Решение № 10989 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2009 г.

Решение № 10989 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадена от "Аквапласт" ООД - гр. София чрез адв. Миневска и от директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП против решение № 35/19.02.2009 г. на Административен съд гр. В. Търново, шести състав, постановено по адм. д. № 598 по описа за 2008 г. на този съд. "Аквапласт" ООД - гр. София обжалва решението в частта, с която е потвърден РА № 800027/07.05.2008 г. в частта относно доставките от "Ипик" ООД (за сумата от 2 750 лв.), "С. Пласт" ООД, "Елто перла" ООД. Касаторът счита, че решението в тази му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се твърди, че приетите от съда за установени фактически обстоятелства не са мотивирани с конкретни и обстойни съждения, анализиращи доказателствата, както и тяхната стойност. Административният съд не взел предвид всички данни и събрани доказателства, включително представения РА на доставчика "С. Пласт" ООД. Относно реалността на доставката от "Ипик" ООД се сочат и указания на данъчната администрация, дадени в писмо № 24 - 0047/8.11.07 година. Касаторът обжалва решението в частта за разноските, защото съдът определил неправилно материалния интерес. Пълномощникът на дружеството моли с касационната жалба за отмяна на първоинстанционното решение в горепосочената част и за присъждане направените разноски. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от юрисконсулт Василева, действаща като процесуален представител на Д "ОУИ" - гр. В. Търново. Директорът на Д "ОУИ" - гр. В. Търново обжалва решението в частта, изменяща РА, в частта с която за данъчен период м. 12.04 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 3 270 лв. по фактура № 27/9.12.04 г., издадена от "Ипик" ООД, като съдът е определил друг резултат за периода, и в частта на решението за присъдените разноски в размер на 9, 95 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност вследствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Съдът не извършил съвкупна преценка на установените факти и обстоятелства, приел за даденост факти, за които липсват доказателства. По спорната фактура не било извършено плащане на данъчната основа в пълен размер, банковите извлечения не доказвали че плащанията в тях са свързани с фактура № 27/9.12.04 година и неправилно е прието заключението по съдебно - икономическата експертиза. Цитираната фактура не отразявала реално осъществено данъчно събитие "авансово плащане" по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Касаторът моли за отмяна на решението в тази му част, за постановяване на ново решение с което да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Подробните доводи са аргументирани в съдебно заседание. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) намира касационните жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни и в срок. Разгледана по същество жалбата на дружеството е частично основателна, а жалбата на Д "ОУИ" - гр. В. Търново е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е установил следното: Приходната администрация е отказала правото на данъчен кредит по фактура № 27/09.12.04 г., издадена от ДИпик" ООД с данъчна основа 16 350 лв. и ДДС в размер на 3 270 лева. Основанието за нейното издаване е "аванс". Подписан е протокол за получено офис обзавеждане на стойност 37 170 лв., обусловил издаването на ДКИ, коригиращо общата основа и начисления данък. Според приходната администрация не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като е извършено частично плащане с дата 07.12.04 г. на 2 600 лв., въпреки платения по ДДС - сметка на същата дата данък в пълен размер - 3 270 лева. Съдът е изменил РА, признавайки правото на данъчен кредит в размер на дължимия ДДС върху действително заплатения аванс от 2 600 лева, приемайки за настъпило данъчното събитие на посочената дата. След преобразуване на резултата за периода е счетено, че трябва да бъде внесен ДДС в размер на 4 783, 81 лв. вместо данъка по РА - 5 303, 81 лева. Приходната администрация е отказала правото на данъчен кредит по фактура № 0000034729/31.10.06 г., издадена от "Керамик груп" ЕООД, на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) и по чл. 65, ал. 4, т. 3 от същия закон. Прието е, че последващото сторниране е без основание. Налице е разлика между данните от протокола към първата фактура и данните от протокола към ДКИ. Поради наличието на взаимноизключващи се доказателства съдът е преценил РА за законосъобразен в тази част. Отказано е правото на данъчен кредит по фактура № 73/29.09.06 г. с предмет на доставката ДPVC тръби", издадена от "Елто перла" ООД. Приходната администрация е посочила, че по фактури с номера 10. . . 7/25.06.07 г., 10. . . 13/31.08.07 г. също няма доставки. В съдебното производство са представени счетоводни документи за осчетоводяване на закупените тръби и натрупания дебитен оборот. Вещото лице е констатирало наличието по счетоводни данни на стоков поток, но въпреки това съдът е формулирал извод за липсата на доказателства за реална размяна на престации в изпълнение на търговската продажба. Издадените впоследствие ДКИ също са без основание, тъй като не сторнират нищо. При идентична обстановка администрацията е отказала правото на данъчен кредит по фактури, издадени от ДС. Пласт" ООД през периоди м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2005 г. ; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 09 и м. 11.2006 година. Данъкът е начислен, но липсват събития по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Административният съд е направил извод за липса на доставка съгласно разпоредбата на чл. 6 от закона и на фактическия състав по чл. 64, ал. 1, т. 3. Отново е прието от съда, че наличието на счетоводни данни за стоков поток и РА, съставен на доставчика не опровергават в конкретния случай извода за липсата на реална доставка. Записванията са недостатъчни за да установят получаването на стоките. По касационната жалба на "Аквапласт" ООД: Решението в частта, с която е потвърден РА в частта относно непризнатия данъчен кредит по доставките от "С. Пласт" ООД и "Елто перла" ООД е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съставеният РА на доставчика "С. Пласт" ООД установява осчетоводяването на документите, но той не обхваща данъчен период м. 09.06 година, за който се претендира стоков поток, поради което не може да бъде възприет като доказателство за настъпване на процесното данъчно събитие. Изслушването на заключение по СИЕ не променя този извод, защото вещото лице е констатирало единствено данните относно счетоводните записвания. Не са събрани доказателства за реалното предаване на стоките. Оплакването на касатора, че съдът е трябвало да коригира начисления ДДС по фактурите, издадени за продажбата на ПВЦ, е неоснователно. В правомощията на административния съд не се включва и възможността да коригира счетоводно начисления данък от задълженото лице. Решението, обаче е неправилно в частта за отказаното право на данъчен кредит в размер на 2 750 лв. по фактурата, издадена през м. 12.04 г. от "Ипик" ООД. Дори при установеното частично плащане на данъчната основа, е безспорно, че претендираното право на данъчен кредит е свързано с окончателната реализация на стопанската операция. Такъв мотив се съдържа и в първоинстанционното решение. Документираният във фактура № 27/9.12.2004 г. аванс е по договор, съгласно който трябва да се достави офис обзавеждане. За приемо - предаване на обзавеждането е съставен протокол, което потвърждава реализацията на стопанската операция. Начисленият по фактура № 27/9.12.04 г. данък в размер на 3 270 лв., преведен по съответната ДДС - сметка, не е върху данъчната основа от 2 600 лв., а върху основата в размер на 16 350 лв., срещу която е доставено по - късно офис - обзавеждането. Превеждането на данъчната основа в размер на 2 600 лв. на 07.12.2004 г. не обосновава извод за липсата на данъчно събитие, съответно за непризнаване на данъчния кредит в размер на 2 750 лв. (разликата между 520 лв. и претендирания кредит от 3 270 лева). Това е така, защото са събрани доказателства за действително осъществена доставка на стоки, свързана с авансово издаден документ, независимо че по същия липсва плащане на цялата основа към момента на издаването му. В този смисъл е коректно позоваването в касационната жалба на указанията на ИД на НАП, дадени на приходната администрация с писмо № 24 - 00 - 47/08.11.2007 година. В частта за разноските решението следва да бъде отменено за сумата в размер на 85 лв., представляваща разликата между присъдените в полза на Д "ОУИ" - гр. В. Търново 986, 66 лв. и дължимите разноски от 915, 66 лева. По касационната жалба на Д "ОУИ" - гр. В. Търново: Оплакванията на касатора се свеждат до два основни аспекта: 1. Незаплащане на данъчната основа в пълния размер. 2. Невъзможността за обвързване на банковите извлечения с фактура № 27/9.12.04 година. Тези доводи са неоснователни, тъй като чрез СИЕ е констатирано, че в счетоводството на получателя мебелите са заведени по две сметки, като по сч. см. 207 са с по - високата отчетна стойност. Заключението по комплексната експертиза не е оспорено от дружеството, поради което същото не може да го оспорва за пръв път в касационното производство. Освен това, видно е от съдебния протокол, че вещото лице Мачев подробно е описал въз основа на какво е направен извод за идентичност на мебелите и къде се намират те. Поради това законосъобразно съдът е уважил частично жалбата, като е изменил РА, признавайки на "Аква пласт" ООД правото на данъчен кредит върху заплатената сума в размер на 2 600 лева. За касационното производство на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 5 лева, съразмерно на защитения интерес. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение