Решение № 104 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5827/2007 г.

Решение № 104 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5827/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, ал. 1 ГПК (отм.). С. С. Б. и Б. И. Б. са подали касационна жалба срещу решение № 103 от 13.06.2007 г. по гр.д. № 943 от 2006 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска им по чл. 108 ЗС за 2/4 ид.ч. от спорния имот. Правят оплаквания, че в касираното решение липсва установителен диспозитив за собственост като задължителен елемент от уважаването на ревандикационият иск и считат, че е необходимо изрично да се признае това им вещно право. Касаторите ведно с касационната жалба са подали и частна жалба, която е насочена и срещу тази част от решението, с характер на определение с която е прекратено производството по обективно предявеният от тях иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД . Правят оплакване и за това, че не е приложена правната последица по чл. 431, ал. 2 ГПК за н.а. № 1* т. 3, рег. № 6* н.д. № 509 от 2005 г., както и молят да им се присъдят разноските за втората инстанция. В обжалваната част подържат, че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон и молят същото да се отмени като се постанови ново, с което да бъдат уважени претенциите им. Ответника В. С. Б. не е взел становище по жалбата, а ответника П. С. П. е представил "защита", в която изразява становище за отхвърляне на жалбата. Ответницата К. Г. Б. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба допустима, защото е подадена от надлежни страни, срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в срока по чл. 283 ГПК, който е започнал да тече на 2.07.2007 г. и е изтекъл на 2.08.2007 г., а жалбата е подадена на 1.08.2007 г.с вх. № * същата дата. Настоящия състав на ВКС намира, че жалбата в частта за неприсъдените разноски във втората инстанция представлява молба по чл. 193 ГПК и след произнасянето от настоящия състав по касационната жалба, делото следва да се изпрати на Бургаския окръжен съд за произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. С касираното решение Бургаския окръжен съд е уважил предявеният иск за ревандикация от С. С. Б. и Б. И. Б. против П. С. П. като го е осъдил да възстанови собствеността и предаде владението на 2/4 ид.ч. от 397/560 ид.ч. от дворно място, находящо се в с. В., Бургаска област, образуващо УПИ ХIII-63 от кв.4 по плана на селото, целият с площ от 535 кв. м. ведно с построените в него паянтова сграда и салма, тъй като е намерил, че ответника е придобил права на собственост само за останалите 2/4 идеални части. Отменил е нотариалния акт № 1* т.04, н.д. № 2* от 1984 г. легитимиращ ответника В. С. Б., праводател на П. П., като собственик на целия имот по давност защото е намерил, че последният не е осъществил такива действия върху имота, които обективират неговото намерение да го свои за себе си и по отношение на останалите сънаследници. На последно място е обезсилил първостепенното решение в частта, с която е било признато, че сделката между В. С. П., обективирана с н.а.№ 1* т.03, рег. № 6* н.д. № 509 от 2005 г. е нищожна като привидна защото е счел, че в тази част ищците - нямат интерес да предявяват отрицателният установителен иск, тъй като са пропуснали преклузивния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС да искат изкупуване. Правото на последващия конститутивен иск е погасено поради пропускане на двумесечния преклузивен срок. С исковата молба, а и с молба № 11 от 9.02, 2006 г. за уточняване на петитума на иска се вижда, че е предявен иск по чл. 108 ЗС, а не обективно съединени иск по чл. 97, ал. 1 ГПК и иск по чл. 108 ЗС, поради което съдът правилно е постановил само осъдителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС. Обективните предели на силата на пресъдено нещо се определят от предмета на спора, т.е. от спорното материално право, а при ревандикацията то е отнемане на владението като съставна част на абсолютното вещното право от неговия титуляр. Само в случаите когато се отхвърля иска поради липса на пасивна материално правна легитимация, т.е. когато се установи, че ответника не осъществява фактическа власт върху спорната вещ, при установено право на собственост за ищеца е необходимо постановяване на изричен установителен диспозитив, за да не бъде преклудирана възможността да предяви друг петиторен иск срещу същия ответник. Неоснователна е жалбата в частта с която се атакува постановеното определение за прекратяване на производството по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, т.е. признаване, че сделката за дарение по н.а.. № 1* т. 3, рег. № 6* н.д. № 509 от 2005 г., сключена между двамата ответници В. С. Б. и П. С. П. е нищожна като привидна и прикриваща продажба. Липсва правен интерес за разкриване на симулацията, тъй като срока от два месеца по чл. 33, ал. 2 ЗС е бил пропуснат от ищците. На последно място жалбата срещу решението е неоснователна и в частта, с която се претендира ревандикация на целия имот, защото ответника П е станал собственик на 2/4 ид.ч. от него, тъй като от страна на К. С. В., която също е наследник на общия наследодател С липсва противопоставяне за дарението и на нейната наследствена част от имота /у-ние за наследници № от 26.09.2005 г. Решението е постановено при цялостна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. По делото е признато наличието на съсобственост върху 397/560 ид.ч. от УПИ ХV-437 от дворно място, цялото с площ от 560 кв. м. заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, находящи се в с. В., община ".", която е възникнала по наследство от покойните С. Г. Б. и А. В. Б. /у-ние за наследници № от 26.09.2005 г./. В. С. Б. е дарил целия имот на ответника П. С. П., като последния не е станал собственик на 2/4 ид.ч., които се притежават от ищците. Направеното дарение от В. Б. не е породило действие защото дарителя не е притежавал вещното право на собственост върху тези идеални части и не е могъл да го отстъпи веднага, което изискване е съществен елемент от договора за дарение. Решението е правилно, но следва да се приложи правната последица по чл. 431, ал. 2 ГПК и по отношение нотариалния акт на П. С. П. до размера на притежаваните от касаторите 2/4 идеални части от имота. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г.о.