Решение № 1353 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2015 г.

Решение № 1353 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11886/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата касационна жалба е подадена от директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП и се обжалва Решение № 1795 от 14.08.2015 г., постановено по адм. дело № 1065/2015 г. по описа на Административен съд - гр. В. в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-08-1400401-091-01/13.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 831/17.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, с който са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, съответно за 2010 г. 1820,77 лв. главница и 644,52 лв. лихви, за 2011 г. за сумата над 17607,40 лв., главница и 4408.62 лв., лихви; за 2012 г. за сумата над 31750,73 лв. главница и 4694,06 лв. лихви, както и изцяло в частта по ЗДДС с която за данъчен период м. 09.2013 г. е определен данък за внасяне в размер на 42849,26 лв. главница и 4342,03 лв. лихви. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се отмяна на решението на АС-В. в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Й. К. Й. с ЕТ "Р.-Й. Й." чрез адв. Иванов и се обжалва същото съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-08-1400401-091-01/13.10.2014 г" издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 831/17.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП в частта му, с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ за процесните данъчни периоди. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. С депозирана писмена защита и в открито съдебно заседание чрез адв. Иванов, претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - В. и за неоснователност на касационната жалба на Й. Й.. Върховният административен съд, осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-08-1400401-091-01/13.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., в частта, с която е потвърден с Решение № 831/17.02.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП. С него са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, съответно за 2009 г. 1021,85 лв. главница и 467,19 лв. лихви, за 2010 г., 1820,77 лв. главница и 644,52 лв. лихви, за 2011 г. 19231,82 лв. главница и 4815,02 лв. лихви, за 2012 г. 47272,63 лв. главница и 6988,18 лв. лихви; по ЗДДС за данъчен период м. 09.2013 г. 42849,26 лв. главница и 4342,03 лв. лихви. С решението си първостепенният съд е отменил процесния РА, в частта му, с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, съответно за 2010 г. 1820,77 лв. главница и 644,52 лв. лихви, за 2011 г. за сумата над 17607,40 лв., главница и 4408.62 лв., лихви; за 2012 г. за сумата над 31750,73 лв. главница и 4694,06 лв. лихви, както и изцяло в частта по ЗДДС с която за данъчен период м. 09.2013 г. е определен данък за внасяне в размер на 42849,26 лв. главница и 4342,03 лв. лихви. В останалата част жалбата на Й. К. Й. с ЕТ "Рикс - Й. Й.", е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е приетите в съдебното производство писмени доказателства и гласни доказателствени средства, както и заключенията на ССЕ. Приел е, че за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база, а не неправилно формираният баланс на разполагаемите парични средства от органите по приходите, които са разделили данъчната година на части. Ето защо е преизчислил данъчните основи на годишна основа. Първоинстанционният съд е приел за правилен и законосъобразен извода на органите по приходите относно получените от Йорданов суми по банковите му сметки, наредени от трети лица, като суми с неустановен произход. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В.: Жалбата е неоснователна. При годишния характер на облагането с данък по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице като резултат за отчетния период, който по закон е данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, правилно първоинстанционният съд е коригирал данъчната основа за облагане на годишна база, каквато е и константната практика на Върховния административен съд. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба и по отношение начисления ДДС. П. първоинстанционният съд е посочил, че липси могат да се установят само чрез инвентаризация, каквато в случая органът по приходите не е извършил, в какъвто смисъл е заключението на изслушаната и неоспорена от страните ССЕ. Протоколът от извършена проверка от приходните органи в склада няма как да бъде взет предвид, тъй като в самия него е записано, че не може да бъде установено точното количество на стоките "поради естеството на фуража", както и че "няма данни за относителното тегло и коефициента по методиката за изчисляване на зърно в складовете от държавния резерв". По касационната жалба на Й. К. Й. с ЕТ "Рикс - Й. Й.": Неоснователна е тезата на касатора, че ангажираните доказателства не подкрепят наличието на основание по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Приложението на същия не е обусловено от кумулативната даденост на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, а от установеността на едно от тях. В хода на ревизията е извършена съпоставка на имущественото и финансовото състояние на ревизираното лице и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност, като безспорно е установено превишение на разходваните средства над получените. Именно това несъответствие правилно е квалифицирано като данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период, субсумиращи се в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за двойно облагане на едни и същи доходи на ревизираното лице. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, ревизиращите органи, а съответно и съда, са определили данъчни основи за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и за облагане на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години. Необосновано и неподкрепено с доказателства е твърдението на касатора, че постъпилите по личната му сметка суми в същност са постъпили в сметката на ЕТ, осчетоводени са по съответния ред на ЗСч и са включени в търговския оборот на предприятието на търговеца. Правилна и законосъобразна е и преценката на първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства относно получените заеми от ревизираното лице, за което са изложени подробни мотиви за всеки поотделно, които настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря. Преценката на доказателствените средства е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Предвид гореизложеното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка и не е допуснато нарушение на материалния закон. Възраженията на касаторите са неоснователни - сочените от тях касационни основания не са налице. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение