Решение № 355 от 29.12.2025 г. на ВКС по т.д. № 20258002900811/2025 г.

Производството е по чл.47 и сл.ЗАрб. Предявен е иск от УниКредит Булбанк АД ЕИК 831919536 срещу И. Б. Б. ЕГН: ********** и Р. М. Б. ЕГН: ********** с твърдяна правна квалификация по чл. 47 ал.2, т.3 ЗАрб- за обявяване за нищожно, съответно по чл.47 ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ЗАрб - за отмяна на решение на арбитър ad hoc С. С. Т. от 10.04.2025 г. Искането за обявяване на нищожност на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията, че предметът на спора не подлежи на арбитраж, съгласно чл.19 ал.1 ГПК, по следните съображения: едната страна по спора пред арбитража / ищците Б. / се явяват потребители по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП и освен това с решението се ангажирала и солидарната отговорност на Държавата по специалния закон ЗОДОВ, което прави производството пред арбитража недопустимо. Като основания за отмяна на същото, ищците се позовават на това, че арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано, ответниците в арбитражното производство не са били изобщо надлежно уведомени за неговото образуване и провеждане, като самото негово провеждане противоречало на принципите за законност и справедливост и представлява посегателство върху основните начала на върховенството на закона. С ИМ, депозирана на 11.08. 2025 г. Държавата, представлявана от министъра на финансите е предявила срещу И. Б. Б. ЕГН: ********** и Р. М. Б. ЕГН: ********** искове за обявяване за нищожно на основание чл. 47 ал.2, т.3 ЗАрб, съответно за отмяна на основание чл.47 ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ЗАрб на същото решение на арбитър ad hoc С. С. Т. от 10.04.2025 г. С определение на ВКС по настоящото дело ИМ от страна на Държавата е приета за разглеждане в настоящото производство. Посочените в молбата конкретни основания на исковете на Държавата съвпадат с тези изложени от първия ищец. Ответниците И. Б. Б. ЕГН: ********** и Р. М. Б. ЕГН: ********** в писмен отговор- становище, депозирано във ВКС на 16.06.2025 г. оспорват иска като неоснователен и молят за отхвърлянето му. Излагат доводи, че спорът по който е постановено решение на арбитър ad hoc С. С. Т. от 10.04.2025 г. подлежи на арбитраж. Позовават се на това, че този спор не попада в обсега на чл.19 ал.1 ГПК, тъй като по спора пред арбитража ищците не се явяват потребители по смисъла на параграф 13 т.1 от ДР на ЗЗП, доколкото последният е за сумата в размер на 58 110, 48 лв. (петдесет и осем хиляди сто и десет лева и 0, 48), представляващи надвзета сума над главницата по Договор № 86/20.09.2006 г. за потребителски - ипотечен кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД и следователно не е за дължима по договора за заем сума. Молят така предявените искове по чл.47 ал.1 и ал.2 ЗАрб да се отхвърлят като неоснователни. Не оспорват факта, че арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано, но такова, според изложеното тяхно писмено становище депозирано във ВКС на 16.06.2025 г., не било и нужно да се сключва, за да се приеме, че компетентен да се произнесе по спора им с двамата ответници УниКредит Булбанк АД и Държавата с предмет непозволено увреждане, е именно на арбитър ad hoc С. С. Т.. Тези съображения се поддържат от страните и в открито заседание. Претендира се присъждане на разноски в настоящото съдебно производство. По допустимостта на исковото производство съдът се е произнесъл с изрично определение по реда на чл.307 ал.1 ГПК. По същество на спора, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира следното: Решение от 10.04.2025 г. е постановено от инцидентен едноличен Арбитражен съд AD НОС С. Т., по предявен иск от И. Б. Б., ЕГН ********** и Р. М. Б., ЕГН **********. По силата на посоченото в т. 1 от диспозитива на Арбитражното решение, се осъжда Държавата Република България и „УниКредит Булбанк“ АД в условията на солидарна отговорност да заплатят на И. Б. Б., ЕГН ********** и Р. М. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 58 110, 48 лв. (петдесет и осем хиляди сто и десет лева и 0, 48), представляващи надвзета сума над главницата по Договор № 86/20.09.2006 г. за потребителски - ипотечен кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД в размер на 99 250 лв., ведно със законната лихва и начисляване на инфлационен индекс, считано от 01.10.2022 г. до окончателното им изплащане. В т. 2 от диспозитива на Арбитражното решение е постановено, че арбитражният съд отменя Определение № 2221/09.08.2024 г. по т.д. № 545/2023 г. по описа на ВКС и Определение № 2222/09.08.2024 г. по т.д. № 544/2023 г. по описа на ВКС, тъй като противоречат на Решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС и практиката на ВКС - Решение 129 от 30.07.2024 г. по т.д. № 630/2023 г., ВКС, ТК, I ТО. С т. 3 от диспозитива, на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 55 от ЗЗД, се нарежда да се издаде в полза на И. и Р. Б. обратен изпълнителен лист срещу „УниКредит Булбанк“ АД за сумата в размер на 2106 лв. (две хиляди сто и шест лева), изплатени по изп. д. № 20247040400950/05.11.2024 г. по описа на ЧСИ Миндова, ведно със законната лихва и начислен инфлационен индекс, считано от05.11.2024 г. - Покана за доброволно изпълнение изх. № 24921. Съгласно т. 4 от цитираното по- горе Арбитражното решение се осъжда Държавата Република България и „УниКредит Булбанк“ АД в условията на солидарна отговорност да заплатят на И. Б. Б. и Р. М. Б. разноски по арбитражното производство в размер на 8000 лв. (осем хиляди лева), ведно със законната лихва и начислен инфлационен индекс, считано от 19.03.2025 г. до окончателното им изплащане. В т.5 от дидпозитива ответниците са осъдени да заплатят неустойка за неизпълнение на арбитражното решение в размер на 10 000 лева на ден. Относно приложимата правна уредба: Не е налице спор, който да се явява подведомствен на международен арбитраж по смисъла на това понятие в параграф 1а т.1 от ДР на ЗАрб, каквито доводи се навеждат от страна на ответниците в производството по чл.47 ЗМТА Настоящият състав на ВКС счита, че се касае за арбитражно производство със страни физически лица, за които не се твърди, нито има данни че не са с постоянен адрес в страната и че нямат обичайно местопребиваване в нея, от една страна, и ответници Държавата РБ и „УниКредит Булбанк“ АД- регистрирано със седалище на територията на Република България и с местонахождение на действителното си управление също на територията на последната. Следователно липсва какъвто и да е основание за приложение на уредба различна от тази, разписана в разпоредбите на Закона за арбитража/ до влизането му в сила на 01.08.2025 г. с наименование Закон за международния търговски арбитраж/, който е приложим и за постановените преди него арбитражни решения, които не са изпълнени – параграф 4 от ПЗРна ЗАрб. По отношение на твърдяната от ищците нищожност на решение на арбитър ad hoc С. С. Т. от 10.04.2025 г.: От съдържанието на самото решение на арбитъра се осъжда Държавата Република България и „УниКредит Булбанк“ АД в условията на солидарна отговорност да заплатят на И. Б. Б., ЕГН ********** и Р. М. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 58 110, 48 лв. (петдесет и осем хиляди сто и десет лева и 0, 48), представляващи надвзета сума над главницата по Договор № 86/20.09.2006 г. за потребителски - ипотечен кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД. По делото има данни, че между страните е имало предходен съдебен спор, завършил с влязло в сила съдебно решение между същите страни и с предмет правата им по самия договор за потребителски ипотечен кредит. Въпреки, че по настоящото дело липсват каквито и да е други доказателства за това с какъв спор точно е бил сезиран арбитърът, от съдържанието на арбитражното решение се установява, че последният се е произнесъл по спор за сумата от 58 110, 48 лв., претендирана от двамата ищци на извъндоговорно основание-като надвзета от ответната банка т.е. по спора пред арбитража ищците не са сезирали същия в качеството им на потребители по смисъла на съдържанието в пар.13 ал.1 от ДР на ЗЗП, т.е. като физически лица, които придобиват стоки или ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а като лица, търсещи обезщетение за извършено от банката непозволено увреждане/ противозаконно надвземане на суми от ищците/ и следователно не се установява по категоричен начин неарбитруемостта, по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК, на разгледания от арбитража спор, а от тук и за основателността на иска за обявяване нищожността на постановеното арбитражно решение. По отношение ангажиране на отговорността на Държавата не са изложени основания, различни от тези ангажиращи отговорността на банката.Следователно претенциите и на двамата ищци в настоящото производство за нищожност на основание чл.47 ал.2, т.3 от ЗАрб на атакуваното арбитражно решение се явява недоказана по своето основание. По отношение на основателността на исковете за отмяна на арбитражните решения на основание на наведените в ИМ и от двамата ищци в настоящото производство Държавата РБ и „УниКредит Булбанк“ АД основания за това: От уредбата в чл.7 ал.1-4, чл.19 ал.2 от ЗАрб и от разпоредбата в чл.47 ал.1, т.т.1, 2, 3 и т. 6 следва, че наличието на писмен арбитражен договор/или клауза в друг договор/ е предпоставка за редовното провеждане на арбитражно производство. В настоящия случай страните не твърдят, а и по никакъв начин не се установява и наличието на сключено арбитражно споразумение между тях и в хипотезата, регламентирана в чл.7 ал.2 ЗАрб- било то в подписан от тяхна страна документ, било то чрез размяна на писма телекси, телеграми електронни съобщения или други средства за комуникация. Наличие на арбитражно споразумение се приема, че е налице и в случаите, изрично и изчерпателно изброени в ал.3 на чл.7 от ЗАдв. Във всички тези случаи се приравнява на наличие на арбитражна клауза процесуално поведение на ответника, от което по категоричен начин следва, че е запознат с образуването на арбитражно производство по иск срещу него и изрично или чрез изчерпателно изброените процесуални действия изразява недвусмислено съгласие за отнасянето на спора за решаване от арбитражен орган. В настоящия случай нито се навежда от страна на ответниците в настоящото производство-ищци пред арбитража, че изобщо осъдените ответници „УниКредит Булбанк“ АД и Държавата по някакъв начин да са били уведомявани за образуването и провеждането срещу тях на арбитражно производство, нито че са били провеждани заседания, за които те да са били призовавани. Най ранната дата на узнаването, която се установява е получаването от страна на „УниКредит Булбанк“ АД на 14.04.2025 г. на препис от самото арб.решение, постановено на 10.04.2025 г. и получаването на 14.05.2025 г. на уведомление-сигнал от страна на Министъра на финансите като представител на Държавата. От гореизложеното следва, че се установява наличието на основанията за отмяна по чл.47 ал.1, т.2, т.4 от ЗАрб: арбитражно споразумение между страните не е било изобщо сключвано и ответниците в арбитражното производство „УниКредит Булбанк“ АД и Министъра на финансите като представител на Държавата не са били изобщо надлежно уведомени за неговото образуване и за назначаване на арбитър. С оглед всичко изложено така предявените искове за отмяна на решението на арбитър ad hoc С. С. Т. от 10.04.2025 г. се явяват основателни. По отношение на разноските: С оглед изхода по спора в полза на ищеца УниКредит Булбанк АД ЕИК 831919536 следва да се присъдят разноски, съобразно уважената част от исковете. Внесената държавна такса и заплатеното възнаграждение за процесуално представителство се доказват от приложените платежни документи и са в размери, както следва: 2 728, 66 лева и 6000 лева. С оглед на това, че се уважава само искът за отмяна на арбитражното решение, а този за обявяването му за нищожен се отхвърля, то дължимата част от адв.възнаграждение следва да се присъди до размера 3000 лева. По отношение на последното, с оглед направеното от двамата ответници в настоящото производство И. Б. Б. ЕГН: ********** и Р. М. Б. ЕГН: ********** възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК и при съобразяване с критериите в цитираната разпоредба намира спорът за такъв с ниска фактическа и правна сложност, което е основание за редуциране на така дължимото възнаграждение до размера на 1500 лева, които са за сметка на ответниците. По отношение на Министъра на финансите като представител на Държавата също се дължат разноски в размер на внесената държавната такса от 1322 лева и 450 лева -юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК. Не се дължат разноски в полза на ответника, доколкото не се установява направата на такива. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение