Решение № 13013 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11165/2015 г.

Решение № 13013 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11165/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. П. М. от гр. Л., подадена чрез адв. А. Д. М., против решение № 66/1.08.2015 г. по адм. д. № 193/2014 г. на Административен съд - Л., с което са отхвърлени изцяло кумулативно съединените искове на Р. М. срещу Изпълнителна агенция по горите, гр. С., с правно основание чл. 204, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди в размер от 5935,33 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно с акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД. О. Р. М. е подадена и частна жалба срещу същото решение в частта, с която е прекратено производството по делото по исковата му молба срещу Министерство на земеделието и храните, гр. С.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че след като не е поискал от надлежния съд спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, сам се е подставил в положение да търпи неблагоприятните последици от отменената заповед. В касационната жалба излага съображения, че заповед № 142/13.02.2013 г. на изпълнителния директор на ИА по горите - гр. С., подлежи на незабавно изпълнение и веднага след издаването и той е бил отписан от публичния регистър за физически лица, упражняващи лесовъдска практика. Излага и доводи по незаконосъобразността на същата тази заповед. Иска да бъде отменено оспореното решение и бъде решено делото по същество. В частната си жалба срещу прекратителното определение твърди, че съдът неправилно е приел Министерство на земеделието и храните като ненадлежен ответник. Съгласно ТР № 3/22.04.2004 г. на ВКС, пасивно отговорен за вреди, причинени на граждани е юридическото лице, с което длъжностното лице, пряк причинител на вредата се намира в трудови или служебни правоотношения. Поради това иска да бъде отменено определението за прекратяване на производството по отношение на този ответник. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция по горите, редовно призована, се представлява от А. В., служител с юридическо образование. Намира решението за правилно и иска са бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба - Министерство на земеделието и храните, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт К.. Моли да се остави в сила решението в частта, с която производството по делото е прекратено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна, а касационната жалба е частично основателна. Съдът е изяснил всички релевантни факти, но не е съобразил всички доказателства, искания и доводи на страните. Правилно съдът е приел, че Министерство на земеделието и храните не се явява надлежен ответник по предявените искове. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че министерството е органът, който е длъжен да контролира изпълнителния директор при осъществяване на правомощията му. По отношение на претендираните вреди, несъстоятелен и изводът на съда, че след като не е провел производство по спиране не изпълнението на заповед № 142/13.02.2013 г., такива вреди не са налице. Основанието за исканата съдебна защита е обявяването за незаконосъобразна на посочената заповед и ако тя не беше издадена, лицето щеше безпрепятствено да изпълнява задълженията си. Поради това решението в тази му част е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната и частната жалба са подадени в законоустановения срок по АПК и са процесуално допустими. Административният съд е сезиран с обективно съединени искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 2346/2013 г. на АССГ, както и от бездействие на изпълнителния директор на ИАГ, който не е извършил своевременно вписване на ищеца в съответния за това регистър. Исковете са предявени срещу двама ответника - МЗХ и ИАГ, с твърдението, че МЗХ е органът, който трябва да контролира изпълнителния директор на ИАГ, а също и че бюджетът на ИАГ се утвърждава от МЗХ. Претенцията за имуществените вреди е в размер на 5935,33 лв., ведно с лихва за забава от влизане в сила на решението за отмяна до подаване на исковата молба в размер на 138,86 лв. и законната лихва върху тази сума от деня на подаване на исковата молба, е за неимуществените вреди - в размер на 10 000 лв., ведно с лихва за забава, начиная от влизане в сила на решението за отмяна до подаване на исковата молба, която е в размер на 233,95 лв. и законната лихва от деня на подаване на исковата молба. По същество съдът е отхвърлил предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди. Приел е, че въпреки отменената със съдебно решение Заповед № 142/13.02.2013 г. на и. д. Изпълнителния директор на ИАГ по чл. 240, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 166, ал. 4 от АПК, ищецът не е провел производство пред АССГ за спиране на изпълнение на заповедта. При това положение, като не е сезирал надлежния съд с искане за спиране на допуснатото по силата на закона незабавно предварително изпълнение на Заповед № 142/13.02.2013 г. на и. д. Изпълнителния директор на ИАГ, ищецът сам се е поставил в положението да търпи неблагоприятните последици от незабавното изпълнение на сочената заповед, поради което липсва пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. По отношение на втория ответник - МЗХ, съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че министерството е ненадлежен ответник. Изпълнителната агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджет и средства, поради което е надлежен ответник на основание чл. 205 АПК. Решението е неправилно както в частта, с която производството по отношение на МЗХ е прекратено, така и в частта, с която са отхвърлени предявените искове за имуществени и неимуществени вреди. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Фактите по делото са подробно изяснени. Установено е от събраните доказателства, че с Решение № 4394 от 2.07.2013 г. по адм. д. № 2346/2013 г. на АССГ и Решение № 7511 от 3.06.2014 г. по адм. д. № 12406/2013 г. на ВАС, е отменена Заповед № 142/13.02.2013 г. на и. д. Изпълнителния директор на ИАГ. Видно от приложеното копие на заповедта, със същата заповед ищецът е отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № 1663-2/3.05.2011 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Веднага след издаването на посочената заповед е бил прекратен трудовият договор, сключен между Р. М. и "П. 2012" ЕООД - гр. Л., считано от 1.03.2013 г. и трудовият договор, сключен между М. и "И." ЕООД, гр. Л., считано от 11.03.2013 г. И двата договора са за извършване на лесовъдска дейност. Въпреки проявената от съда процесуална активност, до края на процеса ищецът не е конкретизирал претенциите си по основание и размер. В първоначалната си искова молба Р. П. М., чрез процесуалния си представител, е посочил, че претендираното от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед № 142/13.02.2013 г. на Изпълнителния директор на ИАГ и от последвалото незаконосъобразно поведение на изпълнителния директор, изразяващо се в бездействие. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК обезщетения за вреди на граждани или юридически лица могат да бъдат причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Законът определя три различни основания на претенцията за вреди - отменен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган. Още в първоначалната искова молба ищецът не е обосновал дали претенциите за имуществени или за неимуществени вреди произтичат от отменената заповед или от бездействието на административния орган да впише ищеца в публичния регистър или се предявяват искове на двете основания поотделно. С последваща молба от 3.09.2014 г. е привлечено като ответник Министерство на земеделието и храните - гр. С.. Искането е мотивирано с контролните функции, които министерството има по отношение на изпълнителния директор на агенцията. От изложените обстоятелства в молбата може да се направи извод, че отговорността на министерството произтича от бездействието да упражнява посочените контролни функции. Поради това че се иска конституиране на друг ответник по претенция с различно правно основание, следва, че с молбата от 3.09.2014 г. е предявен нов иск за съвместно разглеждане с първоначалния, без да е посочена отделна цена на този иск. В неколкократно подаваните по делото уточняващи молби посочените процесуални проблеми не са отстранени. И в молбата от 27.05.2015 г. ищецът твърди, че претенциите за имуществени и неимуществени вреди са в пряка причинна връзка от отменения административен акт, но и от бездействието на изпълнителния директор да предприеме действия по вписване на ищеца в публичния регистър, като се иска и солидарно осъждане и на Министерство на земеделието и храните, без срещу него да са конкретизирани искове по основание и размер. В този смисъл исковата молба е останала до края нередовна и не е следвало да бъде приемана за разглеждане. Въпреки указанията на съда, ищецът не е уточнил претенциите си, което е довело до постановяване от съда на решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция намира, че изводите на административния съд за неоснователност на предявените искове поради непроведено производство по спиране на предварителното изпълнение на заповедта, са незаконосъобразни. Съгласно чл. 240, ал. 2 Закона за горите, в редакцията към ДВ, бр. 60 от 2012 г., отписването от регистъра може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в случая на чл. 239, т. 5 /посочено като основание в заповедта/ заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение. Допускането на предварително изпълнение на индивидуален административен акт по силата на закона, е една изключителна мярка, която законодателят е създал с оглед на обществените отношения, които регулира и на ценностите, които защитава чрез тази регулация. Тази директна, пряка намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която постига целения от органа на държавната власт правен резултат преди и независимо от преценката на съда, може по правните последици, до които води, да накърни непропорционално права и законни интереси на правните субекти. Законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. Но съгласно изричната законова разпоредба - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, преценката съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. За разлика от разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 АПК разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение със самия административен акт, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. В този случай засегнатото лице има възможност да защити интереса си, като докаже, че не са налице основанията по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение. С оглед на това касационната инстанция счита, че в хипотезата на чл. 166, ал. 4 АПК ищецът Р. М. не е имал възможност да предотврати настъпването на вредите от отменената заповед. Освен това следва да се посочи, че искането за спиране на изпълнението на една заповед, не е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на вредите от нея. Такава връзка може да е налице, ако изходът на спора е сигурен. Но дори и при направено искане за спиране на изпълнението, ако съдът отхвърли искането, вредата би настъпила, независимо че страната е направила всичко необходимо да защити интереса си. Аргумент в подкрепа на тезата на административния съд не се съдържа и в разпоредбата на чл. 5 ЗОДОВ, съгласно която обезщетение не се дължи или размерът му се намалява, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия или пострадалият виновно е допринесъл за увреждането. С. Т. решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т. 3 е необходимо да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай. От това следва, че само констатираната липса на обжалване не води автоматично до извод за съпричиняване на вредата от пострадалото лице. Необходимо е конкретна преценка за всеки конкретен случай предвид вида на претендираните вреди и поведението на пострадалото лице. Поради това решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - да бъде върнато за ново разглеждане на същия съд в друг състав. При новото разглеждане на спора, предявените искове следва да бъдат уточнени по страни, основание и размер. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,