Решение № 77 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2010 г.

Решение № 77 от 11.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1392/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Н. С. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 27/1.06.2010 г. по гр. д. № 2072/2008 г. на ВКС, IV г. о. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е неправилно. Сочи като основание разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Прилага като ново писмено доказателство декларация от 14.05.1974 г. за отстъпване право на строеж. Твърди, че атакуваното решение, с което срещу нея е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на сграда с площ 20 кв. м. като е прието, че ищците са собственици на този имот с оглед отстъпено право на строеж по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) от общите на страните наследодатели. Твърди, че с новооткритото доказателство установява, че правото на строеж върху процесния имот е отстъпено в нейна полза. Ответниците по молбата Х. С. Н. и Л. Г. Н. оспорват същата. Върховният касационен съд, състав на II г. о. констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е оставено в сила решение № 222/14.02.2008 г. на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 1066/2007 г. С последното е оставено в сила решение № 158/2.11.2007 г. по гр. д. № 1214/2007 г. на Врачанския районен съд в частта, с която е признато, че Х. С. Н. и Л. Г. Н. са собственици, а Н. С. Н. е осъдена да им предаде владението на гараж, находящ се в [населено място], [улица] площ 20 кв. м., на един етаж с предназначение "хангар, депо, гараж", с масивна конструкция, попадащ в имот 12259.1012.73. Съдът е приел, че страните по ревандикационния иск са били страни по дело за делба на наследството, оставено от С. М. и Т. М., наследодатели на Н. и Х. С.. Съдът е изключил от делбената маса процесния гараж, тъй като е приел, че същият е собственост на Х. и Л. Н. по силата на валидно отстъпено право на строеж по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) Това решение е пречка за нов иск за делба между същите страни. Със С. е прието, че между страните не е налице съсобственост върху гаража. В делбата страните имат едновременно качеството на ищци и ответници и трябва да изчерпят възраженията си спрямо насрещната страна по съсобствеността и участието на съделител в делбата. Страните в делбеното производство са другари и са обвързани във вътрешните си отношения от фактическите констатации на съда относно общите факти. Възраженията на Н. С. против валидността на отстъпеното в полза на брат и Х. Н. право на строеж са преклудирани. По искане на ответната страна по реда на чл. 183 ГПК молителката е задължена да представи оригинала на заверения от нея препис на декларацията. Въпреки дадената и възможност, тя не е сторила това, поради което и документът се изключва от доказателствата по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. След като е изключена като доказателство по делото, декларацията по чл. 56 ЗТСУ (отм.) не може да бъде обсъждана в настоящото производство. За пълнота на изложението следва да се добави, че това доказателство не би могло да бъде ново по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. С него страната е могла да се снабди и да ангажира своевременно - още при разглеждане на делото в инстанциите по същество. Производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове е самостоятелно съдебно производство и средство за защита срещу неправилни решения въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК. Това производство обаче не е съдебна инстанция на исковия процес и не е предвидена в закона възможност за попълване на делото с доказателства, които страната е могла да представи при положена от нея грижа. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице сочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК и молбата следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата Х. Н. следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 200 лева - възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.