Решение № 12056 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2010 г.

Решение № 12056 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9940/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Саман Коран Исмаил, гражданин на Ирак, против решение № 278 от 30.06.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от оспорване, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Първоначалното административното производство е било образувано по молба с рег. № Б - 7345 от 05.12.2008 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Саман Коран Исмаил. Същото е приключило с решение № 368/12.08.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанци, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за това. Това решение е обжалвано пред тричленен състав на Върховния административен съд, който с решение № 3207 от 11.03.2010 г., постановено по адм. дело № 11260/2009 г. е отхвърлил подадената от Саман Исмаил жалба. С решение № 7784 от 10.06.2010 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено първоинстанционното съдебно решение и вместо него е отменено решението на административния орган в частта относно отказа му за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на чужденеца, като преписката в върната за ново произнасяне по молбата на Саман Исмаил за предоставяне на хуманитарен статут. След връщане на преписката и при съобразяване указанията на касационната инстанция, с решението предмет на настоящото съдебно производство Председателя на ДАБ към МС отново е отказал предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Административният орган е развил съображения, че от представената бежанска история на кандидата не дава основание да се приеме, че кандидатът е принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко унизително отнасяне, или наказание. Срещу него не са предприети такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Административният орган е изследвал и възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, както и с оглед даденото тълкуване на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, за което е изложил подробни мотиви. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. По делото се установява, че Саман Коран Исмаил е роден на х.хх.хххх г. в гр. Дияла, Ирак, гражданин на Ирак, кюрд по народност, живеещ в гр. Багдад. Напуснал е легално Ирак, с валиден иракски паспорт, със самолет за Турция. Пристигнал е в Р България нелегално през месец ноември 2008 г. От проведеното интервю с орган на Държавната агенция за бежанците се установява, че жалбоподателят иска закрила по реда на чл. 9 от ЗУБ, като поводът за напускане на страната по произход е извършено срещу него похищение. Чужденецът твърди, че заедно с негов приятел са били отвлечени от неизвестна група. Изтезавали са го. Поискали са от родителите му откуп, но след като баща му отказал, чужденецът бил пуснат. След този инцидент Саман Коран Исмаил се преместил в друг квартал в гр. Багдад. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. От становището на МВнР става ясно, че за настоящия етап на развитие на обстановката в Багдад е налице спадане на общия градус на напрежение и намаляване на броя на актовете на насилие. Посочено е, че отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект. Намалял е броят на самоубийствените атентати, както и случите на индиректен минохвъргачен и ракетен огън. В града няма недосегаеми за полицията и армията зони, но същевременно не може да се говори и за райони, където тероризмът да е окончателно ликвидиран. Тези данни относно обстановката в Ирак сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. В случая дори липсват твърдения от кандидата в тази насока. В проведените в административното производство интервюта с кандидата същият заявява, че повода да напусне Ирак е отвличането му. Административният орган правилно е преценил, че този инцидент не дава основание да се твърди, че по отношение на чужденеца са налице материалноправните предпоставки за предоставен на хуманитарен статут. Фактът, че жалбоподателя след отвличането се е преместил в друг квартал на същия град (Багдад), където е живял необезпокояван 2 г., сочи че Саман Исмаил не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко отнасяне. В подкрепа на това, жалбоподателят сам е посочил, че е напуснал страната си през м. октомври 2008 г., защото искал да си извади паспорт, а обект на извършеното през 2006 г. отвличане е всъщност приятелят му, а не той. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие. Предвид изложеното, за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд - трето отделение,