Решение № 6066 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2014. г.

Решение № 6066 от 26.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2014. г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия за енергийно (ДКЕВР) и водно регулиране срещу решение № 4524/2.07.2014 г., постановено по адм. д. 3208/2014 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Емилия Йорданова Савева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 4524/2.07.2014 г., постановено по адм. д. 3208/2014 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № заповед № 038/27.02.2014 г., издадена от председателя на ДКЕВР, с която е наложено дисциплинарно наказание уволнение на Емилия Йорданова. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и обосноваване на описаните нарушения, което съставлява нарушение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че не са доказани по категоричен начин всички вменени на Емилия Савева дисциплинарни нарушения, за които й е наложено общо наказание "дисциплинарно уволнение". Правилно и въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства административният съд е приел, че в дисциплинарното производство не са взети предвид възраженията на Емилия Савева и не са обсъдени, ангажираните от нея доказателства. Това нарушение се е отразило и върху обосновката и правилността на обжалваната заповед, защото например по отношение нарушението "неспазването на правилата за достъп до сградата на ДКЕВР" не са взети предвид доводите на наказаното лице, че съществува практика членовете на ДКЕВР, главния секретар и длъжностното лице по сигурността да не отразяват присъствието си чрез пропусквателната система. Допълнително въобще не е обсъдено възражението, че Емилия Савева не само не е отсъствала в работното време, но и в множество случай е полагала извънреден труд, за което е ангажирала и доказателства. Следователно правилно АССГ по отношение на този пункт от оспорената заповед е посочил, че не е ясно в какво се изразява нарушението - формално неспазване на правилата за достъп или неспазване на работното време, което се отчита със системата. Системното нарушение на работното време би представлявало тежко нарушение, но само "нечекирането" и то поради установена служебна практика е непропорционално на наложеното наказание - уволнение. АССГ е обсъдил всеки един от пунктовете в оспорената заповед като и за останалите три също е достигнал до правилни изводи, че не е възможно да се разглежда системност в едно поведение само от еднократни действия - едно писмо с непремерен тон и един случай на неактуализиране на информацията на интернет страницата на ДКЕВР. Подробно и задълбочено административният съд е изложил правилни съображения и по отношение нарушението "несъздаване на организация и контрол върху процеса по изготвяне на длъжностни характеристики". В дисциплинарното производство не са събрани доказателства за кои точно служители не са изготвени нови длъжностни характеристики, кои конкретни длъжностни лица са били длъжни да извършат тази дейност и доколко Емилия Савева като главен секретар действително не е упражнила контрол върху тях или просто не е успяла да ги мотивира да си изпълнят задълженията (по аргумент от кореспонденцията, посочена като първо нарушение). В случая е от значение и обстоятелството, че на Емилия Савева е наложено наказание "дисциплинарно уволнение" от длъжност, на която тя не носи отговорност за две от вменените й нарушения - контрол за спазване на чл. 13 от Вътрешните правила за реда и начина на публикуване и актуализация на интернет страницата на ДКЕВР и несъздаване на организация и контрол върху изготвянето на длъжностни характеристики. Тези задължения Емилия Савева се твърди, че е имала на длъжността "главен секретар", от която е освободена със Заповед за преназначаване ЧР ДС № 031/13.02.2014 г. на председателя на ДЕКВР, но не и на длъжността началник на отдел "Административно и информационно обслужване", от която е уволнена. Допълнително правилно АССГ е приел, че атакуваната пред него заповед е немотивирана и от гледна точка на обстоятелството, че за 2013 г. Емилия Савева е получила при атестирането си оценка "изпълнението, надвишава изискванията", а част от вменените й като нарушения на служебните задължения би трябвало да са извършени и през посочения атестиран период. Това противоречие въобще не е обсъдено и съобразено от дисциплинарнонаказващият орган. По изложените съображения не са основателни доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на оспореното решение. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е кредитирал тези, които са взаимно непротиворечи и логични. При формиране на своите изводи административният съд е наблегнал на установените по категоричен начин факти. Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно необходимостта от преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. В конкретния случая решаващият съд е приел за напълно недоказани част от деянията, а другите нарушения са осъществени само от формална гледна точка без да е доказано действително неправомерно поведение с вредни последици (отсъствие от работа), поради което не са достатъчни, за да се приеме, че представляват такова тежко нарушение на служебната дисциплина, на което съответства наказание - уволнение. По отношение приетите за установени нарушения дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да изложи съображения и да определи вида, тежест и вредоносните последици за да е възможна проверката дали определеното наказание им съответства. Тази преценка не е извършена и мотивирана от дисциплинарнонаказващият орган, а АССГ правилно приема, че е налице несъответствие между описаните деяния и наложеното наказание. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна е направила разноски в размер на 400 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да бъдат присъдени в тежест на бюджета на ДКЕВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение