Решение № 14832 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2009 г.

Решение № 14832 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3368/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Грудев Грудев, в качеството му на кмет на община Асеновград и по касационна жалба на адв. К. Тантенов, в качеството му на пълномощник на Мария Апостолова Стаматова от гр. Асеновград срещу решение № 54 от 19.01.2009 г. постановено по адм. дело № 918/2008 г. от АС - Пловдив. В касационните жалби се обосновават отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на кмета на ОБЩИНА - ГР. АСЕНОВГРАД. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество е основателна касационната жалба на кмета на общината гр. Асеновград по следните съображения: Производството по адм. дело № 918/2008 г. на Административен съд - Пловдив е образувано по искова молба, подадена от Мария Апостолова Стаматова от гр. Асеновград срещу община Асеновград, по която са претендирани неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. - преки и непосредствени последици от незаконосъобразно бездействие на служители при общинската администрация, в резултат на които Стаматова на 24.03.2008 г. е претърпяла травма, изразяваща се в счупване на лявата подбедрица на две места, причинило й болки и страдания за дълъг период от време, както и имуществени вреди от същото бездействие в размер на 884 лв. С обжалваното решение, съдът от първата инстанция е уважил частично предявения иск за неимуществени вреди в размер на 1 500 лв. и изцяло искът за имуществените, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че е налице бездействие от страна на общинските служители, които не са изпълнили задълженията си по закона да отремонтират дупка, находяща се на центъра на гр. Асеновград, на площада, поради което ищцата е паднала в нея и е получила счупване на лявата подбедрица, довело до оперативна намеса за поставянето на метална плака и винтове, както и до пост-оперативно продължително лечение. Прието е също, че е налице причинна връзка между описаните бездействия и болките и страданията, претърпени от Стаматова, в резултат от нараняванията от падането. Постановеното съдебно решение е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. В него липсва отхвърлителен диспозитив за частта, в която исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди не е уважена, т. е. за разликата от 1500 до 5 000 лева, в който размер претенцията е отхвърлена, но в тази част решението би било законосъобразно и би следвало да бъде оставено в сила, по следните съображения: Независимо, че е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е направил необосновани и неправилни изводи, че понесените от ищцата неимуществени и имуществени вреди са в резултат от незаконосъобразни бездействия на административни органи. В случая следва да се прави разграничение между отговорността на държавата и общините по чл. 203 АПК, респ. ЗОДОВ и института на "непозволеното увреждане", уреден в чл. 45 и сл. ЗЗД. Принципа от чл. 7 на Конституцията е залегнал в чл. 203 АПК - исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да се разграничи отговорността на държавата или общините по чл. 203 АПК от тази по чл. 45 и сл. ЗЗД, следва да се направи анализ на изискванията на АПК и ЗОДОВ за ангажирането на общините в различните хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия. При всички случаи тя е една подзаконова дейност, осъществява се в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т. е. при липса на законово основание. Член 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия" и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки акт на административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове - нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които попадат в обхвата на чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Терминът "действие" е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ. Легално определение на термина "действие", респ. "бездействие", липсва в посочените нормативни актове, но под "действие" следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ е посочен обхватът на исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица, ограничен обаче до осъществяването на административна дейност от държавните органи и от длъжностните лица. В кръга на органите на държавна власт влизат всички органи, които по един или друг начин са придобили по силата на закон властническо правомощие, а "длъжностни лица" са тези, които осъществяват определена служебна функция и задължение. Особено е важно да се прави това разграничение между "длъжностно лице" по смисъла на чл. 203 АПК и лицето, на което е възложена от другиго някаква работа по чл. 49 ЗЗД. В последния случай възлагането на определена работа като задължителна предпоставка за отговорността на възложителя е в резултат на трудов договор, договор за поръчка или изработка, то може да възникне от правна сделка и пр., но "длъжностното лице" по чл. 7 от Конституцията и чл. 203 АПК има други функции - то е свързано с държавните органи и с осъществяваната от тях административна дейност, то изпълнява определена длъжност и задължения. Ето защо и в конкретния случай не може да се приеме че се осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ от физическото лице, което е било длъжно да сигнализира и обозначи, или маркира определено препятствие на площада от значение за безопасността на пешеходците. Самата дейност на това лице не е административна, липсва властническият характер, което ограничава административната дейност от всяка друга - разбира се, тя е свързана с изпълнението на закона. Лицето, неизпълнило задължението си за своевременната поправка (ремонт на дупката или обозначаването й като препятствие, не е "длъжностно лице" по смисъла на закона, тъй като то осъществява определена работа, но тя не е от тези действия, които могат да ангажират отговорността на общината по реда на АПК или ЗОДОВ. Задължително изискване е действието или бездействието да са извършени от длъжностно лице при изпълнение на служебната му дейност, която обаче трябва да има административен характер, да съставлява административна дейност. Изложеното води до извода, че в настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 203 АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявения от ищцата иск. В процесния случай не се касае за административни актове, действия или бездействия на административен орган, а за неправилно поддържане на улиците (площада в Община - Асеновград, вследствие на което е станал инцидент и ищцата е претърпяла злополука. Вредите за нея са настъпили от една страна поради непоставяне на съответното обозначение, от друга - поради несвоевременното извършване на ремонт и от трета - поради непредпазливостта й. Неизпълнението на законово вмененото задължение на общината да поддържа в добро състояние улиците и площадите - публична общинска собственост, което не е било изпълнено влече след себе си ангажиране на отговорността й, като собственик на имота (площада), но по реда на ЗЗД, а не по чл. 1 ЗОДОВ. Неизпълнението на тези законови задължения води до възможността засегнатите лица да потърсят имуществена или неимуществена отговорност, каквато е отговорността за вреди по ЗЗД. Безспорно, увреждане за ищцата е налице, но искът, предявен с правно основание чл. 203 АПК, е неоснователен и недоказан, тъй като не е налице съставът на цитираната разпоредба. Въздигнатият в Конституцията принцип, че държавата и общините като носители на публичната власт са отговорни за вредите на граждани и физически лица, причинени им от техни органи и длъжностни лица при осъществяване на административна дейност, има предвид именно тази, а не всяка дейност, имаща стопански или друг вид характер, отличаващ я от административната. При наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, следва да бъде постановено друго решение по същество, с което предявеният от Мария Стаматова иск за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди по чл. 203 АПК, вр. чл. 204, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ, като неоснователен на посочените основания, да бъде отхвърлен изцяло. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение