Решение № 3633 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2010 г.

Решение № 3633 от 15.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9815/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Холцпродукт" ЕООД, гр. Садово, чрез пълномощника му адв. Чочева, срещу решение № 666 от 05.05.2010 г., постановено по адм. д. № 2390/08 г. Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 160801228/23.09.2008 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 777 от 05.11.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, като е осъден жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" сумата 2 191 лв. юрисконсулско възнаграждение. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане до Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА и да признае право на данъчен кредит. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Холцпродукт" ЕООД, гр. Садово, против РА № 160801228 от 23.09.2008 г., издаден от Ваня Георгиева Войникова - ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 777 от 05.11.2008 г. в частта, с която е отказан данъчен кредит в размер на 75 249.26 лв. и са начислени лихви от 11 824.16 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Дирекция "ОУИ" - Пловдив сумата 2 191 лв. разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че органите по приходите са изградили изводи, които са останали необорени в хода на административното и съдебното производство с представените от ревизираното лице писмени доказателства, обяснения от трети лица и ангажираната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е счел, че въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, че единствено от представените фактури, платежни документи, документите за превоз на дървен материал и неговата последваща реализация, не могат да се изградят изводи, доказващи реалността на процесните доставки. В тази връзка по подробно изложени съображения съдът не е кредитирал представените заверени копия от пътни листове, издадени от СД "Тони-Дел-90-Чингарови сие", с. Дълбок извор, както и представеното Позволително за сеч, сер. А № 0049832/23.01.2007 г., издадено от Държавно лесничейство Ихтиман, Община Ихтиман, а така също и представените договори за възлагане (л. 172 - 174). Не е дадена вяра и на събраните гласни доказателства по съображения, че данните от разпита на свидетеля Роман Йосифов- управител на фирмата- доставчик за извършвана дейност по "бичене" на трупите в греди и дъски от трети лица не хармонират с представените писмени доказателства, като наред с това не са представени доказателства за разплащанията между лицата, за които счетоводното законодателство изисква съставянето на надлежни документи. След подробно обсъждане на констатациите и изграденото въз основа на тях заключение на вещото лице - счетоводна експертиза, административният съд подробно е аргументирал извода си, че това заключение не доказва тезата на жалбоподателя за реалност на осчетоводените стопански операции. На базата на всичко гореизложено, съдът е направил обобщаващия извод, че процесните фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и в този смисъл съответно възникнали данъчни събития, които да формират право на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС за получателя по тях. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, влязъл в сила, считано от 01.01.2007 г., доставката на стока по смисъла на този закон е прехвърляне правото на собственост или друго вещно право върху стоката. В процесния случай издадените фактури от "Гиван" ЕООД са с предмет на стопанските операции по тях - "доставка иглолистни дъски". Законосъобразни са изводите на съда, че признаването на материалното право на приспадане на данъчен кредит винаги е обусловено от реално осъществена облагаема доставка. При неналичие на категорични доказателства за реалност на процесните доставки, дори да са налице останалите предпоставки по чл. 68 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не следва да се признава. Това е така, защото законът позволява признаване на това право не само ако са издадени съответните данъчни документи и данъкът е начислен, но и когато е установено, че доставката е реално осъществена по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Доказателства за прехвърляне правото на собственост на дървения материал касаторът не е представил нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство. Обосновано съдът е приел въз основа на съдържанието на представените договори за възлагане, че същите са неподкрепени с доказателства например относно заплащане от страна на "Холцпродукт" ЕООД към дружествата, посочени в договорите като изпълнители, включително с фактури от последните по повод извършени доставки по повод изпълнение на предмета на договора. Що се отнася до липсата на доказателствената стойност на представените заверени копия от пътни листове, издадени от СД "Тони - Дел - 90 - Чилингирови сие" - с. Дълбок извор, както и на позволително за сеч от 23.01.2007 г., издадено от Държавно лесничейство Ихтиман, то правилно съдът е приел, че липсва такава при обследване както на съдържанието на самите доказателства, така и при съпоставката им с останалия доказателствен материал, като за това са изложени обстойни мотиви в оспореното съдебно решение, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Вярна е и констатацията на административния съд, че реалността на доставката не се доказва нито с плащането на цената, нито с осчетоводяването й при доставчика, ако няма достатъчно доказателства за осъщественото прехвърляне. В конкретния случай, за да се приеме, че процесната стока, която е определена само по своя род, е индивидуализирана и че собствеността върху нея е прехвърлена, следва да се докаже по определен начин отделянето на тази стока от останалата стока от същия род, което може да стане чрез приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки, транспортни документи и т. н. По делото не са представени годни доказателства от ревизираното лице, което е получател по фактурите, и след като няма такива данни за осъщественото прехвърляне по пряката доставка, то само от останалите доказателства не може да се приеме, че са опровергани констатациите в РА за липса на осъществено прехвърляне на стоки между доставчика и получателя "Холцпродукт" ЕООД. Следва да се отбележи, че всички представени и приложени доказателства по преписката са обсъдени от ПАС в мотивите на оспореното решение. Издаването на фактурата и счетоводните документи, сметки и ведомости не доказват реалност на доставката. В настоящия случай изводите са направени във връзка с констатирана липсата на документи, които да докажат предаване, транспорт и др. В допълнение следва да се посочи, че не са представени фактури за гориво, нито разпечатки на счетоводни сметки за изписване на гориво и издаване на товарителници, като следва да бъде държана сметка, че се касае за значителни по обем и количество стоки. Подробно са разгледани и обсъдени всички приложени доказателства, факти и обстоятелства в протоколите по насрещните проверки от ПАС. Вярно е, че при касатора са отразени съответните счетоводни операции за отразяване на покупката на иглолистните дъски по спорните фактури, както и че дължимият данък е начислен, но съдебната практика последователно приема, че тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват реално изпълнение, следва да бъдат представени или събрани писмени доказателства относно конкретното изпълнение. В случая, предвид изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, ВАС намира, че такива не са представени, което вярно е отразено от съда в мотивите на оспореното решение. Доказателствената тежест да докаже положителния факт - че е осъществена реална доставка, е на ревизираното лице. Липсата на доказателства за прехвърляне правото на собственост върху дървения материал не може да доведе до признаване на правото на данъчен кредит, дори да са изпълнени другите законови предпоставки. Поради непредставяне на доказателства за реалност на доставките, не е изпълнено изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т. е. не може да се определи наличието на възникнало данъчно събитие - прехвърляне правото на собственост. Тези изводи не могат да бъдат променени и от изслушаното и прието от първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводна експертиза, която касае счетоводното отразяване на процесните фактури, като констатациите на вещото лице в тази връзка в общи линии преповтарят констатациите на ревизиращите органи. Заключението на вещото лице не съдържа информация, а и не би могло да отговори на въпроса относно реалността на документираните с процесните фактури доставки. В обобщение на изложеното, настоящият състав на касационната инстанция приема, че в случая данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което на касатора законосъобразно е отказан данъчен кредит по съответните фактури. Оплакванията в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон са бланкетни и не се сочи с кои точно изводи на съда касаторът не е съгласен и са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената при условията на чл. 218 от АПК служебна проверка настоящата инстанция констатира, че решението на съда е в съответствие с фактите по делото и закона. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Решението като правилно на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение, тъй като същият не е бил представляван в с. з. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение