Решение № 280 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2014 г.

Решение № 280 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6573/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Артур Сергеевич Полшиков, гражданин на Руската федерация, подадена чрез процесуалния му представител адв. Хр. Дишев от АК - Велико Търново, против решение № 1506/11.03.2014 г., постановено по адм. дело № 6304/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Полшиков срещу заповед № РД-12-2 от 17.04.2013 г. на заместник-министъра на на здравеопазването. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му . Ответникът - зам. министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Артур Сергеевич Полшиков, гражданин на Руската федерация, подадена чрез процесуалния му представител адв. Дишев, против решение № 1506/11.03.2014 г., постановено по адм. дело № 6304/2013 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Полшиков срещу заповед № РД-12-2 от 17.04.2013 г. на заместник - министъра на здравеопазването. С цитираната по-горе заповед на министъра на касатора е отказано да бъде допуснат до изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3, б. "б" от Закона за здравето /ЗЗ/. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставената му компетентност във връзка с т. I. от заповед № РД-28-80 от 26.03.2013 г. на Министъра на образованието. Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма - писмена, мотивирана е, издадена е без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материалния закон. Според АССГ, за да се придобие специалност в Република България следва да бъдат изпълнени няколко изисквания, а именно: да бъдат изпълнени учебните програми за съответната специалност, на второ място след изпълнение на учебните програми да бъдат успешно положени теоретичен и практически изпит пред съответна комисия. Разпоредбата на чл. 186, ал. 3, т. 3 от ЗЗ дава възможност на чужденците, извън тези по ал. 1 на посочената разпоредба, (а именно извън тези от държави членки на ЕС и другите държави от европейското икономическо пространство и Ш.), да упражняват медицинска професия в Република България след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава. Това става обаче при съответно предвидени условия, като в случаите, когато се иска признаване на професионална квалификация за упражняване на специалност в системата по здравеопазването (чл. 186, ал. 3, т. 3 буква "в" от ЗЗ) следва да бъде изпълнено условието на чл. 180, ал. 3 от ЗЗ, а именно на първо място да са покрити учебните програми за съответната специалност и след това да бъде положен съответния изпит. Т. е. за да бъде допуснато лицето до изпит първото условие е да е покрило учебните програми за съответната специалност, като при наличието на преминаване на обучението в друга държана е необходимо да е налице съответствие на тези учебни програми и покритите премети с тези по учебната програма в РБългария. В конкретния случай, за да постанови оспореният отказ за допускане до изпит административният орган е приел, че е налице основанието по т. 4 на ал. 3 на чл. 7 от Наредбата, а именно, че продължителността на проведеното от заявителя обучение за специалност "Детска хирургия" в Руската федерация е с продължителност по-малко от 2/3 от изискуемия срок в РБългария. АССГ е приел, че срокът на преминато от жалбоподателя обучение е 3 години, толкова колкото е предвидено като срокове за обучение в интернатура и ординатура по "Детска хирургия" в Руската Федерация. Дори и при така определения срок на обучение преминато в Руската Федерация същото е по - малко от 2/3 от предвидения срок на обучение в РБългария, който е 5 години. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че продължителността на обучението следва да се изчисли по положени часове обучение - теоретично и практическо. С оглед изложените съображения АССГ е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен. Така мотивиран решаващият съд е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 3, т. 3 ЗЗ чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при следните условия: след успешно полагане на изпит, ако професионалната квалификация е придобита в трета държава: а) включващ държавните изпити, определени в единните държавни изисквания по чл. 177 за упражняване на регулирана професия от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи"; б) по чл. 180, ал. 3 за упражняване на специалност в системата на здравеопазването. А по силата на ал. 5 условията и редът за допускане и явяване на изпит по ал. 3, т. 3 се определят с наредба на министъра на здравеопазването. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба 04/27.05.2011 г. за условията и реда за допускане и явяване на изпит по чл. 186, ал. 3, т. 3 от Закона за здравето на граждани на трети държави, придобили професионална квалификация по медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването в трета държава предвижда, че комисията по ал. 1 предлага на министъра на здравеопазването отказ от допускане до изпит, когато продължителността на проведеното от заявителя обучение за професионална квалификация или специалност е по-малко от 2/3 от изискваното в Република България. Обосновано АССГ е приел, че от представените писмени доказателства и неоспорената СМЕ проведеното обучение в Руската федерация на жалбоподателя по специалността "Детска хирургия" е 3 г. /колкото е предвидено като срокове за обучение в интернатура и ординатура по Детска хирургия в Руската Федерация/, което е по-малко от минимално изискуемия срок по чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4/2011 г. на МЗ, което се явява предпоставка за постановяване на отказ за допускане до изпит по реда на чл. 186, ал. 3, т. 3 б. "б" ЗЗ. По делото не се спори, че продължителността на обучението за придобиване на специалност "детска хирургия" в Република България е 5 г., който срок е съобразен с минималния срок за обучение, съгласно приложение V 5.1.3 на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 7.09.2005 г. относно признаване на професионалната квалификация. В тази връзка основателно административният съд е отбелязал, че сроковете за обучение по тази специалност са регламентирани в години - за Република България 5 г., в съответствие и с посочената Директива и 1 г. интернатура и 2 г. ординатура в Руската Федерация, а не в положени часове на теоретично и практическо обучение, което изключва застъпваната от жалбоподателя теза за възможността да се съобразят тези часове, с оглед изпълнение на изискванията за обучение, без да бъдат съобразявани сроковете в години. Верен е изводът, че сроковете за обучение в години са предвидени с цел да бъдат придобити базисни знания и умения за упражняване на специалността, за разлика от краткотрайните курсовете и други форми за повишаване на квалификацията, с които се цели обновяване на знанията по специалността и за това тези курсове не могат да заместят базисното обучение и да се приравнят за част от него. Независимо от горното обаче, дори предвиденият в наредбата 5 годишен срок да бъде преизчислен в часове, съобразно учебната програма за специалността "Детска хирургия", то пак проведеното от Полшников обучение по специалност "детска хирургия" - 5204 часа, е по малко от две трети от изискваната в Република България продължителност. Това е така защото продължителността на обучението по специалността "Детска хирургия" в Република България, изчислено в часове е равно на 440 часа теоритично обучение + 9056 часа практическо обучение / 1132 работни дни х 8 часа/ или общо 9496 часа. Две трети от 9496 часа е 6330 часа. Следователно проведеното обучение на Полшников макар и изчислено в часове също не съответства на изискванията за минимум две трети от продължителността на обучението в България. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредбата предвижда изрично, че се отказва допускане до изпит, ако продължителността на проведеното обучение от заявителя е по-малко от 2/3 от изискваното в България. Като се имат предвид чл. 1 и 2 от Директива 2005/06/ЕО, както и ал. 10 от преамбюла й /в която е посочено, че Директивата не е пречка държавите-членки да признават в съответствие със своята нормативна уредба професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни, като във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии - не се налага да се обсъждат доводите относно прилагането на чл. 14 от Директивата по отношение на компенсаторни мерки за жалбоподателя, тъй като той не е от лицата по чл. 2 от същата директива. Независимо от изложеното, в ал. 10 от преамбюла е предвидено, че регламентирането на признаването на професионалната квалификация придобита от граждани на трети страни извън Европейския съюз е в компетентността на съответната държава-членка, като следва да се спазват минималните квалификационни изисквания за съответните професии, в процесния случай - за специалността детска хирургия - 5 г. /Приложение V т. 5.1.3 на Директивата. От друга страна в конкретния случай, при продължителност на обучението по-малко от две трети от срока за обучение в България, в нашия закон не са предвидени компенсационни мерки по смисъла на чл. 14 от директивата. Такива мерки са предвидени единствено в случаите, когато продължителността на обучението на заявителя е минимум две трети от срока на обучение в България. С оглед на което не е налице противоречие на разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредбата с чл. 14 от Директивата, тъй като компенсационни мерки в настоящата хипотеза не са предвидени. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за противоречие на относимите разпоредби на Наредбата с чл. 24, ал. 2 Директива 2005/06/ЕО. С чл. 24 от Директивата се регламентира базовото обучение по медицина, а специализираното обучение по медицина се регламентира с чл. 25 от същата. В чл. 25, § 1 от директивата е посочено, че достъпът до специализирано обучение по медицина зависи от завършването и утвърждаване на курс по базово обучение по медицина, съгласно чл. 24, § 2, в рамките на което обучаваният е придобил съответните знания по базова медицина, а в чл. 25, § 2 е предвидено специализираното обучение по медицина включващо теоретично и практическо обучение в университет или Университетска болница или здравно заведение одобрено за тази цел от компетентните власти, като държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на специализираното обучение по медицина посочени в т. 5.1.3 от Приложение V е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка /за специалността детска хирургия е предвидена минимална продължителност на обучението 5 г. /без да са посочени часове за обучение/. Регламентацията на кредити в чл. 44а, ал. 3 и 4 ЗВО е неотносима и не влиза в противоречие с чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредба 4/2011 г. В чл. VI.1 от Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион № 165 е предвидено, че признаване на квалификация за висше образование издадена в друга страна, освен ако не се докаже съществено различие между квалификацията за което се търси признаване и съответната квалификация в страната за която се търси признаване. В чл. VI.2 е посочено, че в противен случай за страната ще бъде достатъчно да разреши на притежателя на придобита в една от другите страни квалификация, да получи оценяване на тази квалификация при желание и разпоредбите на чл. VI.2 и прилагат при подобни случаи съответно. В процесния случай не се спори, че на основание чл. 84, ал. 3 ЗППК е призната професионална квалификация лекар на жалбоподателя /л. 120/ и цитираните разпоредби са неотносими. Специализираното обучение по медицина и признаване на съответна специалност са регламентирани в посочените по-горе ЗЗ, Наредба и Директива, вкл. и относно минималните стандарти за страните-членки на ЕС. Предвид ал. 10 от преамбюла на директивата цитираната по-горе нормативна регламентация е приложима и за граждани на трети страни, претендиращи признаване на придобита специалност извън ЕС. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с направените искания и доводи на страните. В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на АССГ, че в случая са били налице предпоставките на чл. 7, ал. 3, т. 4 от Наредбата за постановяване на отказ от допускане до изпит. Предвид изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение