Решение № 12658 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15659/2014 г.

Решение № 12658 от 25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15659/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление "Полиция" гр. Елхово против решение № 96 от 17.11.2014 г., постановено по адм. дело № 161/2014 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Христо Димитров Арабаджиев, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Ямбол е отменил заповед № 3-34/22.08.2014 г. на началника на РУП гр. Елхово, с която на Христо Димитров Арабаджиев е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от едни месец. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган не е приел писмените обяснения на държавния служител и не го е изслушал. Посочено е, че дисциплинарното производство се е развило бързо и с това е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът е приел, че е налице неяснота относно квалификацията на извършеното дисциплинарно нарушение, като е счел, че описаното в оспорената заповед поведение на държавния служител сочи на нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР (отм.) - касае се за неспазване на реда за ползване на служебния автомобил - изричното разрешение на прекия ръководител и за изпълнение на възложени служебни задачи, а в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушението е квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 2 - като не се сочи неизпълнение на служебни задачи. Съдът е констатирал, че за пръв път в оспорената заповед нарушението е квалифицирано по чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.). По тези съображения съдът е направил извод, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в противоречие с материалния закон, нарушения обосноваващи незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда за нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.). От приложения по делото протокол по несъмнен начин е установеното, че преди налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят е изслушан от дисциплинарно наказващият орган, което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама служители, присъствали на изслушването, подписа на началника на РУП Елхово и на жалбоподателя. Незаконосъобразен е изводът на съда, че протокола няма изискуемото се съдържание съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (отм.). Протоколът е съставен по образец и в него е посочено дата, час и място на изслушването; орган, осъществил изслушването; данни за присъствали други длъжностни лица; данни за служителя и за това, че е изслушан във връзка с мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Нормата не изисква да бъдат записани дадените обяснения от служителя. Освен това последният не оспорва факта на изслушването, а твърди, че неправилно в протокола е посочен и вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание, които факти обаче не са обсъдени от съда. В случая е налице нарушение, но същото не е съществено, тъй като изслушването предхожда изразеното мнение в протокола още повече, че наложеното наказание е по-леко от предложеното в справката. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР (отм.), е незаконосъобразен и необоснован. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила изразяващи се в бързината на развилото се дисциплинарно производство, а именно, че в един и същи ден и част Арабаджиев е запознат със справката, изслушан е и е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая за започване на дисциплинарното производство не е било необходимо да се издава заповед (арг. чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238а от ППЗМВР - отм.) и не е било необходимо да се изготвя справка. Дисциплинарното нарушение е установено и е ясно, а именно без съответното разрешение Христо Арабаджиев се е придвижил с управлявания от него служебен автомобил до паркинга на магазин "Техномаркет". Ето защо фактът че служителят е запознат с изготвената справка и е изслушан веднага след запознаването му с нея не обосновава нарушено право на защита на същия. Незаконосъобразен е и изводът на съда за неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят без съответното разрешение се е придвижил и паркирал управлявания от него служебен автомобил на паркинга на магазин "Техномаркет", с което е допуснал нарушение на служебните си задължения като нарушението правилно е квалифицирано като маловажно и наложеното наказание е в минимален срок. Изводът на съда, че разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР (отм.) касае неизпълнение на възложени задачи, не намира опора в закона. Нарушаването на реда на ползване на служебния автомобил от водача му, без съответното разрешение, е неизпълнение на служебните му задължения, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, а направените от съда изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което същото е и необосновано. От събраните по делото доказателства е установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което административният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Христо Димитров Арабаджиев да заплати на Областна дирекция на МВР Ямбол сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,