Решение № 13329 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2009 г.

Решение № 13329 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5133/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 и чл. 46, ал. 5 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на Алекси Атанасов Чиликов от гр. Габрово, против Решение от 24.10.2008 г. постановено по а. д. № 3278/2005 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Чиликов против Решение № 31/30.03.2005 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е отменена регистрацията на марка № 30312 "Лагуна Laguna", словна, за стоки клас 03, с притежател жалбоподателя. Недоволен от решението, Чиликов го обжалва. Твърди, че същото е нищожно поради неподписването на обжалваното от него решение от председателя на ПВ, недопустимо поради неизтичане на 5-годишния срок за използването на марката от момента на придобиването й от него и неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и уважаване на първоначалната му жалба, като ВАС отмени решението на председателя на ПВ. Ответната страна - председателят на ПВ, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна - "Кофинлукс" СА, Франция, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на СГС. Тя не се оспорва от касатора. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за нищожност на съдебното решение с оглед липсата на доказателства за автора на обжалваното решение е неоснователен. Видно от текста на първоначалната жалба на Чиликов и всички подадени от него молби до СГС, той не е оспорил това авторство в производството пред СГС. Чиликов не е присъствал по време на разглеждането на делото от съда, поради което такова оспорване не е направено и в съдебните заседания. Решение № 31/30.03.2005 г. на председателя на ПВ е представено в съда със съпроводителното жалбата на Чиликов писмо на ПВ. При липса на оспорване на авторството по време на производството пред първата съдебна инстанция, ВАС няма процесуално право да разгледа така направения пред него довод. Съгласно чл. 220 от АПК, ВАС преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Неоснователен е и доводът за недопустимост на обжалваното решение. Той се изразява в твърдението, че от датата на вписване в Държавния регистър на марките на прехвърлянето на марката на името на касатора (26.01.2004 г.) до подаване на искането за отмяна на регистрацията, не са изминали необходимите съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМГО 5 години. Доводът е бил направен от Чиликов и пред СГС и е получил обоснован и законосъобразен отговор, въпреки обратното твърдение в касационната жалба. Това е видно от абз. 7 на стр. 4 от мотивите на решението. Там дадения отговор е единствено възможния - отменя се регистрацията на марката като цяло, а не нейния притежател, поради което името на последния е ирелевантно за ползването й. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се развива в насока, че по делото не са допуснати исканите няколко пъти свидетели по делото. Той е неоснователен. Недопустимо е чрез разпит на свидетели да се установява ползване на регистрирана марка. При това, както се твърди в молбите на Чиликов, постъпили в СГС на 12.04.2006 г. (л. 120 от делото) и на 14.05.2007 г. (л. 156), той иска свидетелите за Д. . . установяване на обстоятелството, че са водени преговори за сключване на лицензионен договор за предоставяне на правото на използване на процесната марка. . . ". Т. е. искани са свидетели за установяване на ирелевантния факт на водене на преговори, а не за сключен лицензионен договор и използването на марката въз основа на него, поради което правилно СГС е оставил искането без уважение. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон се обосновава с твърдението на Чиликов, че изводът на съда за липса на доказателства за ползването на марката за срок от 5 години преди постъпването на искането за отмяна на регистрацията, е необоснован. Той също е неоснователен и необоснован. Всички представени от Чиликов доказателства пред ПВ и СГС са за воденето на разговори (преговори между него и/или предишния притежател на марката Светослав Чиликов с трети лица - "Тивес" ООД, "Санита" ЕООД и Фондация "Петте кръста" чрез члена на Управителния й съвет Мариян Тотев. Никъде обаче не се твърди, че следствие на така водените разговори, се е стигнало до ползването на марката в някоя от формите, предвидени в чл. 19, ал. 2 от ЗМГО. Уреждането на отношенията с ползвателите на марката в нарушение правата на притежателя й, воденето на преговори за сключване на лицензионен договор и "даденото съгласие" на собственика за ползването й до момента на продажба на наличните количества стоки, обозначени в нарушение на ЗМГО със същата марка не е "ползване" по смисъла на посочения текст от ЗМГО. Неоснователен е и последният касационен довод на Чиликов, че СГС не е обсъдил и взел предвид възраженията му по повод представените по делото преводи, оспорване от него истинността на представени доказателства (съгласие на С. Дали и Договор от 28.06.2006 г.), искането за представяне на доказателства от заинтересованата страна в оригинал, просрочването на възражението на "Кофинлукс" Франция срещу предварителния отказ за регистрация на марката ДLaguna" с № 789850. Всички те не касаят същността на спора - дали през изследвания 5-годишен период марката "Лагуна (Laguna" е използвана от нейните притежатели. Последният факт, който е единствено релевантен за спора, може и следва да се докаже единствено от касатора, чрез представяне на доказателства, каквито липсват по делото. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение