Решение № 7331 от 4.7.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Ийст кемикъл ЕООД, [ЕИК], гр. София, [улица], представлявано от А. Салихи, чрез адв. Серафимов, срещу решение 919/14.02.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело 5060/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22220221001206-091-001/18.10.2021 г., поправен с РАПРА П-22220221183878-003-001/20.10.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 494/04.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Ийст кемикъл ЕООД за данъчен период м. 12.2019 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е установен данък за внасяне в размер на 111 363,95 лв. заедно със съответните лихви.

Според касатора първоиннстанционният съд се е ограничил с детайлно обсъждане на компетентността за издаване на РА, без останалите основания по чл. 146, т. 2-5 АПК да са разгледани през призмата на наведените в жалбата възражения и с оглед съдържанието на доказателствата по делото. Така АССГ не се е произнесъл по твърдението на дружеството за противоречие между констативната част на РА и правното основание за допълнително установеното задължение. Освен това недопустимо е разместена доказателствената тежест в производството на Ийст кемикъл ЕООД е възложено да оборва произволни твърдения за липси на стоки. Поддържа се, че съдът необосновано е приравнил липсата на доказателства за мястото на съхранение на стоките на липса на самите стоки. По тези съображения се претендира отмяна на решението, отмяна на ревизионния акт, както и деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, чрез юрк. Михайлова, оспорва основателността й и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 9900 лв.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт Р-22220221001206-091-001/18.10.2021 г., поправен с РАПРА П-22220221183878-003-001/20.10.2021 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 494/04.04.2022 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на Ийст кемикъл ЕООД за данъчен период м. 12.2019 г. на основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е установен данък за внасяне в размер на 111 363,95 лв. заедно със съответните лихви.

Ийст кемикъл ЕООД е декларирало вътреобщностно придобиване /ВОП/ на стоки от BRANDINI SPA, Италия, получени през май и юни 2019 г. Сс ДО в размер на 556 819,70 лв. и ДДС 111363,95 г. Доставчикът е с валиден VIN, ревизираният представил, фактури, транспортни документи /ЧМР/ и банкови извлечения.

Ревизиращите констатирали, че през данъчен период 2019 г. ревизираният търговец е извършвал доставки на услуги към чуждестранни лица и доставка на стоки в тристранна операция с прехвърлител TRIADE B.V.Q., Нидерландия и получател TINTORIA MARTELLI E C. S.R.L., Италия. Не са декларирани доставки на стоки на територията на страната, нито вътреобщностни доставки.

Въз основа на представена от дружеството оборотна ведомост за 2019 г. е установено, че към 01.01.2019 г. по сч. см. 304 Стоки е посочена наличност в размер на нула лв., получени през годината стоки в размер на 808 763,58 лв., продадени стоки при тристранни операции в размер на 242 555,88 лв. и наличност към 31.12.2019 г. 566 207,70 лв.

Според обяснения на представляващия дружеството стоките са съхранявани на адрес на Напредък ООД. При насрещната проверка на това дружество управителят му писмено потвърдил, че то разполага с 11 собствени автомобила, офис сграда, паркинг и сервиз в гр. София, ул. Суходолска 100. Не е в състояние да представи фактури, договори, счетоводни документи , свързани със складиране на материали за Ийст кемикъл ЕООД, тъй като Напредък ООД никога не е имало каквито и да е отношения с въпросната фирма.

Към възражението срещу РД от касатора са представени фактура за ВОД 0 014/02.03.2021 г., издадена на купувача EREL PK OU, Естония и ЧМР. Данъчната основа по фактурата е 25 181,31 лв., ДДС 0 лв. с предмет части за коли. Не са посочени доказателства фактурираните през 2021 г. стоки да са идентични с наличните към 31.12.2019 г., още повече, че последните са на стойност 566 207,70 лв. Освен това от дружеството не са представени доказателства за плащане по фактурата за ВОД.

Горните констатации мотивирали ревизиращите да приемат, че касаторът документално е разполагал със стокови наличности, но декларираните обстоятелства относно местонахождението им са неверни, което означава, че фактически стоките са реализирани на територията на страната или липсват без да са осчетоводени като липси или брак. На основание чл. 79, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 113 241,54 лв.

При оспорването на РА по административен ред е направена проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че за периодите от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. в дневниците за продажби на ревизирания е включена само една фактура с предмет стоки, издадена на TINTORIA MARTELLI E C. S.R.L., Италия като част от тристранна операция. За същия период в дневника за покупки на касатора е включена фактурата за покупка на стоки по същата тристранна операция. За 2021 г. в дневниците за покупки не са отразени фактури за покупка на стоки, а в дневниците за продажби за цялата година е включена само фактурата за ВОД 0 014/02.03.2021 г., издадена на купувача EREL PK OU, Естония.

Решаващият орган е приел за недоказано твърдението на дружеството, че с процесните стоки на стойност 566 207,70 лв. е осъществена ВОД през м. март 2021 г. с ДО 25 181,31 лв. В представения дневник на сч. см. 304/1 Стоки за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. същите не са описани по вид, което възпрепятства извършването на съпоставка между придобитите по ВОП през 2019 г. и реализираните като ВОД през 2019 г. Според представените от ревизирания ЧМР при ВОП стоките са с тегло 52 889 кг., а в ЧМР от 14.03.2019 г. не е посочено тегло. Според товарителницата за ВОД стоките са с тегло 25 750 кг. Най-сетне, ВОД е декларирана през м. април 2021 г., след като на 09.03.2021 г. на дружеството е връчена заповедта за възлагане на ревизия.

Решаващият орган обобщава, че стоките, заведени като налични към 31.12.2019 г., фактически липсват, а ревизираният търговец не доказва място на съхранение или последваща реализация.

За да отхвърли жалбата срещу РА в потвърдената от ответника част, съдът е споделил констатациите и изводите на ревизиращите и въз основа на ценените в съвкупност доказателства по делото е приел, че Ийст кемикъл ЕООД не се е справило с възложената му доказателствена тежест.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Извършването на корекцията следователно е обусловено от установеността на:

1. произведени, закупени, придобити или внесени от ревизираното лице стоки;

2. приспаднат изцяло или частично данъчен кредит за тези стоки и

3. унищожаване, липси, бракуване на стоките или промяна в предназначението им, в резултат на което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, като размерът на корекцията следва да е идентичен с този на приспадания данъчен кредит.

В отлика от твърдението на касатора, в чл. 79, ал. 1 ЗДДС няма изискване липсите да са установени само с инвентаризационен опис по смисъла на § 1, т. 10 ДР ЗСч. В последната разпоредба е дадено легално определение на понятието инвентаризация - процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В конкретния случай на база на събрани доказателства в хода на ревизията е установена липса на стоки. Липсата на стоките е умозаключение, изградено на база на анализ на други факти и обстоятелства, като предмет на проверка при съдебното оспорване е дали при съставянето му от ревизиращия екип са спазени правилата на формалната логика. Обратното - наличието на стоките, за които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит, е факт от обективната действителност, от съществуването на който то черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което с оглед на правилата за доказване - чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 в тежест на задълженото лице е да установи неговото наличие.

Споделя се от касационния състав извода на АССГ за недоказана ВОД на стоки с получател естонския търговец EREL PK OU. Декларирането на вътреобщностната доставка едва в рамките на висящото ревизионно производство, неустановената идентичност по вид, тегло и стойност на наличните към 31.12.2019 г., но реализирани през м. 03.2021 г. стоки опровергава тезата на ревизирания, че ги е вложил в последващата си облагаема дейност.

При липсата на спор, че дружеството-касатор е ползвал право на приспадане на пълен данъчен кредит по издадените му фактури за ВОП в общ размер на 111 363,95 лв., при неопровергано установяване, че счетоводно показаните като налични стоки не се намират физически нито в склад на Напредък ООД, нито са реализирани по ВОД за естонски търговец, начисляването на ДДС през данъчен период м. 12.2019 г. съответства на материалния данъчен закон.

По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се присъжда на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9900 лв.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, състав на първо отделение