Решение № 1088 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2013 г.

Решение № 1088 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10143/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район срещу решение № 379 от 14 юни 2013 г., постановено по адм. д. № 238/2013 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед № ДК-02-ЮЦР-117/26 април 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Марко Антонов Илиев, чрез пълномощника си адв. Татяна Захова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представя подробна писмена защита в този смисъл. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Марко Антонов Илиев срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-117/26 април 2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Двуетажна жилищна сграда с пристройка и навес", намиращ се в улица от о. т. 1913 "б" до о. т. 1913 "а", УПИ I-3794 и УПИ III-3794, кв. 301, и УПИ III-3804 и УПИ IV-3804, кв. 300 по плана на гр. Пазарджик. При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел наличието на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж, който не е търпим, поради което е отхвърлил жалбата. С решение № 3403 от 12 март 2013 г., постановено по адм. д. № 753/3013 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, решението на административния съд е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при дадени конкретни указания. При новото разглеждане на делото административният съд е приел, че строежа - предмет на оспорената пред него заповед, е незаконен като извършен без строителни книжа, но търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което е отменил заповедта на началника на РДНСК Южен централен район. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че строителството на двуетажната жилищна сграда е извършено преди 07 април 1987 г. Установено е също, че пристройката и навеса са строени в периода 1988 - 1989 г. По делото не е спорно обстоятелството, че за строителството на жилищната сграда и за пристройката и навеса не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж. По времето на извършването на строителството е бил в сила регулационен план от 1981 г., изменен през 1985 г., който на мястото на извършеното строителство е предвиждал общ парцел I - жилищно строителство, магазини и трафопост със ситуирани жилищни блокове. При тези данни изводът на административният съд, че процесните постройки представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който строеж е незаконен съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Неправилен е обаче изводът на административния съд относно търпимостта на незаконния строеж. Преди всичко следва да се отбележи, че по отношение пристройката и навеса е неприложима нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвид времето на изграждането им - 1988 - 1989 г. По отношение на тези обекти е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, съгласно която незаконни строежи, започнати в периода 08 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на закона, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. В случая тази последна предпоставка не е налице, което е достатъчно основание да се приеме, че пристройката и навеса не са търпими строежи. Обратно на изложеното от административния съд не е търпим строеж и двуетажната жилищна сграда. Приложимата за нея хипотеза е тази по ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ, предвиждаща, че строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Сградата - съобразно приетото от административния съд, е изградена до 07 април 1987 г. без строителни книжа, но не е търпима поради липсата на третата предпоставка за това - не е била допустима по подробния градоустройствен план, действал по време на извършването на строежа. Този план - както беше посочено по-горе, е предвиждал общ парцел I - жилищно строителство, магазини и трафопост със ситуирани жилищни блокове, като характерът на строителството по плана - средно високо, и мястото на ситуиране на строителните петна, не съответстват на изграденото на място нискоетажно строителство. Обстоятелството, че това строителство е свързано, не променя извода на съда относно допустимостта на строежа. Последният не е допустим и по сега действащия подробен устройствен план, който предвижда прокарването на улици. С оглед горното подадената жалба е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост решение, което ще следва да бъде отменено. Вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Марко Илиев срещу заповедта на началника на РДНСК Южен централен район за премахване на незаконен строеж, подробно описан в административния акт, ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,