Решение № 28 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2010 г.

Решение № 28 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 127 от 17.12.2009 г. по адм. дело № 4513/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Димитър Минков Саллаков от гр. Ямбол, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Димитър Саллаков заповед № РД-01-283 от 1.04.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която на същия на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на формата й - нарушена е разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл., тъй като оспореният административен акт не съдържа посочване на конкретните нарушения, датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които същите са извършени, както и не са посочени конкретните законови разпоредби, които са нарушени. Последното представлява съществено нарушение на предвидената в закона форма за издаването на заповедта. Счел е също така, че дисциплинарнонаказващият орган е ангажирал дисциплинарната отговорност на жалбоподателя в нарушение на чл. 91 ЗДСл. Решението е правилно. Изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма е законосъобразен и съответен на доказателствата по делото. Правилно е прието, че оспореният административен акт не отговаря на изискването на чл. 97, ал. 1 ЗДСл., съгласно което, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган. Задължителни елементи на тази заповед са: описание на извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават (чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл) и посочване на служебните задължения, които са били виновно нарушени (на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл). Видно от оспорената заповед, с която изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя Димитър Саллаков и е прекратил служебното му правоотношение, е че посочените в същата изпълнителни деяния не са индивидуализирани по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл, а представляват неясни, общо формулирани твърдения за неизпълнение на предписания, без същите да са конкретизирани, кога и по какъв начин са дадени на жалбоподателя и от кого, както и дали е определен срок за предприемането на мерки по изпълнението на същите и кога този срок евентуално е изтекъл. Тези деяния са квалифицирани от органа по назначаването като нарушения по прилагането на нормативната уредба в областта на социалното подпомагане, семейните помощи за деца и подпомагане на хората с увреждания и конкретни разпоредби от Закона за социално подпомагане и правилника по прилагане на същия. В заповедта не са индивидуализирани конкретните преки задължения на служителя, произтичащи от длъжностната му характеристика, устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане или други актове, които да са виновно нарушени. Така посочените фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание не отговарят на императивните изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. В тази връзка неоснователно е възражението, изложено от касатора, че от приложения по делото констативен протокол във връзка с извършена проверка през месец март 2007 г. се установява фактът, че на жалбоподателя са дадени допълнителни задължителни предписания, за неизпълнението на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност. Действително по делото е приложен въпросният констативен протокол, но от съдържанието му не може да се установи дали ответникът по жалбата е запознат с него. Както се установява от последната страница на документа, същият е бил връчен срещу подпис на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол, както и на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Ямбол, но не и на Димитър Саллаков. Наред с това дисциплинарнонаказващият орган въобще не се е позовал на констативния протокол в оспорената заповед, а това е направено едва от процесуалния му представител в производството пред съда. По този начин не е установено по категоричен начин, че в рамките на дисциплинарното производство служителят е бил запознат с конкретните нарушения, които му са вменени и за неизпълнението на които е наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Отделно от това, предвид изискването за мотивиране на акта и съобразявайки нормата на чл. 91 ЗДСл, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, се налага безспорно изводът, че в заповедта за уволнение е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед не съдържа всички задължителни по закон реквизити и е немотивирана, е законосъобразен. Налице са съществени пороци във формата на административния акт, които са достатъчни основания за неговата отмяна. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, поради което не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,