Решение № 13848 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 203/2015 г.

Решение № 13848 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 203/2015 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 6891 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5115/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - Валентина Панчева Денкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 056/20.03.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която на Валентина Панчева Денкова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Неправилен е изводът на съда, че дисциплинарния съвет е заседавал в незаконен състав. Със заповед от 03.01.2014 г. органът по назначаването е определил състава на дисциплинарния съвет, като с последващи заповеди е заменил членове на дисциплинарния съвет поради прекратяване на служебното им правоотношение. Към момента на образуване на дисциплинарното производство дисциплинарния съвет е бил в законен състав, поради което изводът на съда в обратния смисъл, е незаконосъобразен и необоснован. Фактът, че със заповедта от 03.01.2014 г. е определен нов състав на дисциплинарния съвет не обосновава извод за неговата незаконосъобразност, тъй като съгласно правилото на чл. 95, ал. 2 ЗДСл. дисциплинарния съвет се назначава от органа по назначаването за срок три години. От събраните по делото доказателства е установено, че мандатът на предходния състав на дисциплинарния съвет е бил изтекъл поради, което правилно е назначен нов състав. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушения, изразяващи се в неизпълнение на качествено и в срок на поставени задачи. В заповедта е посочено, че със заповед от 13.01.2014 г. органът по назначаването е възложил да се извърши анализ на лицензионните дейности и финансовите резултати от дейността на "Черноморска технологична компания" АД, сформирал е работна група, като един от членовете й е била Валентина Денкова. Посочено е, че комисията е приела решение по т. 5 от протокол № 23 от 10.02.2014 г., с който докладът е върнат на работната група като непълен, непоследователен и недостатъчно конкретен; липсва какъвто и да е бил сравнителен и матричен анализ, липсват конкретни обяснения за причините за намаляване на активите. Констатирано е, че като цяло работната група не се е справила с поставените й задачи. Направен е извод, че с представянето на доклад, който впоследствие е върнат за доработване Валентина Денкова е извършила дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл. - неизпълнение на служебните задължения. Второто описано в заповедта дисциплинарно нарушение е, че служителката не е спазила сроковете за изпълнение на задачите, поставена със заповед от 20.05.2013 г., с която е сформирана работна група със задача да се изготви и представи проект за приемане на Правила за търговия с природен газ, като чл. на работната група е била и Денкова, а срока на изпълнение на заповедта е бил 08.07.2013 г. Констатирано е, че до изтичането на този срок възложената задача не е изпълнена като служителката не е изпълнила ефективно служебните си задължения. Това нарушение е квалифицирано като такова по чл. 89, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДСл. Като следващо нарушение в административния акт е посочено, че със заповед от 28.05.2013 г. е сформирана работна група за извършване на преглед от формална страна и анализ на заявление от "Булгартрансгаз" ЕАД за сертифицирането му като независим преносен оператор, както и да се изготви доклад по преписката. Член на работната група е била и Валентина Денкова, а срокът на изпълнение на заповедта е бил четири месеца от датата на постъпване на заявлението за сертифициране - 18.08.2013 г. Констатирано е, че до този срок задачата не е изпълнена и е направен извод, че Денкова не е изпълнила задълженията си по заповедта, с което е нарушила служебните си задължения. От така посочените в заповедта дисциплинарни нарушения следва, че същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно императивното правило на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл. дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да съдържа: описание на извършеното от служителя нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая в заповедта тези реквизити липсват, като нарушенията са посочени общо и не са конкретизирани. Не е посочено какви конкретни задължения са били възложени на служителката като чл. на работната група и кои от тях не са изпълнени от същата. Посоченото нарушение на формата на заповедта е съществено и нарушава правото на държавната служителка на защита, тъй като липсата на конкретизиране на задълженията, които Денкова е имала в сформираните работни групи и които е нарушила препятства възможността на последната да ангажира относимите доказателства, съответно да даде обяснения за конкретни и ясно посочени дисциплинарни нарушения. Неизпълнението на цитираните в административния акт заповеди са от назначените работни групи, без да е налице индивидуализация на задълженията, респективно неизпълнението на всеки един от членовете на работните групи. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл е императивна, предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за защита правата на служителя. В заповедта е налице общо декларативно изявление на дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително в Закона за държавния служител не е определен срок за образуване и приключване на дисциплинарното производство, но разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗДСл. изисква дисциплинарният съвет да изясни фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и да изслуша при необходимост обясненията на държавния служител и обсъди представените от него доказателства. В случая дисциплинарното производство е образувано и приключило в един ден, в т. ч. служителката е поканена да даде писмени обяснения и да бъде изслушана и е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Следователно дисциплинарният съвет не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, което не е сторено и от дисциплинарно наказващия орган. Протоколът от заседанието на дисциплинарния съвет повтаря доклада от 19.03.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Контрол и разрешаване на спорове", без да е проведено каквото и да било обсъждане и изясняване на факти, а заповедта дословно повтаря описаното в протокола от заседанието на дисциплинарния съвет. В случая решението на дисциплинарния съвет също не съдържа мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение, при какви обстоятелства и кога е извършено. От изложеното следва, че са нарушени принципите на чл. 6, ал. 1 и чл. 7 АПК, което обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатираните нарушения на формата на административния акт и допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила водят до нарушение и на материалния закон. Липсата на конкретни нарушения, допуснати от служителката в качеството й на чл. на сформирани работни групи препятства тяхното установяване по предвидения за това в закона ред, поради което изводът на Административен съд София - град, че оспорената заповед е издадена и в нарушение на материалния закон, е законосъобразен. Предвид изложеното обжалваното решение е правило. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Валентина Панчева Денкова сумата 600 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение,