Решение № 11170 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Момо Макс Трейд" ЕООД София, представлявано от управителя М. Христов, чрез процесуален представител срещу решение 7228/14.12.2020г., постановено по адм. дело 3752/2020г. по описа на Административен съд ,София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р-22221019001867-091-001/05.12.2019г., издаден от органи по приходите, в частта потвърден с решение 296/21.02.2020г., на Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ДДС за довнасяне в общ размер на 84 708.88лв., вледствие непризнати ВОД за данъчни периоди м. 01.2019г., 02.2019г. и 04.2019г. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно като издадено в противоречие с материалните разпоредби, при същетвено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел изцяло доводите на ревизиращият орган в РА за липса на реално извършени ВОД. По отношение на получателя Dakis Products Corporation M.I.K.E са налице документи доказващи ВОД издадена инвойс фактура с посочен идентификационен номер по ДДС на получателя и транспортен документ. Транспорта е извършен от касатора със собствено транспортно средство, като са представени за тази цел товарителници, пътна книжка, квитанции на гръцки език за заплатени пътни такси, винетки и др., а така също и, че стоката е заплатена по банков път. Сочи се също така, че са представени и писмени потвърждения от гръцкото дружество за получаване на стоката, със съответните реквизити. Неправилно съдът е ценил събраните доказателства и това е довело до неправилни изводи за липса на ВОД. По отношение на получателя Pigasos Import Export Mike са представени инвой фактури с посочване идентификационния номер на ДДС на получателя; транспорта е извършен от чуждестранни превозвачи, за сметка на доставчика, като са представени CMR с вписани в тях номерата на транспортните средства. Вписването на грешни водачи на МПС и стоки в международните товарителници не води до извод за липса на извършен ВОД, тъй като доставчика няма вина за тези неточности. Извършено е плащане изцяло по банков път. Представени са и писмени потвърждения от гръцкото дружество за получаване на стоките, като е ирелевантно дали получателя е осчетоводител стоката или не. Данъчния орган не е оспорил представените от дружеството-жалбоподател документи, предвидени в нормата на чл. 45 от ППЗДДС, поради което и тези документи доказват извършване на превоза и получаване на стоките от гръцките дружества. Неоснователно в РА се сочи, че липсата на реално извършен ВОД води до извод за реализиране на стоката на територията на Р. Българи, тъй като доказателства в тази насока не са ангажирани, нито такива, че дружеството-жалбоподател участва в данъчна измама. Твърди се, че касаторът е представил всички необходими доказателства, които установяват фактическото напускане на стоките от територията на Р. България, като данните отразени в транспортните документи, съответстват на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Моли се съда да отмени оспореното съдебно решение и да постанови друго с което да отмени обжалвания РА. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител я оспорва и моли да се остави като правилно обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства правилно са били интерпретирани от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод, че не е доказано от страна на жалбоподателя доставчик осъществяването на ВОД поради липса на доказателства за получаване на стоките от търговците в Гърция, а така също и редовни потвърждения, които да изхождат от получателите на стоките. В решението, по отношение получателят Dakis Products Corporation M.I.K.E, е прието, че в процесните CMR-та, съпътстващи издадените инвойс фактури не са посочени идентификационните данни на лицето което ги е подписало като получател, а в писмените потвърждения липсват името лицето предало стоките и името на лицето получило стоките. Тези непълноти, според АССГ, водят и до липса на индивидуализация на лицето което е получило стоките, както и адреса на извършената доставка. Освен това не са представени доказателства от страна на жалбоподателя за преминаване на товарния автомобил с който се твърди, че е извършен превоза на територията на Р. Гърция. По отношение на получателя Pigasos Import Export Mike е прието, че транспорта е извършен от чуждестранни фирми за сметка на доставчика, но пътните документи - CMR та са със съдържание на български език, което е несъответно за чуждестранни превозвачи, а освен това липсват доказателства о за притежаване на лиценз от превозвачите за извършване на международни превози. Установено е също така, че издадените CMR та са подписани от получател, но без посочване имената на лицето което ги е подписало, а придружаващите ги потвърждения не съдържат името на лицето, предало стоките и това, което ги е получило. Съдът е посочил, че са налице и несъответствия в представинете към инвойс фактурите CMR та: разминавания относно водача на превозното средство и стоката, както и датата. Горното е разколебало доказателствената сила на представените от страна на дружеството-доставчик доказателства и АССГ е приело, че не се установява реалност на ВОД към гръцкото дружество Pigasos Import Export Mike. В заключение съдът е достигнал до крайния извод, че въз основа на доказателствата правилно органите по приходите са приели, че дружеството не разполага с категорични доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка по смисъла на чл. 45, ал. 2 ПЗДДС, съответно, че стоките са стигнали до техните получатели в Гърция. При липса на съществени реквизити в потвържденията от получателите, съдът е счел, че не е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС и ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС не е извършен. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС дефинира ВОД като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, както и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Законосъобразно съдът е приел, че тежест на лицето, което се позовава на ВОД е доказването на този факт, за освобождаване на доставката с нулева ставка. В съответствие със задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директивата за ДДС е приетото, че вътреобщностното придобиване предполага наличието на следните две условия: придобиване от получателя на доставката на правото на разпореждане в качеството на собственик с движима вещ и изпращането или превоза на съответната вещ до получателя на доставката, от продавача или от получателя на доставката, или за тяхна сметка, до държава-членка, която не е държавата-членка, от която се изпращат или превозват стоките. (Решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos, т. 27). Пак от посочената практика следва, че за да се осигури правилното и ясно прилагане на освобождаванията на ВОД, е необходимо националните власти да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай доказателство за транспортиране на стоката до територията на друга държава членка е транспортен документ, защото транспортът е извършен от доставчика /по отношение получателя Dakis Products Corporation M.I.K.E/ и е за сметка на доставчика, извършен от трето лице /по отношение получателя Pigasos Import Export Mike/ чл. 53, ал. 2 ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. По отношение получателя гръцкото дружество Dakis Products Corporation M.I.K.E първоинстанционния съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативните предпоставки за признаване на ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 45, т. 2, бук. а и бук. б от ППЗДДС и по точно липсва посочване на идентификационните данни на лицето което е подписало товарителниците за получател, а в потвържденията към инвойс фактурите не са посочени името на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, името на лицето получило стоките и длъжностното му качество; посочено е, че от извършената проверка в ПП Митници, модел ПТРР-Пътни такси и разрешителни режими за регистрация за преминаване през ГКПП на Р. България за процесните дати, не са установени преминавания и записи за Изход на посоченото в ЧМР-тата пътно превозно средство. Както се посочи по-горе по отношение твърдяния извършен ВОД към гръцкото дружество следва да се приложи нормата на чл. 45, т. 2, бук. б от ППЗДДС поради факта, че транспорта е извършен от доставчика т.е. от настоящия касатор и единственото необходимо доказателство доказващо реалността на извършения ВОД е представянето на транспортен документ. Последният като частен свидетелстващ документ следва винаги да се съобразява с изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. В чл. 6 от Конвенцията са посочени задължителните реквизити на които следва да отговаря товарителницата - мястото и датата на съставянето; името и адреса на изпращача; името и адреса на превозвача; мястото и датата на приемането на стоката за превоз и мястото за доставянето й; името и адреса на получателя; обикновеното наименование на вида на стоката и начина на опаковане, а за опасните стоки - тяхното общоприето наименование; броят на колетите, особената им маркировка и номерата им; брутното тегло или изразеното по друг начин количество на стоката; разноските, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разходи, митнически сборове и други разноски, възникващи от момента на сключването на договора до доставянето им); необходимите инструкции за митническите формалности и други такива; указание, че превозът, въпреки всяка противна клауза, е подчинен на режима, установен от тази конвенция. В конкретния случай издадените товарителници отговарят на посочените по-горе реквизити, като неоснователно АССГ е приел, че непосочване на лицето, което е подписало документа за получател води до липса на годност този транспортен документ да установи извършване на ВОД. Преценката на представените по делото ЧМР-та следва да бъде извършена в съвкупност с останалите събрани доказателства. Представени са инвойс фактури за извършената доставка, доказателства за извършен превоз на стоката пътна книжка с отразени пътувания до Солун, Р. Гърция на процесните дати, доказателства за платени пътни такси за предвижване на територията на Р. Гърция /макар и непреведени на български език, но не оспорени от страните по делото/. Единственото доказателство което влиза в колизия с посочените по-горе е представената по делото като компютърна извадка справка от ПП Митници, модел ПТРР-Пътни такси и разрешителни режими в която липсва посочване на пътното превозно средство, отбелязано в ЧМР-тата за преминаване през ГКПП, но това не води до извода, възприето от съда за липса на реално осъществен ВОД. На първо място липсва какъвто и да било удостоверителен документ, доказващ, че на регистрация в процесната система подлежат всички влизащи и излизащи от страната МПС, за да се приеме, че когато няма регистрация в нея на конкретното МПС за съответната дата, това задължително означава, че то не е преминавало през посочения ГКПП. На второ място по делото от страна на органите по приходите са представени извлечения на данни от ПТРР-Пътни такси и разрешения за тези МПС, за които е установено такова, като по отношение, на процесното МПС не са представени доказателства за това, че е извършено търсене по конкретни параметри, за да се приеме, че такова МПС не е напуснало територията на Р. България. Предвид на това ценена в съвкупност с останалите доказателства, приложената справка не оборва истиността на визираните в ЧМР-то факти и обстоятелства свързани с доставяне на стоката на територията на Р. Гърция. Издадените към процесните товарителници Потвърждения, макар и да не отговарят изцяло на изискванията на чл. 45, т. 2, бук. а от ППЗДДС, поради липса на посочване името и длъжностното качество на лицето предало стоките и името и длъжностното качество на лицето приело стоката, са индиция за реалност на твърдения ВОД, поради наличието на останалите изискуеми се реквизити - посочени са получената стока, отговаряща на тази в издадената фактура и в транспортния документ, положени са подписи и печати на изпращача и на получателя, както и е посочена дата и място на получаване, съвпадащи с тези в товарителницата т.е. потвържденията следва да се възприемат като допълнение към транспортните документи, доказващ, че стоката е получена от гръцкото дружество. В заключение следва да се приеме, че по отношение на гръцкия контрагент Dakis Products Corporation M.I.K.E са налице доказателства за реално извършен ВОД представен е транспортен документ, както изисква нормата на чл. 45, т. 2, бук. б от ППЗДДС, ведно с придружаващи документи, които ценени в съвкупност опровергават твърденията на данъчните органи за липса на транспортиране и получаване на стоката на територията на Р. Гърция от соченото като получател гръцко дружество. По отношение доставките извършени към Pigasos Import Export Mike настоящата касационна инстанция счита, че също са били налице предпостваките за признаване на ВОД. Безспорно е, че жалбоподателят е представил 3бр. фактури и към всяка една ЧМР и потвърждения. Както се посочи по-горе липсата на отбелязване в процесните ЧМР-та на идентификационните данни на лицето подписало транспортния документ като получател, не води до извод за игнориране на този документ, тъй като не е задължително изискването за посочване на този вид данни. Достатъчно е наличие на поставен подпис и печат на дружеството което е приело стоките. Приетите към товарителниците потвърждения, макар да не отговарят напълно на задължителното съдържание, визирано в чл. 45, т. 2, бук. а от ППЗДДС, допълват товарителниците относно посочените дата и място за получаване на стоката, както и по отношение описание на самата стока. Мотивът на първоинстанционния съд, че транспортните дружества не са представили лиценз за извършване на международен превоз, както се изисква от нормите на чл. 3 и чл. 4 от Регламент /ЕО/ 1072/2009г. на ЕП и на Съвета и това води до раколебаване в реалността на извършения ВОД е несъстоятелен, тъй като липсата на представен лиценз за извършване на международен превоз на товари няма отношение към реалността на извършените вътреобщностни доставки. На първо място не е изискано от дружеството-жалбоподател да представи такъв, а на второ липсата на издаден лиценз за извършване на международен превоз би довел до търсене на някакъв вид отговорност у превозвача, но не води до извод, че последния не е изпълнил задължението си по превозния договор. Последното се установява по безспорен начин от представения транспортен документ ЧМР, който е издаден и попълнен в унисон с нормата на чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Наличието на несъответствия в вписванията в процесните ЧМР-та и в останалите документи, придружаващи стоката, не водят до опровергаване доказателствената сила на съставените товарителници, тъй като от една страна са несъществени, а от друга няма как да се търси отговорност за това от доставчика, поради попълване на документите от страна на превозвача. По така изложените съображения решението на Административен съд София град е неправилно. Съдът не се е съобразил с факта на редовно съставени и неоспорени от страна на данъчните органи на транспортни документи и потвърждения към тях, както и на факта, че е налице плащане на доставените стоки изцяло по банков път. Решението на съда следва да се отмени, като се отмени и оспорения пред него РА. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението на АССГ и в частта за разноските.