Решение № 9843 от 09.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6186/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Н. от [населено място] срещу Решение № 800 от 15.05.2026 г. на Административен съд (АС) – Ямбол по адм. дело № 10/2026 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу Отказ № 1679р-33846 от 18.12.2025 г. на началника на Районно управление (РУ) – Ямбол към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Ямбол, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на Н. Д. Н. е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана – пистолет „М.“, [заличен текст]. Касационният жалбоподател – Н. Д. Н., счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира за неправилен извода на съда, че не е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ – самоотбрана, поради липса на постъпили през последните пет години молби или сигнали за застрашаване на живота и здравето му. Касаторът излага, че тази констатация не отговаря на действителните факти, тъй като в РУ – Ямбол за посочения период са образувани около 10 преписки по жалби на Д. А. и В. С. срещу него и съпругата му. Излага също, че обстоятелството, че типовата бланка на заявлението не позволява подробно излагане на конкретните основания, а и служителите на КОС са го насочили да посочи единствено законовия текст, не може да обоснове извода за липса на основания за издаване на разрешението. Посочва, че ЗОБВВПИ не съдържа легална дефиниция на понятието „самоотбрана“, поради което всяко лице може да преценява конкретните обстоятелства, които възприема като налагащи необходимост от самоотбрана. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС - Ямбол. Ответникът по касационната жалба – началникът на РУ гр. Ямбол към ОДМВР – Ямбол, оспорва касационната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения в депозирания по делото писмен отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 28.11.2025 г. Н. Д. Н. е подал Заявление, рег. № 167900-6863 за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели (самоотбрана) - пистолет „М.“, [заличен текст]. Като причина за издаване на разрешението оспорващият изтъкнал за охрана при осъществяване на търговската му дейност и за самоотбрана; посочил, че има участие във фирми, свързани с движение на парични суми; че му е необходима сигурност и адекватна защита. Към заявлението са приложени следните документи: декларация по чл. 58, ал. 1, т. 5-8, чл. 76, ал. 4, т. 2 и чл. 87, ал. 1, т. 4 от ЗОБВВПИ; Електронна справка за съдимост рег. № 251127005000517046 от 27.11.2025 г., от която е видно, че лицето не е осъждано, но има наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева на осн. чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) и чл. 78а ал. 1 НК за деяние, извършено на 21.02.2002 г.; Удостоверение № 1040 за годност за употреба на огнестрелното оръжие; протокол за изстреляни боеприпаси; удостоверение от Националната следствена служба (НСлС), че срещу лицето няма данни за обвинения по неприключени наказателни производства; медицинска бележка от психиатричен кабинет, че лицето не се води на диспансерно наблюдение; квитанция за платена такса за издаване на разрешението; Разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ № 20200709483, валидно до 14.12.2025 г., издадено от РУ - Ямбол, ведно с приложението към него; Договор за съхранение на огнестрелното оръжие [№]. По заявлението е образувана преписка, вх. № 1679р-33846 от 18.12.2025 г. по описа на РУ - Ямбол. По заявлението на жалбоподателя е извършена проверка, приключила с Докладна записка (ДЗ) рег. № 1679р-32186 от 03.12.2025 г., в която се посочва, че във връзка с подаденото от Н. заявление е извършена проверка на място по адреса на лицето, резултатите от която са отразени в съставения и наличен по преписката Констативен протокол (КП) № 1679р-31982 от 02.12.2025 г. Установено е, че Н. Д. Н. живее на посочения в искането си постоянен адрес; че от извършената справка в Гражданска колегия на PC - Ямбол не е установено спрямо Н. да е издавана заповед по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН); че в дома му има създадени условия за съхранение на ООБ - метална каса със секретно заключване, закрепена неподвижно. Изготвена е и Докладна записка, рег. № 1679р-32425 от 05.12.2025 г. с предложение за изпращане на преписката до Служба КОС при РУ - Ямбол, в която се посочва още, че от извършената проверка в масивите на МВР - АИФ е установено, че Н. има един заявителски материал от 2002 г. по чл. 343б НК, както и едно съдебно дело от 2002 г. за същото престъпление, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Изготвена е и Докладна записка (ДЗ), рег. № 1679р-33845 от 18.12.2025 г., в която се посочва, че Н. Д. Н. притежава Разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ [№], издадено от РУ - Ямбол, като оръжието - пистолет „М.“, [заличен текст] е оставено на съхранение в оръжеен магазин „Медичи“, гр. Ямбол с Договор № 278 от 12.12.2025 г. Посочва се в ДЗ, че Н. е придобил посоченото късо огнестрелно оръжие като физическо лице и че му е необходимо за охрана на търговската му дейност и за самоотбрана; има участие във фирми, свързани с движение на парични суми, и му е необходима сигурна и адекватна защита. За този вид дейност „охрана на собствеността“ според отразеното в ДЗ е необходимо огнестрелно оръжие за служебни цели, а не за граждански цели - самоотбрана, за каквато цел е подал документи Н. Н.. Прието е, че заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за граждански цели – самоотбрана, е необосновано и не е доказана необходимостта му. Дадено е становище по целесъобразност, като е посочено, че на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Н. Д. Н. не следва да се издава разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаване на разрешението. На 18.12.2025 г. при пълно възприемане на фактическите установявания и правните изводи изложени в ДЗ е издаден обжалваният в първоинстанционното съдебно производство Отказ, рег. № 1679р-33845 на началника на РУ – Ямбол към ОДМВР – гр. Ямбол, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Н. Д. Н. е отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана – пистолет „М.“,[заличен текст]. Отказът е мотивиран с липса на представени от заявителя доказателства за наличие на основателна причина за издаване на разрешението. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че в случая жалбоподателят не е доказал конкретна и реална застрашеност на живота или здравето си. Приел е, че извършената проверка в регистрите на МВР не установява през последните пет години да са постъпвали сигнали или молби за застрашаване на жалбоподателя. Намерил е също, че твърдението за извършена кражба на парични средства от хотел „Тунджа“ не се потвърждава от събраните по делото доказателства. От свидетелските показания е установено, че срещу жалбоподателя не са отправяни персонални заплахи за физическа саморазправа и не са извършвани физически нападения. Съдът е приел, че при липсата на конкретни действия на трети лица, насочени срещу личността или имуществото на жалбоподателя, не може да се приеме наличието на реална опасност, обосноваваща необходимостта от огнестрелно оръжие. Посочил е, че общата възможност от посегателство съществува за всеки гражданин и не може да бъде основание за издаване на разрешение, тъй като това би обезсмислило законовото изискване за наличие на основателна причина. Съдът е възприел и извода на административния орган, че посочената от жалбоподателя необходимост от охрана при осъществяване на търговската му дейност фактически се отнася до защита на имущество и парични средства, а не до самоотбрана и лична защита. Намерил е, че искането е вътрешно противоречиво, тъй като разрешението е поискано за самоотбрана, докато изложените обстоятелства обосновават необходимост от охрана на търговската дейност. Съдът е счел, че използването на лично оръжие за граждански цели за фактически охранителна дейност би представлявало заобикаляне на закона, като е посочил, че за защитата на имуществото и пренасянето на парични средства съществуват други законови средства – охранителни услуги, инкасо, технически средства за сигурност и застраховане. Въз основа на горното, съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Сочените от касатора преписки, образувани по сигнали на Д. А. и В. С., срещу него и съпругата му, не установяват сами по себе си конкретна и реална опасност за живота, здравето, сигурността или имуществото му. Липсват данни за конкретни заплахи, посегателства или други факти, от които да се изведе обективно съществуваща необходимост от въоръжаване с цел самоотбрана. Самото наличие на образувани преписки без данни за непосредствена или потенциална опасност, не изпълнява това доказателствено изискване. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаване на исканото разрешение. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Н. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Осъществяването на твърдяната от касатора търговска дейност, само по себе си не предполага достатъчно висока степен на опасност, която да обоснове издаване на разрешително като процесното. В противен случай би следвало всеки търговец с оборот над определена сума или всеки търговец в сектора, в който упражнява дейност касаторът, автоматично да получава разрешително за притежание и съхранение на огнестрелно оръжие само в това си качество. Настоящият касационен състав счита, че опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителна дейност. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Съдебната практика по приложението на специалния ЗОБВВПИ безпротиворечиво приема, че в тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. В конкретния казус от данните по делото се установява, че касаторът не е посочил и установил факти и обстоятелства, които да доказват заявената от него цел за издаване на разрешение. Следователно не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на касатора. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди касатора – Н. Д. Н. да заплати в полза на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр. Ямбол – юридическото лице, в чиято структура е административният орган - ответник, направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,