Решение № 4488 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2018 г.

Решение № 4488 от 26.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена чрез юрк. Попова против решение № 159/08.10.2018 г., постановено по адм. дело № 223/2018 г. по описа на Административен съд Габрово, с което Дирекция за Национален строителен контрол е осъдена да заплати на С. Стоянов, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Лескомерс ХВ - С. Стоянов", сумата от 930 /деветстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху присъдената сума считано от завеждането на исковата молба /08.08.2018 г./ до пълното изплащане на задължението и сумата от 102, 05 /сто и два лева и пет стотинки/ - законна лихва, считано от датата на забавата /10.07.2017 г./ до завеждане на исковата молба /08.08.2018 г. /. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че заплатеният адвокатски хонорар не е вреда, тъй като не поражда отрицателно изменение на патримониума и същият не е увреден. Намира, че платеният адвокатски хонорар във връзка с обжалването на наказателното постановление не произтича пряко и непосредствено от административно разпореждане, а от договор между адвокат и клиент. Иска да се отмени решението и да се присъдят направените разноски. Ответникът - С. Стоянов, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Лескомерс ХВ - С. Стоянов", представлявано от адв. Димитров в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваното решение - правилно. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита извода на съда за правилен, че в случая са налице всички предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отбелязал е позоваването от страна на АС - Габрово на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС, с което се приема, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и отмяна на наказателни постановления представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Габрово е уважил предявения от С. Стоянов, в качеството му на едноличен търговец с фирма "Лескомерс ХВ - С. Стоянов" иск срещу Дирекция за национален строителен контрол, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 930 лева като основателен и доказан. Предвид което съдът е намерил за основателни претенциите и касателно законната лихва, считано от завеждането на исковата молба /08.08.2018 г./ до пълното изплащане на задължението и тази, считано от датата на забавата /10.07.2017 г./ до завеждане на исковата молба /08.08.2018 г./, която е конкретизирана по размер, а именно - 102, 05 лв. От фактическа страна съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред Районен съд-Севлиево, по повод жалба срещу Наказателно постановление № Г-10-ДНСК-155/06.10.2016 г. на Заместник-началника на ДНСК – София и такова в касационното производство пред Административен съд – Габрово при обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Установил е, че наказателното постановление е отменено с решение на Севлиевския районен съд, потвърдено с решение на Административен съд - Габрово и влязло в сила на 10.07.2017 г. Предвид което съдът е счел, че именно от този момент насетне, ДНСК е в забава и не е необходимо да бъде канена да изпълни задължението си, да обезщети кредитора, възстановявайки статуквото на патримониума му, към момента преди да заплати адвокатското възнаграждение по посочените по-горе АНД и КАНД. Намерил е, че още в хода на развилите се производства са приложени съответно Договор за правна защита и съдействие от 6.03.2017 г. за представителство по АНД № 501/2016 г. по описа на Севлиевския районен съд и Договор за правна защита и съдействие от 12.06.2017 г. за представителство по КАНД № 109/2017 г. по описа на Административен съд Габрово, с изрично обективирани в тях размери на адвокатските възнаграждения, респективно - платени в брой суми. Съдът е намерил за основателно и искането за присъждане на лихва върху главницата считано от влизане в сила на отменителното решение /10.07.2017 г./, до действителното й изплащане. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, при произнасяне по същество на спора. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № Г-10-ДНСК-155/06.10.2016 г. на Заместник-началника на ДНСК - София, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред РС-Севлиево производство и това пред Административен съд Габрово, се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. Димитров. В Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на ответника по касацията се следват разноски, но предвид липсата на данни за сторени такива, същите не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение