Решение № 544 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2013 г.

Решение № 544 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9804/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мавров - 2005" ООД - гр. Свиленград, представлявано от управителя Маргарита Димитрова Стойновска, чрез пълномощника адв. К. Стойновски от адв. дружество "Стойновски и Чивийска", против решение № 1022/10.05.2013 г., постановено по адм. дело № 305/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 261202663/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата по съображения за правилност на решението, изложени в писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Красимира Стоянова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на "Мавров - 2005" ООД - гр. Свиленград против ревизионен акт № 261202663/17.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 1582/27.12.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив /сега дирекция "ОДОП"/, с който са определени задължения за държавното обществено осигуряване /ДОО/ в размер на 1582,90 лв. и лихва 436,22 лв., здравни осигуровки /ЗО/ в размер на 653,71 лв. и лихва - 86,89 лв. и вноски за фонд Допълнително задължително пенсионно осигуряване - Универсален пенсионен фонд /ДЗПО-УПФ/ в размер на 234,76 лв. и лихва 43,40 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно са установени посочените задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода от 27.05.2010 г. до 30.12.2011 г., дължими като осигурителни вноски за управителите на дружеството. Приел е за установено, че през посочения период като управители на търговското дружество последователно са били вписани в търговски регистър лицата Елка Стоянова Маврова и Маргарита Димитрова Стойновска, първата до 25.06.2010 г., а втората след тази дата. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО управителите на търговски дружества са задължително осигурени лица за посочените рискове, като осигуряването не зависи от намерението или желанието на лицата, а е задължително. В сключените между търговското дружество и посочените лица договори за възлагане на управление е уговорено възнаграждение в размер на пет процента върху печалбата, платимо в края на финансовата година, като твърдяното в случая неплащане на това възнаграждение е без значение, тъй като от 01.01.2010 г. осигурителните вноски за социално и здравно осигуряване се дължат и при неначисляване и неизплащане на трудовите възнаграждения. Според чл. 6, ал. 3 КСО осигурителният доход не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход. Според съда, жалбоподателят не е доказал твърдението си за неполагането на труд от двете управителки за процесния период, въз основа на сключените с тях договори за възлагане на управление. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установена, че със заповед № 1202663/14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив е възложено извършването на ревизия на "Мавров-2005" ООД за установяването на конкретни задължения на дружеството, сред които и задължения за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ за наетите лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2011 г. В резултат на проведената ревизия е съставен ревизионен доклад № 1202663/12.09.2012 г., издадена е заповед за определяне на компетентен орган от 14.09.2012 г. Издаден е ревизионен акт № 261202663/17.10.2012 г. от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, който при обжалването по административен ред е потвърден с решение № 1582/27.12.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Пловдив в обжалваната част относно установените задължителни осигурителни вноски, както следва: за ДОО в размер на 1582,90 лв. и лихва 436,22 лв., за ЗО - 653,71 лв. и лихва 86,89 лв., вноски за фонд ДЗПО-УПФ - 234,76 лв. и лихва 43,40 лв. Въз основа на събраните при ревизията доказателства се установява, че ревизираното дружество /през ревизираните периоди дружеството е ЕООД с едноличен собственик на капитала Димитър Василев Мавров/ има сключени договори за възлагане на управление с физически лица, както следва: договор от 2010 г. /без посочена дата/ с Елка Стоянова Маврова и договор от 2011 г. /без посочена дата/ с Маргарита Димитрова Стойновска. В чл. 1, ал. 2 от тези договори, които са с идентично съдържание, е уговорено при извършване на работата в договорения срок да се изплати на управителя възнаграждение в размер на пет процента от печалбата, платими в края на финансовата година при формиране на печалбата. Безспорно е установено, че посочените лица са вписани като управители на дружество в търговски регистър за последователни периоди, както следва: Елка Стоянова Маврова от 27.05.2010 г., като е била управител до 25.06.2011 г. /същата е починала на 26.06.2011 г./, а Маргарита Димитрова Стойновска от 15.07.2011 г. до края на ревизирания период - 31.12.2011 г., както и към момента на извършване на ревизията и при подаване на касационната жалба по настоящото дело. За посочените периоди няма данни двете управителки да са получавали възнаграждението, уговорено по съответния договор за възлагане на управление, никоя от страните по делото и не твърди да са получавани възнаграждения, поради което правилно е прието, че такива не са получавани. Както правилно е приел първоинстанционият съд, от съществено значение за настоящия спор е дали възнаграждението е било дължимо, което е обусловено от извода за изпълнение на трудова дейност на управител на търговското дружество, съображения за което ще бъдат изложени по-долу. Не се спори, че от дружеството не са внасяни задължителни осигурителни вноски за ДОО, ЗО и за фонд ДЗПО-УПФ за двете управителки за съответния период на това основание. Спорно по делото е дали двете управителки са осъществявали трудова дейност, което да представлява основание за задължително осигуряване. В разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е предвидено, че управителите на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. По аргумент от тази разпоредба следва, че за целите на социалното осигуряване, дейността на управителя на търговско дружество се приема за трудова дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 ДР КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В този смисъл принципно правилно е становището на касатора, че именно упражняването на трудова дейност е основание за задължително социално осигуряване и че качеството на управител на търговско дружество на едно лице не е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, ако лицето не осъществява трудови функции. В конкретния случай обаче установените по делото фактически обстоятелства налагат извода, до който е достигнал и административният орган, а именно, че лицата, които са били вписани през съответния период като управители на търговското дружество "Мавров - 2005" ЕООД /впоследствие и при ревизията дружеството е ООД/ са осъществявали трудова дейност като управители на това дружество. При ревизията е установено, че през целия ревизиран период и по-конкретно през периода, за който са определени задължителните осигурителни вноски, предмет на правния спор /17.05.2010 г. - 31.12.2011 г./, дружеството е осъществявало търговска дейност, като е поддържало два работещи търговски обекта в гр. Свиленград, от дружеството са подавани годишни данъчни декларации с приложени към тях отчети за приходите и разходите; дружеството е имало няколко наети лица /за последното е приложена справка актуално състояние на всички трудови договори на дружеството от ТД на НАП - гр. Пловдив/. Тези обстоятелства налагат необходимостта от изпълнение на функциите на управител на дружеството. В приложените по делото договори за възлагане на управление, сключени съответно с Елка Маврова и Маргарита Стойновска се съдържа описание на дейностите и функциите, които се включват в задълженията на управителя, като например: да осъществява цялостно ръководство на стопанската дейност на дружеството; да представлява дружеството пред съдебните, данъчните и другите държавни органи пред банковите и финансовите институции и пред други физически и юридически лица, свиква и организира редовното годишно общо събрание на дружеството; представлява дружеството като работодател и т. н. Поради това, че през ревизираните периоди "Мавров-2005" ЕООД е осъществявало търговска дейност и дейностите по управление, включително представителство на дружеството са осъществявани фактически, то логичният извод е, че те са осъществявани именно от лицата, които са вписани като управители на това дружество през съответния период. По делото са налице преки доказателства за подписване на документи на дружеството от съответния управител /например представените в рамките на ревизионното производство отчети за приходите и разходите на дружеството/, както и множество косвени - вписването на съответното лице като управител /ръководител/ на дружеството през съответния период, вписването на заеманата длъжност в дружеството от Елка Маврова като "управител" в издадените й болнични листи; подаването на декларации от Елка Маврова за начало на дейност като самоосигуряващо се лице като управител на "Мавров - 2005" ЕООД, считано от 27.05.2010 г., както и подаването на декларация за прекратяване на това осигуряване след смъртта й /очевидно, подадена от друго лице/; вписването на Маргарита Стойновска на длъжност "управител" на дружеството в платежните ведомости за периода м. юли - м. декември 2011 г. и т. н. Касаторът не обосновава твърдението си, че лицата вписани през съответния период като управители на дружеството, не са изпълнявали трудова дейност като такива, въпреки че тази дейност е фактическа осъществявана. От показанията на разпитания по делото свидетел Атанас Вангелов не се установява изпълнение на тези функции от друго лице. Този свидетел на първо място няма преки и непрекъснати възприятия относно релевантните факти във връзка с изпълнението на функциите по управление на дружеството, тъй като е имал посещения само при доставката на стоки. Същевременно този свидетел установява, че е виждал в обектите на дружеството всяко от лицата, които са били вписани като управител - Елка Маврова и Маргарита Стойновска. Становището на свидетеля по въпроса кое лице е било управител на дружеството не е меродавно, още повече че Димитър Мавров, за когото свидетелят твърди, че е бил управител, всъщност е бил едноличен собственик на дружеството и е обективно оправдано това лице да се е намирало в обектите /или съответния обект/ на дружеството. По изложените съображения се налага извода, че е доказано изпълнението на трудови функции от лицата, които през съответния период са били вписани като управители на ревизираното дружество и затова правилно е прието, че е налице основание за задължителното им осигуряване на съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Следва в тази връзка да се отбележи, че в тази хипотеза не е необходимо между дружеството и съответния управител да има сключен трудов договор. Както вече се посочи, за целите задължителното обществено осигуряване, изпълнението на дейностите, които се включват в обхвата на функциите на управител на търговско дружество, са приравнени на трудова дейност, а за изпълнението им е достатъчно наличието на договор за възлагане на управление и вписването им в търговски регистър. Обстоятелството, че Маргарита Стойновска има постоянен адрес в гр. София не променя направените по-горе изводи, тъй като вписването на постоянен адрес не е свързано с изискването лицето да живее на този адрес, а освен това дейностите по управление на едно търговско дружество могат да се изпълняват и от лице, което не живее постоянно в мястото, където е седалището на дружеството. Твърдението в касационната жалба, че вписването на лицата Елка Маврова и Маргарита Стойновска като управители на "Мавров-2005" ЕООД през съответния период е било с цел запазване на осигурителните им права, на първо място не е доказано, а на следващо място - по естеството си представлява твърдение за заобикаляне на закона и за извършване на измамни действия спрямо осигурителната система, което несъмнено не представлява действие в интерес на това дружество и на представляващите го лица. Наред с това, не обосновават извод за незаконосъобразност на ревизионния акт доводите в касационната жалба, че при потвърждаване на РА би възникнало противоречие между неговото съдържание от една страна и данните в партидата на Маргарита Стойновска в регистъра на осигурените лица за 2011 г. /последната е осигурявана на основание трудов договор като продавач/. Данните в регистъра по принцип могат да бъдат коригирани, а освен това едно лице може да бъде осигурявано на няколко отделни основания. Предвид установеното задължение за осигуряване за управителите на дружеството Елка Маврова и Маргарита Стойновска за ДОО на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, налице е също основание за здравно осигуряване в размерите по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, а за Маргарита Стойновска - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване съгласно чл. 127, ал. 1 КСО. По делото не се спори относно размера на определените осигурителни вноски, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че размерът им е определен правилно в съответствие с приложимите разпоредби, съответно - чл. 6, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 3 КСО, чл. 40, ал. 1, т. 1 КСО, чл. 157, ал. 1 КСО. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е приел РА за законосъобразен в обжалваната част и е отхвърлил подадената против него жалба. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, предвид задължителните указания в тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. 5/2009 г. на ОСК на ВАС. Размерът на възнаграждението се определя съобразно материалния интерес по спора на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер на 288 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение