Решение № 10455 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2009 г.

Решение № 10455 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12289/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Александров Иванов от гр. Полски Тръмбеш против решение № 355/16.07.2009 г. постановено по по адм. дело № 331/2009 г. от Административен съд Велико Търново. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като иска отмяната му и вместо него да се постанови друго, с което да се реши спора по същество с отмяна като незаконосъобразен на оспорения административен акт. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Велико Търново не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение Великотърновският административен съд отхвърля като неоснователно оспорването на Ивайло Александров Иванов на заповед № ЯЗ-865/10.04.2009 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, с която на основание чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (заглавието изм., ДВ, бр. 82/2009 г.) на същия му е приложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на Република България" до отпадане на основанието. За да постанови този резултат, съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като административният орган не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила и действа в условията на оперативна самостоятелност, с каквато разполага. Приема също така, че са налице и материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) ЗБДС - лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитирано по надлежния ред - за прилагане спрямо него на съответната принудителна административна мярка. Решението е правилно. Липсват касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. От данните по делото (Справка за съдимост от 25.03.2009 г.) по безспорен начин се установява, че касаторът Иванов е осъждан за умишлено престъпление от общ характер с наложено наказание "пробация", като по делото няма данни към произнасяне на ограничителната мярка същият да е реабилитиран, и да е заличен факта на осъждането и отменени за в бъдеще правните му последици. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не допуска съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на обжалваната заповед. В този смисъл напълно неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че административният орган издава процесния акт без да изясни всички относими за случая факти и обстоятелства и актът е несъответен на целта, която преследва закона. Нито в производството пред съда по същество, нито при касационното обжалване жалбоподателят ангажира доказателства за факти, различни от установените от органа. Ограничението, наложено на Иванов е съгласно ЗБДС и с цел, която е провъзгласена от чл. 35 на Конституцията на Република България за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на другите граждани, а предвид конкретната проява на правонарушение от страна на касатора мярката цели и предотвратяване на престъпления. Административните мерки по чл. 76 от ЗБДС представляват законова възможност за компетентния административен орган да прецени дали да ги приложи при наличието на материалноправните предпоставки за това. Независимо от притежаваната в конкретния случай оперативна самостоятелност на органа, съдът извършва проверка на законосъобразността на административния акт съгласно чл. 168 и чл. 169 от АПК, за да достигне до обжалвания резултат, който се споделя от настоящия състав. По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповедта на директора на ОБД на МВР - Велико Търново е правилно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,