Решение № 1661 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10078/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Спортс пропърти мениджмънт АД гр. Бургас чрез процесуалния си представител адв. М. Георгиева срещу решение 3224/23.04.2024 г., постановено по адм. дело 1561/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД по чл. 107, ал. ДОПК СВ 108694 1/23.05.2023 г., издаден от главен инспектор ревизии в отдел Контрол и принудително събиране на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклама при Община Бургас, потвърдено с решение 70 00 -5173/5/14.07.2023 г. на директора на посочената дирекция за установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер от 141 542,36 лв., от която сума 125 017,82 лв. главница и 16 524,54 лв. лихви за 2021 г. и 2022 г. В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Твърди се в касационната жалба, че извън предмета на жалбата срещу посочения по горе акт е размера на ТБО по отношение на услугата по чл. 62, т. 2 ЗМДТ и не са излагани оплаквания за нея, нито са сочени доказателства, а изрично касаторът е посочил коя част от акта е оспорена. Сочи се от касатора, че с молба, вх. 11681/14.11.20203 г., депозирана по делото, е направено уточнение на жалбата пред Административен съд Бургас, изразяващо се в конкретизация на предмета й, а именно, че се касае за частта за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на отпадъците на територията на спортен комплекс Лазур , но не и тези на територията на целия жилищен комплекс Лазур . В тази връзка се излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че актът се оспорва по отношение и на двете услуги, като не е отчел, че по отношение на услугата по т. 2 няма оспорване и в тази част АУЗ е влязъл в сила. Според касационния жалбоподател в мотивите на обжалваното решение е отбелязано единствено, че жалбоподателят акцентира върху сметосъбирането и сметоизвозването на територията на спортния комплекс Лазур . Затова в касационната жалба се съдържа оплакване, че решението на съда е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по дължимостта на ТБО на основание чл. 17, ал. 3 от Наредбата за определяне администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас (НОАМТЦУТОБ), поради произнасяне по неподадена жалба и в тази част, като се иска решението да бъде обезсилено.

В касационната жалба е направено оплакване, че решението е неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че съдът неправилно е разгледал като едно неделимо цяло и не е възприел съдържанието на чл. 17, ал. 3, т.1 НОАМТЦУТОБ като отделна услуга, чието изпълнение подлежи на доказване по общия ред. В тази връзка се излагат доводи, че доколкото са налице две различни услуги, които се заплащат на различни основания, задълженията по АУЗ по чл. 17, ал. 3, т.1 и 2 от НОАМТЦУТОБ следва да бъдат разглеждани самостоятелно и отделно едно от друго, поради което неправилно съдът е приел, че е налице валидно възникнало задължение за заплащане на ТБО и по чл. 17, ал. 3, т.1, като в тази част решението е и необосновано, тъй като не са формирани никакви мотиви в тази посока.

За недоказано според касационния жалбоподател е останало твърдението на ответника по жалбата, че услугите по сметосъбиране, респ. сметоизвозването и обезвреждането на битовите отпадъци е било реално предоставена на територията на спортен комплекс Лазур в предвидения обем. Позовава се на предоставените от него доказателства, че услугата не се предоставя в пълен обем, който е посочен в цитираната наредба, като в тази връзка са били изслушани и показанията на свидетелката Б., от които се установило, че сметосъбирането и сметоизвозването на територията на спортния комплекс не е извършвано в законоустановения порядък 30 пъти месечно. Твърди се, че показанията на свидетелката кореспондират и с представените от Община Бургас доказателства извадки от GPS системата, съдържаща записванията за честотата на извършване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, на територията на спортен комплекс Лазур , а също и от представените справки на точките, където са разположени контейнерите на дружеството на територията на спортния комплекс, а именно, че услугата се предоставя спорадично по няколко пъти в седмицата, а не както е залегнало в Наредбата 30 пъти месечно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска обезсилване като недопустимо обжалваното решение и делото да се върне за ново разглеждане, като новият състав се произнесе по предявената жалба, или да се обезсили решението в необжалваната част на АУЗ, а в останалата част решението да бъде отменено като неправилно. Претендира се присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклами при Община Бургас, редовно призван, не е изпратил свой представител.

От Спортс пропърти мениджмънт АД гр. Бургас, чрез адв. М. Георгиева е постъпила и частна жалба срещу определение 5049/03.07.2024 г. по адм. дело 1561/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба директор на дирекция Местни приходи от данъци, такси и реклами при Община Бургас, редовно призван, не е изпратил свой представител.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са основателни, като е представено писмено заключение.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на Спортс пропърти мениджмънт АД гр. Бургас срещу посоченият по горе АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от служител на общинската администрация, комуто са предоставени със заповед 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас права и задължения на орган по приходите, поради което актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ в обема на правомощията му. Според съда актът е издаден в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, както и не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства по делото безспорно е установено, че жалбоподателят Спортс пропърти мениджмънт АД е собственик на недвижим имот земя и сгради с обща площ от 36074 кв.м., в т. ч. застроена площ 2938 кв.м. 10747 кв.м., съставляващи понастоящем поземлен имот с идентификатор 07079.607.85 по кадастралната карта на гр. Бургас, представляващ спортен комплекс Лазур . Съдът е приел за установено, че имотът е деклариран от дружеството по реда на чл. 14 ЗМДТ, като част от сградите в зависимост предназначението и вида са декларирани или като друга нежилищна площ, или като търговска нежилищна площ.

Съдът се е позовал на нормата на чл. 62 ЗМДТ, която определя , че ТБО се заплаща за извършените от общината услуги по:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации.

3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувани в общината.

В решението си съдът е посочил и разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от общинската наредба, според която за нежилищни имоти размерът на ТБО се определя по т. 1 и 2 според количеството битови отпадъци за година на стандартен съд и по т. 3 пропорционално (в промил) върху отчетната стойност на имота на активите земя и сгради за предприятия.

Решаващият административен съд е приел, че съобразно доказателствата по делото, задълженията на жалбоподателя за ТБО са изчислени върху по високата между отчетната стойност и данъчната оценка на декларираните имоти чл. 21, ал.1 ЗМДТ. Върху правилно определената основа размерът на ТБО, формиран за такса за услугата по поддържане чистотата на обществените територии при ставка от 3,5 промила съгласно Приложение 2 НОАМТЦУТОБ и такса от 5 600 лв. за заявения контейнер. Пояснена е според съда методологията на изчисляване на задълженията за ТБО, а именно при обща отчетна стойност на облагаемите имоти от 15 459 668,63 лв. и при ставка от 3,5 промила, дължимата такса за тази услуга възлиза на 54 108,84 лв. За останалите две компоненти на ТБО, е процедирано на база подадени декларации за определяне на размера на вземането спрямо генерираното количество битови отпадъци. В тази връзка съдът е посочил декларации с входящи 5202013852/22.12.2020 г. и 52020114594/23.12.2021 г., като са били одобрени за 2021 г. два броя съдове за смет, тип Бобър с обем 1,1 куб. м., а за 2022 г. един одобрен съд при годишна такса за обслужване 5 600 лв.

В решението е отразено, че жалбоподателят счита, че таксата не е дължима изцяло, тъй като услугата по сметоизвозване на поставения контейнер за смет не е предоставяна, но съдът е приел тези доводи за неоснователни предвид установените доказателства, че услугата по сметосъбиране и сметопочистване в района е предоставяна регулярно, за което са налични съответните отчети. Според съда тази такса е дължима дори и при неползване на имота, освен в хипотезата на освобождаване от заплащане, за което е необходимо подаване на съответната декларация, каквато не се твърди да е подавана.

За компонента услуга за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения, за нейната дължимост съдът е посочил, че е от значение функциониращо депо за отпадъци, като е прието в решението, че по делото са налични доказателства и в тази насока, като въпреки направеното и оспорване на наличните по делото доказателства от страна на жалбоподателя, съдът е приел, че липсват основания тези документи за функциониращо депо да не се кредитиран.

В решението на съда е прието, че са издадени по реда на чл. 63 и чл. 63, ал. 2 ЗМДТ заповеди 2899/28.10.2020 г. и 3147/28.10.2021 г. на кмета на Община Бургас, с които са описани предоставените услуги по сметопочистване, сметоизвозване и обезвреждане в депо а и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като е определена територията на границите на районите, които са включени в системата на организираното сметопочистване, като изрично е посочен и ж.к. Лазур , на която територия е разположен и спортния комплекс Лазур , собственост на жалбоподателя. Прието е от решаващия съд, че тези дейности е възложено с договор за услуга 99 ОП18 65/04.04.2019 г. на Нелсън чистота ЕООД, като видно от актовете за извършена работа от изпълнителя за 2021 г. и 2022 г. са отразени като извършени дейности по сметоизвозване, ръчно метене, машинно миене и метене, предоставени на територията на Община Бургас. Направен е извод от съда, че е предоставена услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, в която територия се намира и имотът на жалбоподателя.

Въз основа на изложените мотиви в обжалваното решение, жалбата е отхвърлена като неоснователна.

След постановяване на решението и по искане на жалбоподателя, съдът е постановил определение 5049/03.07.2024 г., с което е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта за разноските предвид, че жалбата е отхвърлена за определените задължения за ТБО за 2021 и 2022 г. в общ размер от 141 542,36 лв., от която главница в размер на 125 017,82 лв. и лихви 16 524,54 лв., т.е. посочената такса е обжалвана в пълен размер. Съдът е приел, че с оглед изхода на делото, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в отхвърлената част и не е изменил решението в частта за разноските.

Обжалваното решение е правилно постановено.

По касационната жалба.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, тъй като в жалбата си пред първоинстанционния съд Спортс пропърти мениджмънт АД е обжалвал АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК в частта за ТБО за 2021 г. и 2022 г. Видно от този индивидуален административен акт, на дружеството са вменени задължения за задължения за ДНИ и ТБО за 2021 г. и 2022 г. в общ размер на 180 396,98 лв. От тази сума като се извади размерът на ДНИ за 2021 г. и 2022 г., остава сумата, представляваща задължение за ТБО за същите години в размер на 125 017, 82 лв. главница и 16 524,54 лв. лихви или общ материален интерес първоинстанционната жалба изрично е посочено, че е в размер на 141 542,36 лв.

С молба, вх. 11681/14.11.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направила уточнение, че обжалва акта в частта, касаеща сметосъбирането и сметоизвозването, както и за обезвреждането на отпадъците на територията на спортния комплекс Лазур , а не на територията на целия ж.к. Лазур в гр. Бургас.

Предвид, че и в първоинстанционната жалба, и в направеното след това уточнение от 14.11.2023 г., жалбоподателят е посочил общата сума от 141 542,36 лв., която е задължението за ТБО изцяло за 2021 г. и 2022 г. и включва главница и лихви за трите услуги по чл. 62, т. 2 и 3 ЗМДТ. При така направено уточнение правилно съдът е разгледал жалбата по отношение на установеното с акта задължение за ТБО за 2021 г. и 2022 г. изцяло, а не частично, каквато е била претенцията на жалбоподателя. Последният не оттеглил частично жалбата, нито е налице такъв отказ от нея, поради което правилно съдът я разгледал изцяло.

По делото е установено по безспорен начин и затова правилно съдът е приел, че задълженото дружество е собственик на недвижим имот земя - ПИ с идентификатор 07079.607.85 и сгради, както и търговски обект, обособяващи спортен комплекс Лазур в гр. Бургас с обща площ от 36074 кв.м. За същият имот са подавани декларации по чл. 14 ЗМДТ, като са декларирани от касатора и земята, и сградите, подробно описани в обжалваното решение. Установено е, че за 2021 г. на дружеството са предоставени 2 бр. съдове за смет, тип Бобър , а за 2022 г. 1 бр.

Разпоредбата на чл. 62, т.1, 2 и 3 ЗМДТ регламентира видовете услуги, по отношение на които се определя размерът на ТБО и те правилно са посочени от съда, като реално осъществени от общината. Само в случаите, когато услугите не се предоставят от общината, не се заплаща и съответно ТБО. От данните по делото се установява, че всички услуги съгласно чл. 62 ЗМДТ, са осъществени. Налице са доказателства по делото, установяващи извършването и на трите видове услуги. Със заповед 2899/28.10.2020 г. на кмета на Община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, в които ще се извършват услугите по чл. 62 ЗМДТ.

За услугите за събиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, поддръжката и подмяната на контейнерите, вкл. и уличните кошчета, като и за почистването и поддържането на чистотата на местата за обществено ползване на територията на Община Бургас, е сключен договор с Нелсън - чистота ЕООД. За изпълнението на услугите по делото са налични протоколи за извършена работа по услугите, месечни справки, както и схема на точките за събиране на отпадъците, като по указания на съда е представена схема, съдържаща информация от GPS за движението на автомобилите извършващи сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците, поради което обосновано съдът е приел, че на територията на спортния комплекс, са осъществени процесните услуги, а също и извозването на отпадъците до регионалното депо за отпадъци, находящо се в с. Полски извор, Община Камено, Бургаска област.

Установено е от доказателствата по делото, че е изпълнена и третата услуга по чл. 62, т. 3 ЗМДТ и това се установява от представените месечни отчети и справки.

И административният орган, а впоследствие и съда правилно са приели, че съгласно чл. 17, ал. 3 НОАМТЦУТОБ за услугите по чл.62, т.1 и 2 ЗМДТ ТБО се определя според количеството отпадъци в размер на 5 600 лв. годишно, а за услугата по т. 3 пропорционално върху данъчната оценка на имота или отчетната му стойност в зависимост от това коя от двете е по високата. В случая това е отчетната стойност съгласно чл. 21, т.1 ЗМДТ и това данъчната основа, върху която е определена таксата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ в размер на 3,5 промила, изчислена върху отчетната стойност на имота.

Първоначално при подаване на жалбата пред първоинстанционния съд, процесуалният представител е направил искане за назначаване на съдебно счетоводна експертиза, но впоследствие се е отказал.

Пред съда е разпитана като свидетел К. Б., като е пояснила, че според нейните възприятия, не е виждала всеки ден да се събират отпадъците в спортния комплекс, както е съгласно общинската наредба и договореното между Община Бургас и Нелсън чистота ЕООД. Тези показания противоречат на представените по делото доказателства, като от тях се установява събиране ежедневно на отпадъците, извършване на ръчно и машинно метене и миене на улиците и др.

Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че размерът на ТБО за 2021 г. и 2022 г. неправилно е определен. За услугите по чл. 62, т.1 и 2 ЗМДТ, респ. чл. 17 от общинската Наредба таксата се изчислява по количество, като за 2021 г. са одобрени Два контейнера, тип Бобър , а за 2022 г. един контейнер. Видно от Приложение 2 към Наредбата годишната такса се определя според вида и броя на използваните съдове и тя е 5 600 лв. За услугата по чл. 62, т. 3 ЗМДТ таксата се заплаща, като отчетната стойност, която според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ е по - висока от данъчната оценка, поради което в случая тази стойност е 15 459 668,63 лв. и умножена по 3, 5 промила за 2021 г. таксата за посочената услуга е 65 308,84 лв., а за 2021 г. е 59 708,84 лв. или общ размер на ТБО за 2021 г. и 2022 г. е посоченият в оспореният акт 125 017,68 лв. и лихви - 16 524,54 лв.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени от касатора, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба.

Спортс пропърти мениджмънт АД обжалва и определение 5049/03.07.2024 г. по адм. дело 1561/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че разноските са изчислени върху размер на задълженията за ТБО, без да се вземе предвид, че не е обжалвана всички компоненти от таксата по чл. 62 ЗМДТ. Както се посочи по горе и в първоинстанционната жалба, както и в последващото уточнение не може да се направи извод, че не се обжалват всички компонентни на ТБО за 2021 г. и 2022 г., поради което правилно първоинстанционният съд е изчислил размера на разноските с оглед изхода на делото.

Предвид изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение по чл. 248 ГПК е правилно и следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК.

С оглед изхода на спора и направеното искане от ответника по касация, на Община Бургас следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., като съдът съобрази процесуалната активност на тази страна в касационното производство, като процесуален представител не се яви пред настоящата инстанция, а по делото са депозирани кратки писмени бележки. Като се приеме и приетото в решение С 438/22 на СЕС, с което се позволява да се остави националната разпоредба от Наредба 1/09.07.2004 г. неприложена.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение