Решение № 9636 от 2.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4192/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител, срещу решение 1898 от 06.11.2023 г. по адм. дело 1521/2023 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК и се иска да се отмени като се отхвърли първоначалната жалба срещу оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба М. Х. К., чрез пълномощника си, не представя писмен отговор по касационната жалба. Адвокат Н. Танев, пълномощник на М. Х. К., е подал частна жалба срещу определение 3079 от 28.12.2023 г. по адм. дело 1521/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането му да се измени съдебното решение в частта за разноските, с което ДФ Земеделие е осъден да му заплати 800 лв. ДФ Земеделие , в качеството на ответник по частната жалба, е представил писмено възражение срещу същата, като счита, че определението е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната и частната жалба са процесуално допустими подадени са в законния срок и от надлежни страни. За да се произнесе по съществото им, приема следното: С обжалваното решение АС Пловдив е отменил по жалба на М. Х. К. уведомително писмо с изх. 02-160-6500/2287 от 18.12.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за дребни земеделски стопани за кампания 2016 г. и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. С решението е осъдил ДФ Земеделие да заплати на М. К. сумата 800 лв., разноски по делото. По делото се установява следното: С обжалваното уведомително писмо, издадено по заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2016 г., подадено от М. Х. К., на земеделския производител е отказано подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/. Уведомителното писмо е обжалвано пред АС Пловдив, който с решение 1670 от 05.10.2022 г. по адм. дело 2432/2021 г. е отхвърлил като неоснователна жалбата на земеделския производител. С решение 6206 от 12.06.2023 г. по адм. дело 11408/2022 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение, решението на АС Пловдив е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението съдът е посочил, че първоинстанционният съд не е събрал всички доказателства, които имат отношение към издаване на обжалвания акт, а именно доказателства, удостоверяващи резултата от извършената кръстосана проверка на ЗПК "Възход". Дал е указания при новото разглеждане на делото да се съберат доказателства дали от страна на ЗПК "Възход" е доказано правно основание за ползване площи от парцели 55484-136-1-6 и 55484-21-2-10, за които е установено застъпване и ако да, за каква площ от тях, вкл. застъпената площ със заявената от г-жа К.. Указал е също да се установи дали на ЗПК "Възход" е признато правно основание за ползване на тези площи и кое е то и дали е одобрено изплащането на субсидия. Също така е посочил, че следва да се установи от къде идва разликата между референтната площ за кампания 2015 г. и допустимата площ за кампания 2016 г. по Схемата за дребни земеделски стопани (ДЗС). След връщане на делото за ново разглеждане административният орган е представил писмени доказателства относно резултатите от кръстосаните проверки, заявеното подпомагане от ЗПК Възход и оторизираните субсидии уведомителни писма с приложения и декларации към тях, както и заповед РД-07-464 от 17.09.2015 г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Стара Загора. Съдът е приел от фактическа страна, че по повод подаденото заявление за подпомагане от М. К. и след извършени автоматични проверки на земеделските парцели, на 13.09.2016 г. заместник изпълнителният директор на ДФ Земеделие е издал уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. 02-160-6500/5585, в което е посочено, че при извършване на административни проверки на подадено заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания от М. Х. К., са установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, като й е даден срок да представи документи, доказващи правното основание за ползване, съгласно чл. 2а, ал. 2 Наредба 5 от 27.02.2009 г., с приложена таблица с описание на застъпените площи. Жалбоподателката (касационен ответник) е представила декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, с която изцяло е потвърдила размера и местоположението на установените двойно декларирани площи, заявени от нея за подпомагане. В приложения списък с потвърдени кадастрални имоти и представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за процесните земеделски площи жалбоподателката е посочила като правно основание за ползването им заповед РД-07-464 от 17.09.2015 г. на директора на Областна дирекция Земеделие гр. Стара Загора, с която е одобрено споразумение за разпределение на масиви за ползване на земеделските земи за землището на с. Партизан. От представените при настоящото разглеждане на спора от ДФ Земеделие уведомително писмо изх. 02-240-2600/2942 от 13.09.2016 г. до ЗПК Възход , и приложение към уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, в таблица на установените и застъпени площи е видно, че земеделският производител е потвърдил, че ползва процесните имоти на валидно правно основание също заповед РД-07-464/17.09.2015 година. С уведомително писмо изх. 02-240-2600/2382 от 06.09.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2016, по заявление за подпомагане, подадено от ЗПК Възход , ДФ Земеделие е отказал подпомагане за парцели 55484-136-4-8, с декларирана площ 50,07 ха, установена площ след разрешаване на двойно заявени площи 49,83 ха за разлика между декларираната и установена площ 0,24 ха и за парцел 55484-21-3-2 със заявена площ 47,99 ха, установена площ след разрешаване на двойно заявени площи 47,88 ха и разлика 0,11 ха между декларираната и установената площ. На 08.11.2016 г. М. К. е уведомена по телефона с протокол 9 от същата дата, че е надхвърлила максималния праг по схемата за дребни земеделски стопани и има възможност да я оттегли в срок до 01.12.2016 г., но няма да може повторно да се включи в нея. В обжалваното уведомително писмо в Таблица 1: Площи с констатирани несъответствия по схеми за директни плащания за кампания 2016, след извършени проверки за допустимост на площите по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП), Схема за млади земеделски стопани (МЗС) са посочени: - парцел 55484-136-1-6 с декларирана площ 0,95 ха, площ след установени извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП 0,71 ха и установена разлика между декларирана и установена площ на БЗС 0,24 ха и парцел 55484-21-2-10 с декларирана площ 3,10 ха, площ след извършени проверки по чл. 37 ЗПЗП 2,99 ха и установена разлика между декларирана и установена площ на БЗС 0,11 ха. За наддекларираната площ за двата земеделски парцела е отказано подпомагане и са наложени предвидените в чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 намаления и санкции. Съдът подробно е описал съдържанието на уведомителното писмо в табличен вид и текстова част пояснения към всяка от таблиците и колоните в нея. При тези фактически обстоятелства, административният съд е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен. Изложил е съображения, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, тъй като при издаването му не са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочил е, че при липсата на предвидени особени правила в специален закон административните актове следва да отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, а в случая липсва разпоредителна част, съответстваща на правомощието на Разплащателната агенция (в качеството на представляващ на която е заместник изпълнителният директор на ДФЗ по чл. 43, ал. 4 във връзка с чл. 11а т. 9 предл. второ от ЗПЗП (действаща разпоредба, ДВ, бр. 18 от 2018 г.). Съдът е приел, че административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт, т. к. описаното съдържание на таблиците и на обясненията към тях не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на жалбоподателката. Констатирал е също, че освен в горната част на УП, където е посочен адресата на акта, никъде в целия акт не се коментира заявителят на помощта, а се говори в учтива форма (Вас). Отсъствието на мотиви възпрепятства адекватната защита на заявителя и съдебната преценка за материалноправна законосъобразност на оспореното уведомително писмо. При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на спора, но в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил същите, в резултат на което е достигнал до неправилен и необоснован краен извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, на основание чл. 227, ал. 1 АПК настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. Противно на приетото от съда, обжалваното писмо не страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК. Неправилно съдът е приел, че има неяснота по отношение на адресата, не са изложени фактически и правни основания за издаването му и не съдържа диспозитивна част в противоречие с изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 3, 4 и 5 АПК. В обсъждания случай оспореното уведомително писмо отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, т. к. има ясно посочен адресат земеделския производител М. Х. К.. Според трайното разбиране, залегнало в съдебната практика, уведомителните писма, издавани от Разплащателната агенция в стандартизирана форма, която се състои от таблична част и словесна част, която съдържа пояснения към различните колони в табличната част, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. Основанието за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице, когато от съдържанието на акта в неговата специфична форма не е ясно какви са конкретните фактически и правни основания, поради което се отказва оторизация, налаганите намаления и санкции за бъдещ период по заявените схеми и мерки за подпомагане от съответния земеделски производител. В случая в оспореното уведомително писмо се съдържат достатъчно данни в табличен вид и в поясненията към тях, както и такива в административната преписка, от които са видни причините, поради които е отказано подпомагане на кандидата. Разпоредителната част на акта се състои в оторизирането, респ. отказа да се оторизират следващите се суми, налаганите намаления и санкции за бъдещи периоди по схемите и мерките, за които е подадено съответното заявление за подпомагане и в този смисъл неправилно съдът е приел, че в обсъждания казус такава част липсва. Трябва да се посочи, че при първоначалното разглеждане на спора, касационната инстанция е потвърдила решението на първоинстанционния съд относно наличието на достатъчно мотиви в акта, като ясно е формулирала при новото разглеждане на делото кои релевантни въпроси следва да се изяснят и какви са необходимите доказателства, които следва да се съберат за решаване на спора. От събрания доказателствен материал безспорно се установява, че М. К. е заявила с регистрирано правно основание за подпомагане земеделски площи за парцел 55484-136-1-6 - 0,95 ха, за парцел 55484-21-2-10 3,10 ха. Земеделският производител ЗПК Възход също е заявил с регистрирано правно основание земеделски площи, които включват процесните застъпени площи. Съгласно чл. 17, ал. 7 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в приложимата редакция за кампания 2016 г., когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция им налага санкции съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 г. Сравнителният преглед на обжалваното уведомително писмо и уведомителното писмо, по заявлението на ЗПК Възход , както и приложенията към тях, попълнените декларации от земеделските производители, позоваването им на една и съща заповед на директора за ОД Земеделие гр. Стара Загора, показват, че е налице хипотезата на чл. 17, ал. 7 от Наредба 5 от 17.02.2009 г. Именно на правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба 5 от 17.02.2009 г. се е позовал административният орган, за да откаже подпомагане на М. К. за парцел 55484-136-1-6 за 0,24 ха и за парцел 55484-21-2-10 0,11 ха, общо 0,35 ха. От данните по делото се установява също, че след като е преминала процедурата за разрешаване на двойно заявените площи, площ общо в размер на 0,35 ха е отпаднала от допустимите за подпомагане земеделски площи на земеделския производител (Таблица 1 от обжалваното уведомително писмо). Съгласно чл. 16, ал. 6 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., в приложимата редакция, кандидатът трябва да поддържа най-малко размера на допустимата площ, определена на база на подаденото заявление за кампания 2015, през целия период на участието си в схемата. За кампания 2015, според подаденото заявление, референтната площ е 5,39 ха. За кампания 2016 декларираната площ е 5,58 ха, а установената/допустима площ е 5,23 ха. Поради това правилно административният орган е приел, че за кампания 2016 кандидатът М. К. не е спазила референтната площ от кампания 2015 в размер на 5,39 ха. След като заявената за подпомагане от земеделския производител площ по схемата за дребни земеделски стопани е в размер на 5,58 ха, а установената площ, след извършените автоматични проверки е в размер на 5,23 ха, и процентът наддеклариране е 6,69 %, при заявена площ за 2015 г. 5,39, то заявените за подпомагане площи са в размер по-голям от реално ползваните. Поради това и след като по делото е установено наличието на въведените в уведомителното писмо фактически основания, административният орган правилно е отказал финансиране по посочената мярка. За яснота на изложението следва да се посочи, че тези установявания в оспорения акт са потвърдени от изслушаните и приети експертни заключения при първоначалното разглеждане на спора от първата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 и ал. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомагане когато е установена недопустима за подпомагане площ поради подаване на две и повече заявления, когато застъпването не е отстранено. В съответствие с фактическите обстоятелства и на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и ал. 4 ЗПЗП Разплащателната агенция е отказала оторизиране на заявената субсидия за кампания 2016 за наддекларираната площ и е наложила предвидените санкции по чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба, като се присъдят разноски в полза на касационния жалбоподател. На основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 144 АПК, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата 400 лв. разноски за двете инстанции (по 200 лв. за всяка инстанция), при съобразяване с обстоятелството, че е настоящото касационно производство е повторно. По частната жалба на адвокат Н. Тенев, в качеството му на пълномощник на касационния ответник М. К.: С оглед изхода на спора, частната жалба срещу определение 3079 от 28.12.2023 г. по адм. дело 1521/2023 г. на АС - Пловдив, в частта за разноските е неоснователна. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК при отхвърляне на първоначалната жалба разноските са в тежест на жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба няма право на разноски, поради което не следва да се обсъждат доводите относно неправилността на определението на съда по чл. 248, ал. 1 ГПК. Предвид акцесорния характер на обжалваното определение 3079 от 28.12.2023 г. и отмяната на решението, с което е отменено обжалваното уведомително писмо и са присъдени разноски в полза на пълномощника на жалбоподателката пред първата инстанция, същото следва да се отмени, т.к. остава лишено от предмет. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,