Решение № 328 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7650/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация (РДАА) - гр. Варна, срещу Решение 504 от 12.04.2023 г. на Административен съд Варна по адм. дело 2940/2022 г. С обжалваното решение съдът е отменил негова Заповед РД-14-5319 от 08.12.2022 г., с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106, ал. 1, т. 17 и чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) са приложени принудителни административни мерки (ПАМ) по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП - спиране от движение на товарен автомобил Волво с рег. [рег. номер], категория N3, собственост на Никсто ЕООД, до отстраняване на нарушението. Касационният жалбоподател директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация - гр. Варна, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че контролният лист, съгласно Указанията за контролната и административнонаказателната дейност в Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , се прикрепя и прилага към протокола от крайпътна проверка, който се съхранява с ежедневните отчети за извършени проверки за съответния ден, като същите не са част от административната преписка. Счита, че съдът без да извърши необходимите действия, за да се увери в съществуването или не на определено доказателство, погрешно е констатирал, че контролен лист изобщо не е съставян, което е в противоречие с обстоятелствата, настъпили в хода на проверката. Твърди, че представеният по делото акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 08.12.2022 г. съдържа всички факти и обстоятелства във връзка с извършената проверка. Сочи, че по делото не е било спорно извършването на превоз със съответното МПС, което към момента на проверката е било празно/без товар. Позовава се на §1, т 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП, който включва в дефиницията на превоз на товари и празните курсове, направени във връзка с превоза. На следващо място оспорва данните от представения сертификат за хигиена от 08.12.2022 г., като сочи, че същият по никакъв начин не опровергава обстоятелствата по установеното с АУАН нарушение, респективно не са налице факти, които да са основание за отмяна на приложената принудителна административна мярка. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски по делото като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът по касационната жалба Никсто ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. Й. Лалова, Адвокатска колегия Хасково. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 08.12.2022 г. при извършена проверка по РП 1-2 Русе - Варна, в обл. Шумен на 100 метра преди разклона за [населено място], посока гр. Шумен, е установено, че Н. Количев, като водач на МПС Волво ФХ 480 с рег. [рег. номер], от кат. 3, с прикачено към него полуремарке АЧЕРБИ 21Л2 39 с рег. [рег. номер], от кат. 04, извършва превоз на опасни (ARD) товари на територията на Република България (празен в момента на проверката), без да притежава валидно удостоверение за превоз на опасни товари и без свидетелство за водач на МПС за превоз на опасни товари. Съставен е АУАН АА 3 от същата дата. На 08.12.2022 г. със Заповед РД-14-5319, директорът на РДАА - Варна, е приложил принудителни административни мерки по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП - спиране от движение на товарен автомобил Волво с рег. [рег. номер], кат. 3, собственост на Никсто ЕООД, до отстраняване на нарушението. Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че в хода на извършената на 08.12.2022 г. проверка, не е съставен контролен лист по образец съгласно изискванията на чл. 45 ал. 1 от Наредба 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, като не са извършени други действия от контролните органи, от които може да се установи истинността на изложеното в АУАН, доколкото в същия е посочено, че в момента на проверката автомобилът е празен. Обоснован е извод, че нарушението е недоказано, тъй като по никакъв начин не е установено, че превозното средство е използвано за превоз на опасни товари. Приел е още, че заповедта неправилно е връчена на водача, вместо на собственика на превозното средство, чиято правна сфера засяга, като това нарушение също е основание за отмяната ѝ. Въз основа на горното съдът е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 106, ал. 1 ЗАвтП пътно превозно средство, превозващо опасни товари се спира от движение до отстраняване на нарушението, когато превозното средство е без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари (т. 5); и когато водачът не притежава удостоверение по чл. 14, ал. 2 (т. 17). Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗАвП регламентира, че Превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове, направени във връзка с превоза. Според § 1, т. 16 от ДР на ЗАвП "Опасни товари" са вещества и изделия, чието транспортиране по пътищата е забранено или се разрешава само при определени обстоятелства съгласно Приложение А и Приложение Б към ADR. Съгласно дефиницията на § 1, т. 31 ДР на ЗАвтП Превоз на опасни товари е превозът на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, цистерни или контейнери. Превозът включва и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство, при условие че транспортните документи бъдат предоставени за контрол и при престоя не се отварят пратките или цистерните. Анализът на горните разпоредби води до извод, че за да се приложат ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвП е необходимо да са налице следните предпоставки - извършване на превоз на опасни товари, без удостоверение за одобрение за превоз на опасни товари и без удостоверение по чл. 14, ал. 2 за завършен курс за професионално обучение на водача. В конкретния случай, видно от събраните по делото доказателства, не е доказано, че процесното превозно средство е извършвало превоз на опасни товари, тъй като същото не е било натоварено, за което не се спори между страните по делото. Доводите на касатора, рефериращи към разпоредбата на §1, т. 3 ДР на ЗАвтП са неоснователни, тъй като първо, същата дава определение на понятието превоз на товари , а в случая закона изрично дефинира понятието превоз на опасни товари в т. 31 на §1, където не са включени празните курсове, а подробно е регламентиран обхвата на превоза. И второ, понятието превоз на товари действително включва празните курсове, но направени във връзка с превоза. А в случая органът по никакъв начин не доказва, че към момента на прилагане на мярката с превозното средство е извършван превоз на опасни товари по дефиниция превоз на опасни товари от едно място на друго и свързаните с превоза престои, включително времето за престой за товарене и разтоварване на опасните товари в превозни средства, както и времето за престой за претоварване или смяна на вида на превозното средство. По делото не са приложени транспортни документи или други обективни данни доказващи, че към момента на проверката е извършван превоз на товари. Следователно не е налице първата от предпоставките за прилагане на мерките по чл. 106, ал. 1, т. 5 и 17 ЗАвтП. Ирелевантна в случая е преценката на представения сертификат за хигиена, тъй като съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. С оглед изложеното изводът на Административен съд Варна за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК Регионална дирекция Автомобилна администрация юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. доказани с представения договор за правна помощ от 14.07.2023 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд