Решение № 6420 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 548/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Р., чрез адвокат Н. Младенов, против Решение 407 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 308/2023 год. на Административен съд Стара Загора. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, по съществото на спора. Ответната страна директорът на Дирекция Социално подпомагане (ДСП) Стара Загора, чрез старши юрисконсулт С. Терзиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е Заповед ЗД/Д/СТ-040 от 22.03.2023 г. на директора на ДСП Стара Загора, с която на Г. Н. Р., в качеството му на родител на детето Н. Г. Р. и самото дете, на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 и т. 2 от Правилника за приложението на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), във връзка с чл. 5 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), са насочени към Комплекса за социални услуги и семейства при фондация Мисия криле център за обществена подкрепа Стара Загора за предоставяне на социална услуга - психологично и семейно консултиране, включващо специализирана консултативна помощ за деца, жертви на насилие или в риск от насилие, деца в синдром на родителско отчуждение. От фактическа страна по делото е установено следното: На 09.06.2022 г. Ж. С. Р. се явила лично в ДСП Стара Загора като депозирала жалба, за това, че тя и детето й Н. Г. Р. са били жертва на насилие от страна на касатора, поради което е поискала да бъдат настанени в кризисен център. Във връзка с възникналия конфликт между съпрузите е образувано и гр. дело 2327/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора за домашно насилие, приключило с помирение, при което Г. Р. се извинил за случилото си, а Ж. Р. е приела извиненията на съпруга си. Въз основа на молбата си, Ж. Р. е била настанена в кризисен център, заедно с детето си Н. Г. Р. до 28.07.2022 г., когато са го напуснали и са се настанили в квартира, наета от нея. След възникнал конфликт между майката и детето, детето Н. Р. отива да живее при баща си на 20.09.2022 г. С Решение 1010 от 24.11.2022 г., постановено по гр. дело 4002/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора е одобрено споразумение за прекратяване на сключения граждански брак между Г. Н. Р. и Ж. С. Р. по взаимно съгласие. Съгласно това решение, упражняването на родителските права върху детето се предоставя на бащата Г. Н. Р., като е определен и режим на контакти на детето с майката всяка първа и трета седмица от месеца. При един от тези контакти, на 17.12.2022 г., е възникнал конфликт между майката и детето, за който се твърди, че са нанесени няколко шамара от страна на майката. За този случай е подаден сигнал от страна на бащата до полицията, която при извършена проверка е установила, че е възникнал скандал поради факта, че майката е взела телефона на детето, тъй като говорил глупости по него , след което Н. се ядосал, съборил елхата и започнал да хвърля предмети, а майка му му ударила няколко шамара. Били изготвени протоколи за предупреждения по чл. 65 от ЗМВР и им е разяснена наказателната отговорност по чл. 144 и чл. 323 от НК. Горните обстоятелства се установяват от писмо с изх.УРИ-1259-00-328 от 06.01.2023 г. По този повод Г. Н. Р. е депозирал в Районен съд Стара Загора искова молба против Ж. С. Р. по чл. 12 и сл., вр. с чл. 8, т. 2 от Закона за защита от домашното насилие, по която е образувано гр. дело 5649/2022 г. По делото е постановено Решение 200 от 15.03.2023 г., съгласно което Ж. Р. е задължена да се въздържа от домашно насилие, наложена й е глоба в размер на 200,00 лв. и е постановено да се издаде заповед за защита. Това решение е оставено в сила с Решение 205 от 12.06.2023 г., постановено по въззивно гр. дело 286/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Съгласно режима за контакти, майката е следвало да се види със сина си на 29.12.2022 г., но това не се е случило, защото не е успяла да осъществи контакт нито със сина си, нито с Г. Р., а жилището им е било заключено. Тези обстоятелства са удостоверени в писмо изх. 00-329 от 06.01.2023 г. на първо РУ- Стара Загора. Ж. Р. не е успяла да осъществи контакт и на 19.01.2023 г., за което е подала устен сигнал до ДСП Стара Загора, а впоследствие и писмен сигнал. Била е сигнализирана и полицията, видно от приложените документи и обяснения на Ж. Р. и Г. Р.. Въз основа на това е заведено и изп. дело от страна на Ж. Р. 49/2023 г. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Стара Загора. По преписката са изготвени множество протоколи социални доклади, планове за действия, протоколи от проведени срещи между социалните работници и родителите на детето Н. Г. Р., подавани от тях сигнали и други. Събрани са и гласни доказателства. С обжалваното решение Административен съд Стара Загора е отхвърлил жалбата на бащата Г. Р. срещу оспорената заповед като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, като при издаването и не са допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е правилно. В чл. 4 от ЗЗДет. са регламентирани мерките за закрила, като в ал. 1 са изброени тези от тях, чрез които се осъществява закрилата. В чл. 4, ал. 1, т. 5 е предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. Според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., "услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социалните услуги. В чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане . От доказателствата по делото несъмнено се налага извод, че детето Н. Г. Р. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Безспорно е също, че от страна на бащата няма реално желание за ползване на социални услуги. Нещо повече, налице е категоричен отказ да ползва такива услуги, като същият не оказва съдействие на майката въпреки многократно проведени с него разговори и консултации за осъществяване на определения режим на лични контакти между детето и неговата майка, поради което е налице хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет., при която директорът на Дирекция Социално подпомагане може, след извършване на собствена преценка, да издаде заповед за ползване на социални услуги. Конкретните дейности, които следва да бъдат предприети се извеждат от съдържанието на плана за действие към обжалваната заповед и от специфичните обстоятелства, свързани със състоянието на детето, неговите потребности и неговия най-добър интерес. Фактите по делото сочат, че майката и бащата на детето са във влошени отношения, което влияе негативно на същото в емоционален план. В повечето случаи загрижеността от страна на двамата за физическото и интелектуално развитие на Н. има обратен ефект именно поради наслоената нетърпимост в отношенията на родителите. Налице е необходимост от консултиране на бащата, с цел съхраняване интересите на детето и реализиране на потребностите му от общуване с всеки един от родителите. Многобройните жалби и сигнали до различни институции от страна на бащата, преустановяване на срещите на детето с неговата майка и отказа на Г. Р. да комуникира и да бъде подпомаган при отглеждането на детето от страна на социалните работници не сочат на стремеж към емоционално съхранение на детето и загриженост за неговото психическо и нравствено развитие. Въпреки развиващите се с бързи темпове в детето симптоми, характерни за синдрома на родителското отчуждение , бащата не полага усилия да спазва добрия тон, да сдържа своята лична неприязън и отношение и да не отправя обвинения и обиди към другия родител, да създава подходяща среда, без напрежение, преди срещите на детето с майката, както и да не прехвърля отговорността на детето само да решава в неприсъщи за възрастта и интелекта му случаи. Всички тези обстоятелства са правилно преценени от органите по "Социално подпомагане". Изложените обстоятелства сочат, че при издаване на заповедта по отношение на детето Н. Г. Р. са преценени всички законови критерии по ЗЗДет. и определените социални услуги са съобразени с потребностите на детето. Оспорената заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу нея административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,