Решение № 224 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7921/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дебит ООД срещу решение 5770/21.05.2024 г., постановено по адм.д. 2092/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че разпоредбите на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и на чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ) са противоконституционни, за което излага подробни съображения в касационната си жалба. Наведените аргументи е възможно да бъдат квалифицирани като оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, в които те са приложение - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. Ответникът изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок, против неблагоприятен за касатора подлежащ на съдебен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. С обжалваното решение 5770/21.05.2024 г., постановено по адм.д. 2092/2024 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Дебит ООД против Решение 000030-75/24.01.2024 г. на изпълнителния директор на НАП в частта, с която му е указано заплащане на еднократна такса в размер на 75000 лв. на основание чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок от пет години. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при упражняване на предоставените му правомощия в съответствие със закона, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно действието на чл. 30, ал. 6 от ЗХ, респективно дължимостта на установената в тази разпоредба такса, като зависима от датата на издаване на решението на административния орган по това искане. Изрично АССГ подлага на анализ § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. и установяването дължимостта на спорната такса със закон в съответствие с изискването на чл. 60 от Конституцията на Република България. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК при извършената служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, Върховният административен съд констатира, че то е валидно, но недопустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по процесуално недопустима жалба по следните съображения: Първоначално АССГ е сезиран с жалба срещу цялото Решение 000030-75/24.01.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което по искане на Дебит ООД се продължава срока на издаден лиценз с пет години за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрална зала, потвърдена е извършената инвестициия и са определени дължимите такси в размер на 8000 лв. на основание чл. 30, ал. 1 от ЗХ и 75000 лв. на основание чл. 30, ал. 6 от ЗХ, определен е срок за заплащане на таксите и е указано, че удостоверението по чл. 34 от ЗХ ще бъде предоставено след заплащане на дължимите такси. При извършената задължителна проверка относно редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран решаващият съд е констатирал само липсата на доказателства за внасяне на държавна такса и след отстраняване на този недостатък е насрочено открито съдебно заседание. В открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. след докладване на жалбата, процесуалният представител на Дебит ООД е заявил, че я поддържа, но уточнява, че не се обжалва цялото решение на изпълнителния директор на НАП, а само частта, с която е разпоредено внасяне на еднократна такса в размер на 75000 лв.. По това уточнение няма произнасяне с определение по движение на делото, но в обжалваното съдебно решение като предмет на съдебен контрол е описана само част от решението на изпълнителния директор на НАП. Липсата на задълбочена служебна проверка относно редовността на жалбата, прецизен доклад в открито съдебно заседание и произнасяне по направеното уточняване е обусловило постановяване на съдебен акт по процесуално недопустима жалба. Оспореното пред АССГ решение e благоприятен за адресата му административен акт, защото с него са удовлетворени изцяло всички искания, с които Дебит ООД е сезирал изпълнителния директор на НАП продължен е срока на издадения лиценз и са потвърдени извършените от дружеството инвестиции. В решението се съдържат и указания какви действия са необходими за изпълнението му, а именно заплащане на дължимите такси, които са определени по основание и размер в закон. Атакуваното пред първата инстанция решение не съдържа нито разпоредителна част за внасяне на суми, нито има установителен характер по отношение на публични държавни вземания, поради което не е възможно да бъде квалифицирано в отменената от АССГ част като подлежащ на съдебен контрол акт както по смисъла на чл. 21 от АПК, така при условията на ДОПК. В тази част решението на изпълнителния директор на НАП не е акт, подлежащ на съдебен контрол, а указания към страна в административното производство, които не пораждат преки правни/непосредствени последици в чужда правна сфера, не създават права или задължения за адресата му. Използваният израз след постъпването на дължимите и посочени в решението държавни такси по сметка на НАП не съставлява акт за установяване на публично държавно вземане и не подлежи на принудително изпълнение. Административният съд е бил длъжен да констатира наличието на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и да не разглежда жалбата, подадена от Дебит ООД против благоприятен за адресата административен акт и указания относно изпълнението му, които не подлежат на съдебен контрол. Повдигнатият от жалбоподателя спор относно дължимостта на определените със закон по основание и размер такси не възможно да бъде разрешен по съдебен ред предварително (преди заплащането им, което е предоставено изцяло на доброволна преценка на лицето, желаещо ползването на поискания от него лиценз), защото представлява хипотетичен, а не реален спор, респективно не подлежи на разглеждане по съдебен ред по АПК. В случая адресатът на акта разполага с право на свободна преценка дали да изпълни дадените му указания или да не се съобрази с тях. Евентуално в случай, че внесе указаната му сума (за да се възползва от изпълнение на издаденото в негова полза решение), би разполагал с правни средства за защита на твърденията си, че тя е недължимо платена (виж определение 12668/21.11.2024 г., постановено по адм.д. 10781/2024 г. по описа на Върховния административен съд и др.п.). По изложените съображения обжалваното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 3 от АПК трябва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. С оглед този изход на спора не се дължи произнасяне по оплакванията в касационната жалба относно съответствието с Конституцията на Република България на разпоредби от ЗХ и Закона за държавния бюджет за 2024 г., които не са относими към допустимостта на съдебното производство. За пълнота на изложението трябва да бъде посочено, че и изходът на висящото пред Съда на Европейския съюз дело С-687/24, образувано по преюдициално запитване на АССГ, е неотносим към настоящия правен спор, за който са приложими само национални общи процесуални въпроси относно допустимостта на съдебното обжалване в административното производство без пряко отношение към евентуалното тълкуване на материалноправно право, което евентуално би било от значение в допустим съдебен процес. По водене на делото пред двете съдебни инстанции ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 400 лв. По изложените съображения, Върховния административен съд