Решение № 1996 от 23.2.2023 г. на ВАС, V о.

ВАСПето отделение23.02.2023 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 2183/01.04.2022 г., постановено по адм. д. 7159/2020 г. от Административен съд - София-град и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение 1 от 30.06.2020 г., на председателя на Държавната комисия по хазарта, с което са оставени без уважение исканията на Еврофутбол ООД за прихващане и възстановяване на суми, формулирани в заявления, с вх. 000030-2966/14.04.2020 г. и с вх. 1489/28.05.2020 г.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за ново произнасяне по заявления, с вх. 000030-2966/14.04.2020 г. и с вх. 1489/28.05.2020 г. на Еврофутбол ООД, при което да бъдат съобразени тълкуването и приложението на закона в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на Еврофутбол ООД, [ЕИК], гр. София сумата от 1 700 (хиляда и седемстотин) лева, разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ДИАНА ДОБРЕВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Еврофутбол ООД, чрез процесуален представител адв. Н. Бойков срещу решение 2183/01.04.2022 г., постановено по адм. д. 7159/2020 г. от Административен съд - София-град (АССГ), с което e отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1 от 30.06.2020 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ/Комисията) и е осъдено да заплати на Националната агенция за приходите (НАП) сумата в размер на 200 лева, представляваща разноски по производството на изпълнителния директор на НАП.

Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като бъде уважена жалбата. Подробни съображения са изложени в касационната жалба и писмена защита. Възраженията са групирани в зависимост от констатирания порок на първоинстанционното решение противоречие с националното законодателство и противоречие с правото на Европейския съюз. По първата група изрично навежда доводи, че нормата на чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта (ЗХ) не регламентира кои игри могат да се организират чрез събиране на такси и комисионни, поради което ДКХ следва да ги определи чрез утвърждаването на правилата за конкретната хазартна игра, а на хазартния организатор е дадено правото на избор да предложи такава структура и правила на играта, които обосновават пред Комисията направения избор. Касационният жалбоподател твърди, че се явява посредник между участниците в играта, които правят залози от една страна, и лицата, които получават печалбите и ДКХ, която събира държавната такса от друга страна. Според дружеството ЗХ не съдържа легална дефиниция на понятието комисионна, но тя трябва да се разбира като разликата между събраните залози и изплатените печалби и държавни такси. По втората група излага съображения за противоречие на чл. 30, ал. 3 от ЗХ, така както е тълкуван от административния орган, със свободното предоставяне на услуги по чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз; за нарушения на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, на правото на собственост, закрепено в чл. 17, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на чл. 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на НАП, чрез процесуален представител юрк. Иванова оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

С оспореното пред АССГ Решение 1 от 30.06.2020 г. на председателя на ДКХ на основание чл. 31, ал. 2 от ЗХ са оставени без уважение исканията на Еврофутбол ООД за прихващане и възстановяване на суми, формулирани в заявления, с вх. 000030-2966/14.04.2020 г. и с вх. 1489/28.05.2020 г.

Решаващият съд е приел, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, съобразно правомощията му по чл. 31, ал. 1, т. 16 от ЗХ и чл. 32, ал. 2 от ЗХ, издадено е в предписаната от закона форма - чл. 26, ал. 1 от ЗХ (в относимата към 30.06.2020 г. редакция на закона), без да са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените. По съответствието на акта с материалния закон е констатирано, че спорен между страните по делото е въпросът дали жалбоподателят дължи държавна такса по чл. 30, ал. 3 от ЗХ за организираната от него игра в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози или в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни. АССГ е приел, че не са налице основания Еврофутбол ООД да се счита за комисионер нито по смисъла на Търговския закон, нито предвид обстоятелствата, че ДХК е утвърдила издаването на лиценз на дружеството, както и определен удостоверителен знак, наричащ се квитанция за залог, а печалбите се изплащат само чрез представянето на валидна квитанция. Според съда утвърдените от комисията правила по чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗХ, като част от необходимите документи за издаването на лиценза на Еврофутбол ООД, не представляват административен акт, следователно с тях не може да бъде определен размерът на дължимата държавна такса, който е регламентиран за съответната игра изрично в чл. 30, ал. 3 от ЗХ - в размер на 15 на сто от събраните залози. В заключение административният съд е приел за правилни изводите на председателя на ДКХ и за законосъобразно постановеното от него решение.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

За да постанови решението си, съдът от първата инстанция е установил фактическата обстановката, по която страните не спорят, като е възпроизвел изцяло констатациите по отношение на дружеството-жалбоподател от докладна записка, изх. 520 от 27.04.2020 г., в която са обективирани резултатите от проверка, извършена от ДКХ, на подадените декларации от организатори на хазартни игри съгласно чл. 30, ал. 3 и ал. 4 от ЗХ за месец февруари 2020 г.

Необходимо е посочване на следните релевантни безспорни факти и обстоятелства:

  1. на Еврофутбол ООД е издадено удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, 000030-1215/05.02.2020 г. за игра от вид залагания върху резултатите от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета.
  1. на 13.03.2020 г. Еврофутбол ООД е подало декларация по чл. 30 ал. 6 от ЗХ в ДКХ, с вх. 000030-2280/13.03.2020 г. В част IV на декларацията организаторът е попълнил стойност в лева в относимите графи към организираната игра, за която му е издадено удостоверение за издаден лиценз, съответно в графа 2. Стойност на получените залози" 34 550 636.90 лв. и графа 3. Дължима държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на получените залози" 5 182 595.54 лв.
  1. на 16.03.2020 г. дружеството е подало коригираща декларация, с вх. 000030-2306/16.03.2020 г., като в част IV на декларацията е посочена стойността в графа 4. Стойност на получените такси и комисиони" 9 181 282.21 лв. и в графа 5. Дължима държавна такса в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони" 1 836 256.44 лв.
  1. видно от банкови извлечения 51/12.02.2020 г. и 52/13.03.2020 г., Еврофутбол ООД е платило сума в общ размер на 5 182 595.54 лв. с правно основание такса по чл. 30, ал. 3 от ЗХ.
  1. на 14.04.2020 г. Еврофутбол ООД е отправило до председателя на ДКХ заявление за прихващане и възстановяване на недължимо платена такса в размер на 3 346 339.1 лв. за месец февруари 2020 г.
  1. на 28.05.2020 г. е подадено от дружеството ново заявление за прихващане и възстановяване на недължимо платена такса в размер на 3 346 339.1 лв. за месец февруари 2020 г.

При правилно установена фактическата обстановка по спора, АССГ е обосновал незаконосъобразни правни изводи. Настоящият състав намира, че съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1 от 30.06.2020 г. на председателя на ДКХ, е незаконосъобразно.

Административният съд правилно е счел, че единственият спорен въпрос по делото е досежно приложимата спрямо Еврофутбол ООД държавна такса по чл. 30, ал. 3 от ЗХ.

С разпоредбата на чл. 30 ЗХ, в приложимата редакция към датата на издаване на оспорения акт (изм. и доп. ДВ. бр. 105 от 19 Декември 2014 г.), законодателят е установил три вида дължими за хазартните игри държавни такси - първоначални държавни такси за разглеждане на документите по подадени искания за издаване на лиценз, държавни такси за промяна на лиценз и държавни такси за поддържане на лиценз.

В чл. 30, ал. 3 ЗХ законово са обособени две групи хазартни игри, за които е регламентиран различен начин на определяне на размера на държавната такса "за поддържане на лиценз". В първата група влизат всички хазартни игри, разрешени по този закон, без игрите с игрални автомати и игрите в игрално казино, за които не се дължи такава такса, а именно: лотарийни игри (традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности); игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета; игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти (с изключение на онлайн залаганията). Дължимата за тази група държавна такса е в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра. Във втората група са хазартни игри, "за които се събират такси и комисионни за участие". Дължимата за тях държавна такса е в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни.

С въведената с изменението на закона - ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г., в сила от 01.01.2014 г. дължимост на държавната такса за "поддържане на лиценз" за първи път в закона се появява и понятието "игри, за които се събират такси и комисионни за участие". Последните са предвидени като самостоятелно основание за определяне на размера на държавната такса, различно от тези хазартни игри, за които се правят залози, което прави безспорен факта, че за законодателя те са нещо различно от първата група игри. В ЗХ обаче липсва разграничителен критерий между двете групи игри. В него не е посочено кои са хазартните игри от втория вид, а именно определянето им от законодателя като хазартни сочи, че в тях по дефиниция също се събира залог за участие - арг. от чл. 2, ал. 1 ЗХ. Събирането на залози обаче не би могло да е разграничителен критерий между двете групи, тъй като това е иманентно присъщ общ белег на всички хазартни игри, регламентирани в ЗХ, в които се правят залози и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

В ЗХ липсват и определения на понятията такси за участие и комисионни за участие, а насоки за тълкуване на тези понятия и отговори на поставените по-горе въпроси не се съдържат и в мотивите към проекта за Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта (354-01-78/13.11.2013), достъпен на адрес: parliament.bg.

Настоящият съдебен състав споделя извода на съда от първата инстанция, неоспорен от касационния жалбоподател, че не могат да бъдат приложени в настоящия случай правилата за комисионния договор, уредени в Търговския закон, който е вид модификация на договора за поръчка, тъй като Еврофутбол ООД не действа в качеството на комисионер по смисъла на закона.

Логичното тълкуване на чл. 30, ал. 3 ЗХ сочи, че единствената относително определена в закона отлика между двете групи хазартни игри е начинът за организиране и провеждане на играта, който пък е елемент от игралните условия и правилата" за съответния вид. Тези игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи, се определят от ДКХ чрез приемане на общи задължителни игрални условия по чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗХ и утвърждаване по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ на представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4-7 от ал. 1 (в приложимата законова редакция). Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗХ, тези общи условия са нормативен административен акт, който се обнародва в ДВ и се публикува на страницата на Комисията в интернет. Алинея втора на чл. 22 ЗХ предвижда, че същите установяват минималното задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по ал. 1, т. 11.

В този смисъл се споделя основния касационен довод. След като в закона няма разграничителен критерий между такса и комисионна от една страна и между хазартни игри, за които се събират такси и комисионни, и хазартни игри, за които се правят залози, от друга страна, то следва да се приеме, че законодателят е предоставил преценката за това на компетентния държавен орган - ДКХ при приемането на Общите задължителни условия, правила и изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4 и при утвърждаването на правилата за хазартната игра, за която се издава лиценз.

В настоящия казус представените от организатора Еврофутбол ООД Задължителни игрални условия и правила за провеждане на играта Еврофутбол със залагания върху резултатите от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета са последно утвърдени с решение на ДКХ 000030-11772/19.10.2017 г. Съгласно чл. 2, ал. 2 от същите В играта Еврофутбол участниците залагат на различни събития с различни коефициенти, печалбите на печелившите се изплащат от сумите, постъпили от загубилите участници, а Еврофутбол ООД събира комисионни за участие. Комисионните за участие са в размер на разликата между постъпилите залози и изплатените печалби на участниците. Алинея 3 на същия член недвусмислено регламентира, че На събраните съгласно ал. 2 комисионни се дължи такса, съобразно разпоредбите на Закона за хазарта.

Безспорно е приетото от АССГ, че правилата по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ изхождат от касационния жалбоподател и не са вид административен акт. Актът на Комисията, с който са утвърдени правилата, обаче е акт на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК. По своята същност той е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като създава права и задължения на организатора на съответната хазартна игра - създава му правото и задължението да организира, провежда и отчита съответната хазартна игра по точно определен начин. Неспазването на създадените с този акт права и задължения е скрепено с административна принуда - административнонаказателна по чл. 108, ал. 2 ЗХ (имуществена санкция), и принудителна мярка по чл. 85, ал. 1, т. 5 ЗХ (временно отнемане на лиценза). Според чл. 28 ЗХ, в приложимата редакция, решенията на Комисията се обжалват относно тяхната законосъобразност пред АССГ, в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбите се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решенията на ДКХ по чл. 22, т. 11 ЗХ, с които тя утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила, не са изключени от съдебен контрол за законосъобразност.

С акта на утвърждаване органът удостоверява, че изготвеният от дружеството текст на игралните условия и правила, в т. ч. чл. 2, ал. 2 и 3 от същите отговаря на минималното задължително съдържание и минималните изисквания на общи задължителни игрални условия по чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗХ. В качеството си на влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 АПК, решението за утвърждаването на правилата проявява своето обвързващо действие, изразяващо се в установяване на начина, по който се осъществява участието в играта Еврофутбол със залагания върху резултатите от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, както и на правото и задължението на организатора да събира комисионни за участие и да заплаща съответната такса, начислена върху тяхната стойност. Налага се извод, че Комисията е утвърдила по кой от двата възможни начина следва да бъде определен размерът на дължимата от Еврофутбол ООД държавна такса за поддържане на лиценз, а именно върху стойността на получените такси и комисионни.

С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт обаче, председателят на ДКХ еднолично е приел, че основанието, обуславящо основата и ставката на дължимата държавна такса за "поддържане на лиценз", е определено в ЗХ за вида на разрешената хазартна игра, организирана в рамките на издадения на дружеството лиценз, независимо от липсата на разграничителен критерий между двете групи хазартни игри, посочени в чл. 30, ал. 3. По този начин той е игнорирал стабилитета на решението по чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ на ДКХ.

На следващо място основателно касаторът поддържа, че с издаването на процесния административен акт е нарушен принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с Решение И-26 от 21.01.2014 г. ДКХ е утвърдила изменения в Задължителните игрални условия и правила за провеждане на играта Еврофутбол с наземни залагания върху спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, в които за първи път се предвижда събирането на комисионни за участие. В последствие от м. февруари 2014 г. до м. януари 2020 г. Еврофутбол ООД ежемесечно е подавало декларации по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, с които е определяло дължимите държавни такси за поддържане на лиценз в размер на 20 на сто върху комисионните, които декларации са приемани от ДКХ без корекции. С процесното решение председателят на ДКХ променя тази практика, без да е налице осъществено по надлежния ред изменение на задължителните игрални условия и правила на играта на Еврофутбол ООД. В контекста на националното право тези два принципа (принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания) безспорно са характеристика на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България). В Решение 3/2008 г. по к. д. 3/2008 г. Конституционният съд приема, че: "Правната сигурност и стабилност са характеристики на правовата държава, която изисква трайно и последователно като концепция законодателно регулиране на обществените отношения. Тези основни характеристики на правовата държава намират своето проявление като водещи максими в различни клонове на действащото право", както и че, правната сигурност "изисква трайно и последователно като концепция законодателно регулиране на обществените отношения." В случая това изискване не е спазено, тъй като, от една страна законодателното регулиране на конкретните обществени отношения не е трайно и последователно и законодателните изменения са неясни и немотивирани, а от друга страна, издателят на Решение 1 от 30.06.2020 г. не е съобразил, че утвърдените от Комисията правила на процесната игра са създали основателни надежди у касатора за начина на определяне на държавната такса за поддържане на лиценз.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че за месец февруари 2020 г. организаторът на хазартни игри е бил длъжен да заплати такса за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 3, предложение последно, а именно в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни, респективно надплатената от касатора сума се явява недължимо платена и подлежи на възстановяване по смисъла на закона. Като е достигнал до противоположен правен извод, административният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон.

Оспореният административен акт Решение 1 от 30.06.2020 г., на председателя на ДКХ е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което при наличие на основанието по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК трябва да бъде отменен, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне от административния орган при съобразяване с тълкуването на закона в настоящото решение.

При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съобразно приложените по делото писмени доказателства за сумата от 1700 лв., представляваща държавна такса за настоящата съдебна инстанция съгласно представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,