Решение № 15451 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2020 г.

Решение № 15451 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8121/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния представител юрк. Цонева, срещу решение № 343 от 19.07.2018 г. по адм. дело № 248/2018 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С него е по жалба на ППОКЧС "Земеделец 93" с. Козловец е отменено уведомително писмо с изх. № 01- 6400/43 от 07.03.2018 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство", поради неизпълнен ангажимент по Марка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014 -2020 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Производствено - потребителна обслужваща кооперация на частни стопани "Земеделец 93" в писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е уведомително писмо с изх. № 01- 6400/43 от 07.03.2018 г. на заместник изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2017 г. на ППОКЧС "Земеделец 93" с. Козлевец. Прието е, че с подаденото заявление за 2017 г. не са спазени ограниченията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, издадена от МЗХ, въведени със заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и допълнена със заповед № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и със заповед № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на министъра на земеделието и храните. С цитираните заповеди е разпоредено да не се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., за кампания 2017 г. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, като при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна, но е издадено при неправилно приложение на материалния закон. При формиране на този извод съдът е направил обстоен преглед на приложимите в рамките на ЕС нормативни актове относно подпомагането и развитието на селските райони с финансови средства от него. Такъв преглед е направен и относно издадената от министъра на земеделието и храните Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. и съдържанието на нейните разпоредби на чл. 1, чл. 3, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 14. Счел е, че след като административния орган изрично се е позовал на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7/2015 г., то този текст допуска увеличаване на общата одобрена площ по съответното направление, с изключение на направление по чл. 3, т. 5 с до 20 на сто, но с не повече от 10 ха., при което земеделските стопани не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази наредба и са изпълнени условията на ал. 1, т. 2 и 4 от Наредбата. Според съдът самото увеличение на площите не може автоматично да доведе до извод, че помощта не следва да се заплаща, следва да се детайлизира, че ако се касае за увеличението, характерно за нов ангажимент, то това се приравнява на липса на подадено заявление за отпускане на помощта за 2017 г., а когато увеличението е в рамките на чл. 20, ал. 6 от Наредбата, следва да бъде извършена горепосочената преценка. Издадената и цитирана в уведомителното писмо заповед да не се приемат заявления за кампания 20017 г., макар и неотменена по надлежния ред, съдът е приел, че противоречи на Наредбата и не следва да се прилага. По тези съображения, съдът е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Обжалваното решение е правилно. Видно от представената от ответника пред АС административна преписка и текста и на уведомителното писмо, заявлението на дружеството за кампания 2017 за подпомагане с УИН 04.29.0517/7428167822 е подадено в ДФЗ и данните са въведени в ИСАК, извършени са и автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане, като е претендирано подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат". В цитираните в уведомителното писмо материалноправни норми, посочени като правно основание за постановения отказ - чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. няма формулирано основание за отказ за финансово подпомагане, което би могло да се съдържа в министерска заповед. Отделно от това цитираната в писмото заповед №РД 09 - 160 от 28.02.2017 г. на министъра на земеделието в частта й по т. 2, с която е разпоредено да не се приемат определени категории заявления за подпомагане за кампания 2017 г. е отменена с влязло в сила решение № 15604/18.11.2019 г. по адм. дело № 4406/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 5113/29.04.2020 г. по адм. дело № 574/2020 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с оглед на което и оспореното писмо е фактически необосновано. Поетият от ДФ "Земеделие" ангажимент за финансиране е относим към размера на площите, заявени през 2016 г., при първоначалното кандидатстване по мярка 10 "Агроекология и климат" и с оглед на последващи изменения по реда на чл. 20 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. С отменената точка от посочената заповед министърът на земеделието, храните и горите е определил допълнителни условия, свързани с приема по посоченото направление, като е изключил възможността за кампания 2017 г. да се приемат заявления за подпомагане/плащане, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. С последната разпоредба е въведено ясно разграничение между значимите за правилното функциониране на съответната мярка термини "нов ангажимент" и "разширяване на поет ангажимент с нови площи". Тези понятия са от съществено значение за определяне на допустимостта на отправени към ДФ "Земеделие" по мярка 10 искания, както и за значението на настъпили в периода на действие на програмата 2014-2020 г. промени. В случая самият административен орган е приел за установено, че увеличението от 0, 02 хектара е в предвидените в чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. граници, които не изключват подпомагането, т. е. не е налице разширяване на поетия ангажимент. Така при преценката на материалната законосъобразност на оспорения административен акт следва да се приеме, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., понеже същите се явяват взаимно изключващи се поради вложеното разбиране, че министърът на земеделието и храните има компетентност да забрани прием на заявление за подпомагане поради недостиг на средства или остатък на средства, при които не могат да се удовлетворят всички заявления за подпомагане чрез създаване на допълнителни условия, съгласно приложимата редакция на разпоредбата. Такива той може да създава само и доколкото са свързани с "приема на заявленията за подпомагане" по отделните направления. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касация, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,