Решение № 5608 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 268/2009 г.
ВАСI отделение29.04.2009 г.докладчик Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 20.10.2008 год. по адм. дело № 763 по описа за 2007 год. на Софийския градски съд, Административно отделение, III "Б" състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5608 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 268/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Тодорка Вълканова, в качеството й на процесуален представител на Началника на Митница Благоевград, срещу Решение от 20.10.2008 год. по адм. дело № 763 по описа за 2007 год. на Софийския градски съд, Административно отделение, III "Б" състав, с което е отменено по жалбата на "Кръстилов" ООД ППСПДВ № 037/13.11.2006 год. на Началник Митница Благоевград, потвърдено с Решение № К-42/19.01.2007 год. на Директор РМД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Кръстилов" ООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирана писмена защита от адв. Мариана Айдарова. Ответникът - Директор на РМД - София - не взема становище. Заинтересуваната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ"-гр. София не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е било ППСПДВ № 037/13.11.2006 год. на Началник Митница Благоевград, потвърдено с Решение № К-42/19.01.2007 год. на Директор РМД. С ЕАД № 5201/4-1166 от 12.10.2005 год. е поставена под митнически режим "внос" със ставка на митото 15 %, стоката - соево масло, нето тегло 14039 кг., с тарифен номер 1516 20 96 0. Извършена е последваща проверка, като е установено че същото търговско дружество на 12.10.2005 год. е декларирало идентична стока за режим внос и при извършеният физически контрол е взета проба за анализ и проверка за тарифно класиране до ЦМЛ. От получената експертиза с изх. № 12-00-1371 от 16.11.2005 год. се установява, че стоката се класира в тарифен номер 1517 90 99 0 - описана е като "shortening, съдържа изкуствени и натурални ароматизатори и оцветители и съответно митническата ставка е 25 %. Според административния орган на същите характеристики отговаря и декларираната стока по ЕАД № 5201/4-1166 от 12.10.2005 год. По тези съображения е определил допълнителни задължения за мито в размер на 2008 лв. и ДДС в размер на 4012 лв. и лихва за забава от 15.04.2005 год. до момента на плащането на задължението. В мотивите на обжалваното решение тази фактическа обстановка е обсъдена, като Съдът е приел, че административният орган неправилно се е позовал на експертиза с изх. № 12-00-1371 от 16.11.2005 год., която е по повод режим внос по ЕАД № 5201/4-1166 от 12.10.2005 год. за стока по фактура № 10109993 от 16.09.2006 год. Процесната стока е по фактура № IO094995 от 11.03.2005 год. По делото липсват данни, като и от заключението по изслушаната съдебна експертиза не се установява идентичност на стоките по смисъла на чл. 66 от ППЗМ по двете ЕАД-а. Според експерта по нея от внесената по процесното ЕАД стока не е вземана проба за изследване и не е извършван анализ. От кореспонденцията с производителя се установява, че внесеният продукт е частично хидрогенирано соево масло с ползване за производство на пуканки в микровълнова фурна. Съдът е направил извода, че от описанието на стоките по двете тарифни позиции 1516 и 1517, дадено в МТ за 2006 год., за разграничаване на тарифирането между двете позиции следва да се вземе предвид наличието на допълнителна обработка на продукта. Това се обуславя от факта, че за позиция 1516 се класират мазнини от растителен произход и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. За позиция 1517 - маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракция от различни мазнини или масла от същата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от позиция 1516. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Основният спорен момент по делото е относно естеството на внесената стока и в съответствие с това правилността на извършеното тарифиране при осъществения контрол по реда на чл. 84 от ЗМ от митническите органи. Изводите, до които е достигнал решаващият съд съответстват на установеното по делото. Основен разграничителен критерий за тарифно класиране на стоките по позиции 1516 и 1517 е наличието на примеси. За да се класира стоката в позиция 1517 следва да се установи по категоричен начин, че стоката представлява смес от масла и съдържа добавки и ароматизатори. В административното и в съдебното производство не се установява, че процесната стока представлява смес от няколко вида масла, както не се констатира наличието на ароматизатори и оцветители. Не се установява категорично идентичността на двете стоки по двете ЕАД-а, а след като те не се еднакви не могат да се класират в обща позиция. Административният орган при издаване на акта е посочил фактическите си и правните си основания затова, които с оглед ангажираните доказателства поради оспорването му по делото са оборени. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Първо ДА" отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 66, ал. 3 ППЗМ