Решение № 536 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 440/2015 г.

Решение № 536 от 18.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 440/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от заместник-министъра на икономиката и енергетиката, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 6336 от 27.10.2014 г. постановено по адм. дело № 12226 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). В хода на производството по настоящето дело, на основание чл. 153, ал. 2 от АПК вр. с чл. 70, ал. 2 от Закона за туризма (ред. ДВ бр. 9 от 2015 г., в сила от 3.02.2015 г.), заместник-министърът на икономиката и енергетиката е заличен като касационен жалбоподател, а на негово място, като касационен жалбоподател е конституиран министърът на туризма. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че нормативните изисквания за взетото решение са били налице към датата на волеизявлението на административния орган. Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА/Комисията), по чието предложение е издадена оспорената заповед, е създадена при действието на отменения Закон за туризма (ЗТ), но тя не прекратява действието си с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ЗТ и следователно е осъществила правомерно своите действия. Според § 13, ал. 2 от ЗТ, съветите и комисиите по отменения ЗТ се закриват със създаването на тези по ал. 1 от същата разпоредба. Не е спазен предвиденият в нормата тримесечен срок, който е инструктивен, но едва със създаването на нова комисия се отменя действието на предходната. Дори и да се приеме, че договорът за застраховка на дружеството се счита прекратен към 18.10.2013 г., то 7-дневният срок, който тече от деня на прекратяването, изтича на 24.10.2013 г. Към момента на издаване на заповедта - 25.10.2013 г. "Спация тур" ЕООД не е имало валидна застраховка. Неправилно в решението се препраща към хипотезата на чл. 99, ал. 2 от ЗТ. Това е друго административно производство, което органът не е обосновал в заповедта си. За факта, че от дружеството е реализирана хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ, органът е научил чрез подаден сигнал от ЗАД "Алианц България" с писмо вх. № 92-00-194 от 7.10.2014 г., в което се посочва, че считано от 3.10.2013 г. застрахователната полица по застраховка "Отговорност на туроператора" е прекратена. Ирелевантен е момента на получаване от дружеството на съответното уведомление за прекратяване на застраховката. И до момента "Спация тур" ЕООД не е сключила застраховка "Отговорност на туроператора". Неизпълнението на законовото задължение е скрепено със санкция за нередовния туроператор, а именно - прекратяване на произтичащите от регистрацията права. Сочи, че АССГ неправилно не е ревизирал заплатената сума за адвокатска услуга, която е прекомерна, предвид фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалена. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново решение, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на "Спация тур" ЕООД. Ответникът - "Спация тур" ЕООД, чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-14-250 от 25.10.2013 г. на заместник министъра на икономиката и енергетиката и е осъдил Министерство на икономиката, енергетика и туризма да заплати на "Спация тур" ЕООД разноски в размер на 550, 00 лв. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че с писмо от ЗАД "Алианц България" вх. № 02 00 1941 от 7.10.2013 г., министърът на икономиката, енергетиката и туризма е уведомен, че считано от 3.10.2013 г. застрахователната полица по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" на "Спация тур" ЕООД е прекратена на осн. раздел III, т. 4.1 и раздел VI, т. 2.1 от Общите условия на договора и ЗАД "Алианц България" не е застраховател на посоченото дружество. Във връзка с постъпилото уведомление е проведено заседание на ЕКРТТА. С решение по т. 4 от протокол № РК 07-09/2013 г. от 9.10.2013 г., на осн. чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ, Комисията е направила мотивирано предложение до зам. министъра на икономиката и енергетиката, за издаване заповед за заличаване на регистрацията и предприемане действия по заличаване "Спация тур" ЕООД от Националния туристически регистър. Въз основа на предложението, със заповед РД 14-250 от 25.10.2013 г. заместник-министъра на икономиката и енергетиката, на основание чл. 70, ал. 2, т. 6, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 166, ал. 1, т. 1, б. "к" от ЗТ, е заличил от регистъра на туроператорите и туристическите агенти "Спация тур" ЕООД и удостоверението за регистрация за извършване на туроператорска дейност и е определил срок от две години в който дружеството не може да кандидатства за регистрация за извършване на туроператорска дейност. От представена застрахователната полица по задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" на "Спация тур" ЕООД, ведно с Общите условия на договора, съдът е установил, че съгласно цитираното в писмото от ЗАД "Алианц България" основание по раздел VI, т. 2.1, застраховката може да бъде прекратена предсрочно от всяка от страните с 15 дневно писмено предизвестие, течащо от деня на получаването му. Нотариалната покана, с която ЗАД "Алианц България" е уведомило "Спация тур" ЕООД, че застрахователния договор по застраховка "Отговорност на туроператора" се прекратява, е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 18.09.2013 г. на вратата на апартамента където се намира седалището на дружеството. Представител на туроператора, не се е явил в законоустановения двуседмичен срок по чл. 47, ал. 2 във вр. с чл. 50 от ГПК да получи нотариалната покана. Поради това нотариусът, в съответствие с чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК, е удостоверил редовно връчване на 3.10.2013 г., от която дата тече 15 дневното предизвестие. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта. Независимо от това, съдът е приел, че при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалноправните норми - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Приел е, че нормативно предвидените изисквания на чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ не са били налице към датата на издаване на заповедта. Към посочената дата срокът на предизвестието е изтекъл, но органът не би могъл по категоричен начин да установи дали дружеството има валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 от ЗТ, тъй като срокът за представянето на такъв, съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗТ изтича на 25.10.2013 г. Решението, в частта с която е отменена заповед № РД-14-250 от 25.10.2013 г. на заместник министъра на икономиката и енергетиката, е правилно. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 2, т. 6 от ЗТ (ред. ДВ, бр. 30 от 2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), посочена като основание за издаване на заповедта, по мотивирано предложение на ЕКРТТА, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице, със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 от ЗТ. Нормата на чл. 97, ал. 1 от ЗТ регламентира, че туроператорът ежегодно сключва договор за задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Правилно административният съд е установил, че към момента на издаване на заповедта, посоченото в нея основание за заличаване на "Спация тур" ЕООД от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, не е било налице. По делото е безспорно установено, че "Спация тур" ЕООД е имало сключена застраховка "Отговорност на туроператора" със ЗАД "Алианц България". Застрахователното дружество е предприело действия за предсрочното прекратяване на договора, на основание раздел VI, т. 2.1, от Общите условия, с 15-дневно писмено предизвестие, течащо от деня на получаването му. С оглед на това е изпратило до "Спация тур" ЕООД нотариална покана, в която също е посочено, че договорът се прекратява с изтичането на 15 дни, считано от датата на получаването й. Нотариалната покана е връчена по реда на чл. 50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД), чрез залепване на уведомление при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 18.09.2013 г. Тъй като в предвидения 14-дневен срок поканата не е получена, е прието, че тя е редовно съобщена на 3.10.2013 г. От посочената дата е започнало да тече 15-дневното предизвестие за прекратяване на договора, който се счита за прекратен на 18.10.2013 г. С прекратяването на договора, на основание чл. 99, ал. 2 от ЗТ, за регистрираното лице "Спация тур" ЕООД е възникнало задължение да сключи нов договор за застраховка и да го представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на не по-късно от 7 дни от прекратяването му - в случая до 25.10.2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта посоченият в чл. 99, ал. 2 от ЗТ седмодневен срок не е бил изтекъл. Твърденията за противното в касационната жалба, предвид правилата за броене на сроковете, са неоснователни. Като се е доверил единствено на изложеното в писмо вх. № 02 00 1941 от 7.10.2013 г. на ЗАД "Алианц България" и не е предоставил възможност на "Спация тур" ЕООД да изрази становище по събраните доказателства, органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Към датата на издаване на заповедта не е можело да бъде направен безспорен извод, че регистрираното лице извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 от ЗТ, тъй като срокът за представянето на новата такава не е бил изтекъл. Достигайки до посочените правни изводи АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон и то трябва да бъде оставено в сила в посочената част. Основателно се явява обаче възражението за неправилност на решението, в частта на присъдените с него разноски. С решението АССГ е осъдил Министерство на икономиката, енергетика и туризма да заплати на "Спация тур" ЕООД разноски в размера на 550, 00 лв., от които 50, 00 лв. - държавна такса и 500, 00 лв. - адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК регламентира правото на подателя на жалбата, при отмяна на обжалвания акт, да му бъдат присъдени разноските по производството, включително адвокатско възнаграждение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, процесуалният закон - чл. 78, ал. 1 от ГПК урежда единствено случаите, при които разноските са реално заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Предвид така посочената регламентация, съставът на АССГ неправилно е приел, че на дружеството следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие № 0362466 от 14.01.2014 г., сключен между "Спация тур" ЕООД и представляващия го адвокат, страните са договорили сума от 500, 00 лв. за процесуално представителство по делото пред АССГ, за която сума е посочено, че е платена, но не е посочен начинът на пращането й. Предвид изложеното не може да се приеме за доказано, че сумата е платена в брой, като същевременно доказателства за извършено плащане по сметка от дружеството не са представени. Не е установено действителното извършване на претендираните от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение. Поради това решението следва да се отмени в частта, в която Министерство на икономиката, енергетика и туризма е осъдено да заплати на "Спация тур" ЕООД разноски в размер над 50, 00 лв. Допуснатата в диспозитива на решението очевидна фактическа относно името на осъденото министерство, по почин на съда или по искане на страна, може да бъде поправена, в производство по реда на чл. 175 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,