Решение № 36 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12202/2016 г.

Решение № 36 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12202/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Я. И. П., чрез служебен защитник, срещу решение № 4603/30.06.2016 г., постановено по адм. дело № 11520/2014 г. по описа Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение № 0341 от зас. № 063/15.05.2014 г. на Специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия по ортопедични болести. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответниците - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД, НОИ - Дирекция "ЕРМД", Агенция за хора с увреждания, РД "Социално подпомагане" - гр. П. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Я. И. П. срещу експертно решение на ТЕЛК - Общи и професионални заболявания при УМБАЛ "Св. И. Р." ЕАД, № 0064 от зас. 009/16.01.2014 г., с което е извършена оценка на работоспособността, по документи, без извършен преглед, на вида и степента на увреждания и е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 24 % степен на увреждане като е приет срок на инвалидността - 1.01.2017 г. Производството е проведено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, на основание на писмо на НОИ "Дирекция европейска интеграция и международни договори" и преводна медицинска документация от Кр. Испания. Решението на ТЕЛК е оспорено относно оценката на трайно намалената работоспособност. Видно от приложените, неоспорени и приети по делото доказателства от НЕЛК е извършено освидетелстване по документи, без извършен личен преглед на лицето, на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. С оспореното в първоинстанционното производство решение е изменено ЕР на ТЕЛК по оценката на работоспособността като е изменена от 24 % на 34 % ТНР. НЕЛК по ортопедични болести приема диагнозата, съгласно решението на ТЕЛК. Съгласно МЕД и преводна медицинска документация от испански език се касае за 33 годишна жена с болки в гръбначен стълб, ирадииращи към десен крак, в следствие на прекарана контузия на десен глутеус, десен глезен и дясна китка и установена дегенеративна дископатия и дискова протрузия дископатия Т.-Т. и Л4-5 и шиен вертебрален синдром. Приема се, че от описания ортопедичен функционален дефицит, за дегенеративни промени с болков синдром и функционален дефицит се следват 20 % трайно намалена работоспособност, съгласно ч. 1, р. 4, т. 4.2. Обоснован е извод, че след МРТ данни за дискова протрузия Т.-Т. и Л4-Л5 с болков синдром и шиен вертебрален синдром, се следват 30 % ТН, съгласно т. 15, ч. 7. Посочва се, че в описания преглед има данни за болки във врата и дясна ръка, без да има описани промени в СНР и нормална ЕМГ находка. Отменено е решението на ТЕЛК по оценка на работоспособността, като е определен 34 % ТНР, при начин на формиране - 30 % + 20 % от 20 % = 34 %. По делото са приети две експертни заключения, неоспорени от страните, по назначени от съда съдебно-медицински експертизи - единична и допълнителна, изготвени от ортопед-травматолог. Заключенията са кредитирани от съда като компетентни, обосновани и обективно изготвени, в съответствие със събраните по делото доказателства, вкл. и представените от жалбоподателката такива, които са подробно обсъдени. Решаващият съд извежда, че спорни между страните по делото са въпросите, относно определения процент на ТНР на жалбоподателката и процедурата по определянето му. Първоинстанционният съд обосновава извод за липсата на противоречие между приетите в съдебното производство експертни заключения и оценката на работоспособността в административното производство. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд мотивирано приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, като при неговото издаване не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което отхвърля оспорването. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на експертното решение. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимите поради нуждата от специални знания в областта на медицината, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно-медицински експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че експертното решение е взето от компетентен орган - специализиран състав по ортопедични болести, определен съобразно водещата диагноза по част 3, раздел 2, т. 2 от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредба за медицинската експертиза, в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. Спазено е изискването по чл. 18, ал. 3 от Правилника в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Експертното решение е постановено в състав от четирима специалисти, единият от които представител на НОИ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд досежно спазване процедурата по освидетелствуването на касатора в настоящето производство, като сочи, че производството пред ТЕЛК е проведено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 5 от Правилника, след постъпил формуляр Е 213 от компетентната институция на Испания, като държава - членка на ЕС, като освидетелствуването е било извършено по документи. Обосновано съдът намира, че направената от комисията оценка за работоспособността на касатора е в съответствие с приетите в съдебното производство експертни заключения. След анализ на представените от касатора писмените доказателства (резултат от извършен преглед в Испания и легализиран превод; Медицински доклад - превод от копия на документи на испански и легализиран превод на формуляр Е 213 от компетентната институция на друга държава - членка на Европейския съюз - Национален осигурителен институт на Кр. Испания и легализиран превод) и на здравословното състояние на жалбоподателката вещото лице по назначената съдебно-медицинска експретиза в заключението - основно и допълнително потвърждава начина на изчисляване на % ТНР, възприет в оспореното решение на НЕЛК, като не се поставят под съмнение определените две диагнози. Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,