Решение № 3531 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2015 г.

Решение № 3531 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1137/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Корифей" ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кирил Няголов, срещу Решение № 2694 от 26.11.2014 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело № 2362 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 031304815 от 13.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 253 от 13.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде отменен. Касаторът претендира присъждане на разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - гр. Варна, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031304815 от 13.03.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 253 от 13.06.2014 г. от директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Корифей" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05-12.2012 г. и м. 01.2013 г. общо в размер на 54489 лева и са начислени лихви в размер на 8031,58 лева. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е направил извод за липса на осъществени доставки на стоки за процесните данъчни периоди - м. 05-12.2012 г. и м. 01.2013 г. в резултат, на което е заключил, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактури с предмет стоки по опис издадени от ЕТ "Форест - Ангел Андреев" и "Лин Импеск" ЕООД. Решаващият съд е мотивирал решението си с липсата на редовно заведено счетоводство, липса на техническа, кадрова и ресурсна обезпеченост на доставчиците за осъществяване на доставките. Административен съд Варна е приел, че при липсата на горепосочената обезпеченост на доставчиците, се касае единствено и само до документално оформяне при липса на реално осъществени доставки на стоки от двамата доставчици. Постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основния за неправилност и незаконосъобразност. Първоинстанционният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, като правилно е приел, че не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на стоки по фактурите - "почистващи и перилни препарати", именно от издателите им - доставчиците ЕТ "Форест-Ангел Андреев" и "Лин Импеск" ЕООД. Последните не са разполагали с наети ДМА - складови и производствени бази, търговски обекти, транспортни средства. Липсата на счетоводни данни не дава възможност да се провери, дали ЕТ "Форест-Ангел Андреев" и "Лин Импеск" ЕООД са имали заприходени стоки от същите количества и вид, като тези, за които се твърди, че са били продадени на ревизираното дружество. Независимо от предоставените възможности за ангажиране на доказателства в тази насока, "Корифей" ООД /РЛ/ не представя доказателства, оборващи твърденията на органа по приходите. Въпреки това касаторът оспорва изводите на съда за липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците и съответно за наличие на реална транслация на собствеността върху стоките от доставчиците към ревизираното лице. Съгласно разпоредбите на ЗДДС, за да възникне право на данъчен кредит за получател по доставка е необходимо стоката да бъде прехвърлена в собственост от доставчика на получателя на доставката. Тези условия са императивно предвидени от разпоредбите на ЗДДС - арг. чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи, че твърдените от него факти са настъпили - тоест, че доставките са реално осъществени от посочените като доставчици лица. Относно тези релевантни факти жалбоподателят не е ангажирал необходимите доказателства. Предвид изложеното, след като не са били събрани доказателства за възможността на доставчиците да извършат доставките - нает персонал, наличие на техническа и материална осигуреност, то законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Само издаването на данъчен документ и осчетоводяването му в счетоводствата на касатора, не са достатъчни да обусловят извод за реалност на доставката и свързаното с това правомерно начисляване на данъка. Издаването на фактурата и счетоводните документи на ревизираното лице, протоколи, заявка, пътни листи, фискални бонове от ЕКАПФ /нерегистрирани на името на доставчиците/, товарителници, заявки и договори не доказват в случая, че доставките са извършени именно от процесните доставчици - ЕТ "Форест-Ангел Андреев" и "Лин Импеск" ЕООД. Видно от товарителниците и пътните листи, лицето отговорно за транспорта на процесните стоки е Даниел Начев - в качеството му на началник при РЛ, а транспортът е "осъществяван" с МПС собственост на "Корифей" ООД. Освен това в хода на производството не се изяснява въпросът, лицата предавали стоките в какви отношения са били с фирмите доставчици по фактурите. Единствено в декларация на управителя на РЛ се посочва, че лицата предавали стоките са в качеството на общи работници в ЕТ "Форест-Ангел Андреев" и съответно в "Лин Импеск" ЕООД. Тези твърдения не се подкрепят с доказателства от РЛ. Не са представени и такива за собствеността или наемните отношения на ЕТ "Форест-Ангел Андреев" и "Лин Импеск" ЕООД във връзка със стопанисването или ползването на складовите помещения, посочени във представените документи като складове, от които се товарят стоките. Твърди се, че предаването на стоките е осъществявано в складове на доставчиците, като това обстоятелство се потвърждава единствено от показанията на свидетеля. Следва да се отбележи и факта, че в подкрепа на твърдението, че доставчиците са именно лицата предали процесните стоки е следвало да се ангажират доказателства, че последните са разполагали с тях, за да е възможно последващото им прехвърляне в патримониума на ревизираното дружество. Няма ясна следа за заприхождаване на процесните стоки в счетоводствата на доставчиците, както и за документи, свързани с осъществени към тях доставки на стоки от същите количества и вид, каквито се твърди, че са предадени на "Корифей" ООД. Предвид тези обстоятелства не може да се достигне до извода, че фактурираните стоки са предадени на РЛ от лицата посочени като доставчици. Всички представени и приложени по преписката доказателства са надлежно обсъдени от Административен съд - Варна, който е установил коректно фактите по делото и не е тълкувал превратно материалноправните норми. Тези изводи не се променят и от изслушаното и прието в първоинстанционното производство заключение по съдебно - счетоводна експертиза. Вещото лице е изготвило заключението си само въз основа на документална проверка на материалите по делото. Съдът правилно е счел, че не са налице доказателства за редовно водено счетоводство от доставчиците. Позовавайки са на заключението по ССчЕ и доказателствата по преписката, съдът мотивирано е приел, че преките доставчици не притежават нито персонал, нито ДМА, за да имат възможност да извършват търговия с процените препарати, представляващи предмет на фактурите. Наличието на протокол за предаване на стоките и транспортни документи, не води само по себе си до този извод. За да бъдат релевантни при изясняване на спора тези доказателства, следва действително вписаните в тях стоки да са предадени от лицето, посочено в тях като доставчик. Реалността е от основно значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като при недоказването им, наличието на издадени данъчни фактури и начисляване на ДДС не е достатъчно. Ето защо, приемайки, че коментираните доставки не са реално осъществени и достигайки до този правен извод за установеност на хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Липсва противоречие със задължителната практика на СЕС съобразно решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото правото е отказано не поради пропуски, извършени само от доставчиците. В т. 37 от мотивите на това решение СЕС препраща към предходни свои актове и подчертава, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. " Необходимо е да се установи извършването на съответната доставка, в настоящия случай, такова установяване не е налице. Не е допустимо приспадането на данък, дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването се ограничава само до действително дължимите данъци - доводите в тази насока могат да се почерпят и от решение от 13.12.1989 г. по дело C-342/87, решение от 19.09.2000 г. по дело C-454/98, решение от 15.03.2007 г. по дело С-35/05. Разноски: С оглед на резултата по делото, на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не се следват разноски, тъй като такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,