Решение № 8062 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2008 г.

Решение № 8062 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби, подадени от директора на Областна дирекция "Полиция" гр. Пловдив и от Стоил Желязков Стоилов от гр. Пловдив срещу решение № 597 от 11.06.2008 г., постановено по адм. дело № 585/2007 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационните жалби се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила при постановяването му и поради нарушение на приложимия закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби намира, че са подени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Съдебното производство по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) пред административния съд е образувано по искова молба на Стоил Желязков Стоилов от гр. Пловдив с предявен иск срещу Областна дирекция "Полиция" гр. Пловдив за обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразен акт - заповед за полицейско задържане издадена по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Преценявайки основателността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., причинени от незаконосъобразен акт за полицейско задържане за срок от 24 часа в VI РПУ на МВР Пловдив съдът, е уважил частично предявения иск в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от 12.04.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От представените към исковата молба доказателства се установява, че на ищеца Стоил Желязков Стоилов е съставен акт- издадена е заповед № 292/2.07.2005 г. от инспектор при VI РПУ гр. Пловдив за полицейско задържане на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР в поделенията на МВР Пловдив за това, "че лицето управлява МПС след употреба на алкохол - 1.27 промила, измерено с техническо средство", което полицейско задържане е реализирано. С решение № 1133 от 23.11.2006 г., постановено по адм. дело № 1022/2006 г. по описа на окръжния съд Пловдив е отменена заповед № 292/2.07.2006 г., издадена от инспектор при VI РПУ Пловдив за полицейско задържане на лицето Стоил Ж. Стоилов. С решение № 3673/12.04.2007 г., постановено по адм. дело № 773/2007 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение (образувано по касационна жалба на началника на VI РПУ гр. Пловдив) е оставено в сила решението, постановено по адм. дело № 1022/2006 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, което като необжалваемо е влязло в сила на 12.04.2007 г. Искът е предявен съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК след отмяна на административния акт по съответния ред - т. е. установена е противоправността на увреждащия ищеца административен акт по съдебен ред с влязло в сила решение -заповедта за полицейско задържане е отменена като незаконосъобразна. Законосъобразно съдът е приел за установено, че за конкретния иск са налице процесуалните предпоставки по чл. 204 АПК-увредено е физическо лице от незаконна заповед, издадена от длъжностно лице, полицейски инспектор в МВР при изпълнение на административна дейност на основание правомощията на полицейските органи по реда на чл. 63 ЗМВР. При определяне размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищеца, който по професия е лекар, с оглед неговата личност, известност и обществено положение в града, както и степента на емоционалното преживяване в поделенията на МВР, съдът обосновано и законосъобразно е определил размера на обезщетението в размер на 800 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата от датата на влизане в сила на окончателното съдебно решение по адм. дело № 773/2007 г. по описа на ВАС. Доводът в касационната жалба на административния орган, че съдът е следвало за приложи разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗДОВ като се намали размера на обезщетението, тъй като ищецът виновно е допринесъл за издаване на заповедта за полицейско задържане, е неоснователен. Съдът не е установил на основание доказателства представени от ответника по иска доколко поведението на ищеца като пострадал се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди. Неоснователен е и доводът в касационната жалба на ищеца, че не дължи държавна такса в размер на 38 лв., която да запати по сметка на Административният съд Пловдив върху отхвърлената част на предявения иск. Производството е исково и съгласно разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ разноски по делата не се внасят предварително, но се дължат при уважаване или отхвърляне на иска от страните в исковото производство, както е приел съдът. По изложените съображения касационните жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение