1728/14.11.11 г. по адм. д. № 635/11 г. по описа на Административен съд-Благоевград с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, Началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ -Благоевград и Община-Благоевград, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил оспорването по жалбата на касаторите, подадена срещу изричен отказ изх. № 94-10676-01-10-1778/22.07.11 г. на началника на СГКК-Благоевград, постановен по заявление на оспорващите с вх. № 94-10676/28.09.10 г. за изменение границата между поземлени имоти с идентификатори 04279.604.352 и 04279.604.358 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.06 г. на Изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/-София. Съдът е приел, че отказът на община Благоевград, собственик на имот с идентификатор 04279.604.358 да подпише съставения в процедурата Акт за непълноти и грешки № 133/29.09.10 г. сочи на имуществен спор, подлежащ на разрешаване предварително по съдебен ред и с тези мотиви е обосновал решаващият си правен извод относно неоснователността на оспорването. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Установено по делото, че претенцията за изменение на кадастралната карта е по повод реституция /р. № 771/15.05.95 г. по адм. д. № 186/94 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград/ по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху някои недвижими имоти, отчуждени по реда на Закона за териториално и селищно устройство и пр. /ЗВСВНОИ по ЗТСУ, и пр./ на дворно място от 96 кв. м., отуждено по реда на Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/ за държавно групово и кооперативно жилищно строителство. Съгласно чл. 62, ал. 4 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри имотите от тази категория се нанасят в кадастъра чрез съставяне на акт за непълноти и грешки и представена от заявителя скица-проект. Искане за нанасяне на имота в кадастъра е правено от касаторите непосредствено след реституирането му, по реда на ЗТСУ /отм./, по което е постановен отказ, влязъл в сила. По действащата кадастрална карта, видно от графичния материал по делото процесните 96 кв. м. попадат в площта на имот с идентификатор 04279.604.358, записан в кадастралния регистър като собственост на община-Благоевград. Предвид отказът на последната да подпише съставения в производството акт за непълноти и грешки, обоснован и в съответствие с материалния закон е решаващият извод за законосъобразност на административния отказ. Не се установява твърдяната от касаторите хипотеза по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като е налице непълнота на кадастралната карта, а не закононарушение при одобряването й. Като основание за нанасяне на имота в кадастралната карта, така както е отрезано в скицата проект, не може да послужи и влязлото в сила решение по адм. д. № 186/94 г. на Окръжен съд-Благоевград, тъй като с него собствеността върху процесните 96 кв. м. е възстановена на основание реституционния закон без конкретизиране на границите, респ. без точното им местоположение. Видно от скицата-проект тази квадратура попада в имот, вписан в кадастралния регистър като общинска собственост, предвид което за промяната в границите на този имот и имота на касаторите /чрез приобщаване към последния на реституираната площ/ е необходимо да се проведе процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, в която общината, безспорно се явява заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДРЗКИР. Изложеното налага извода, че оспореното с касационната жалба решение, постановено при липсата на касационни основания за отмяната му, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение