Решение № 10668 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2015 г.

Решение № 10668 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5243/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Петър Димитров Нейчев от гр. София срещу решение № 1411 от 10.03.2015 г. по адм. д. № 618/2015 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -директор на Дирекция "ОСК" при Столична община, в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-30-105/05.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОСК" при Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на апартамент № 9" в УПИ I-23, кв. 320 по плана на м. "Център-зона Г-6" по плана на гр. София, ул. "Ген. М. Д. Скобелев" № 40, състоящо се в промяна предназначението на "кухня" и "вестибюл", означени по плана от 1956 г. в спалня и дневна с кухненски бокс. Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Установено е от приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, че преустройството е свързано в промяна предназначението на конкретните помещения, а строежа е IV категория -чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" от ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № УТ-9400-910-2 от 18.09.2014 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ промяна предназначението на две от помещенията в апартамента, с прокарване на нова ВиК и отходна инсталация и обособяване на ново санитарно помещение /баня/ и кухненски бокс, което не попада в категорията на визираните в чл. 151, ал. 3, б. "в" ЗУТ преустройства и е в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗУТ. Установено е, че преустройството е извършено в периода след м. 10.2008 г. - след закупуване на жилището от жалбоподателя. Следователно процесния незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователен е доводът за липса промяна предназначението на жилището като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите от 1956 г., по които е изграден обекта и визираното предназначение, като последващите преустройства попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Несъстоятелни са и твърденията, че процесните СМР не се нуждаят от издаване на строителни книжа, поради незасягане на общи части и конструкцията на сградата с оглед нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "в" във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 7 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер на 600 лв-минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,