Решение № 5857 от 01.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Я. Л. Н., гражданин на Камерун, подадена чрез адв. С. Петков, против решение № 5624 от 11.02.2026 г., постановено по адм. д. № 10998/2025 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска съдът да отмени обжалваното решение и оспорения административен акт и да върне преписката на органа със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника гл. юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. При липса на отменителни касационни основания предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство по чл. 85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлил жалбата на Я. Л. Н., [ЛНЧ], гражданин на Камерун, адр. гр. София, [улица], [заличен текст] при МС срещу Решение № 4926/30.09.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, на Я. Л. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че за жалбоподателя не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, защото видно от отговорите по интервюто, той не заявява, че е обект на преследване по признаците по чл. 8, ал. 1 то ЗУБ, с изключение на признака политическо мнение, който обаче не е кредитиран като достоверен от административния орган. Според първостепенния съд правилно административният орган е съобразил, че през периода 2022 г. – 2025 г. жалбоподателят и семейството му са живеели в Камерун в достатъчна степен необезпокоявано, за да получи той законна възможност да напусне Камерун за Турция, като са взети предвид и твърденията му, че икономическата обстановка в Камерун е трудна, поради което иска да потърси препитание на друго място и по-конкретно в Италия, както и че не е потърсил закрила в първата държава, в която е пристигнал след напускането на Камерун – Турция. Според съда правилно административният орган е приел, че жалбоподателят разкрива характеристиките на икономически мигрант. Относно основанията за предоставяне на хуманитарен статут чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е разгледал приложимата нормативна уредба и е приел, че критериите по т. 1 и т. 2 не са установени по делото, тъй като жалбоподателят излага бежанска история само във връзка с преследване поради политическо мнение. Относно критерия по т. 3 на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е счел, че предвид представените и обсъдени в административното производство справки на ДАБ за икономико-социалното положение в Камерун от 12.06.2025 г. и 14.01.2026 г., правилно аминистративният орган е приел, че за Я. Н. не съществува реална опасност, доколкото положението в Камерун се характеризира в известна степен с несигурност, достигаща до военни сблъсъци на враждуващи страни на фона на един дългогодишен президентски режим, но тези сблъсъци са спорадични, ограничени териториално и с относително много нисък мащаб на жертви. Според съда правилно с обжалвания акт е прието, че в случая спрямо Я. Н. не са налице сериозни и потвърдени заплахи, налични към момента на процедурата, за да се счита, че ако се завърне в държавата си по произход Камерун, той би бил изправен пред реален риск от тежки посегателства, именно поради установеното позициониране на военния конфликт в отделни части на страната и характеризирането му със спорадични ограничени военни сблъсъци и относително много нисък дял на цивилни жертви. Посочено е, че правилно административният орган е съобразил, на база данните от справката, че в Камерун не съществува вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на държавата и с характер, попадащ в хипотезите на посочените норми, като положението в страната следва да се оцени като несигурно и напрегнато, но не и като повсеместно и безогледно, а инцидентите не са от естество да предизвикат масов ефект. Първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени факти, попадащи в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ и не са доказани другите алтернативи по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на международна защита. В допълнение съдът е посочил, че Турция е трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ, което е допълнително основание за отхвърляне на молбата за предоставяне на международна закрила на основание чл. 13, ал. 1, т. 14 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извел обосновани и съответстващи на приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Обосновано първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото и анализирани от него писмени доказателства, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец. Изнесените от чужденеца причини да напусне страната си, правилно не са кредитирани като преследване по някое от изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ основания. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в случая не се откриват предпоставки за прилагане на разпоредбите на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история Я. Л. Н. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Обосновано съдът и административният орган са приели, че в процесния случай се касае за лице, притежаващо характеристиките на икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. При проведеното интервю молителят е заявил, че е спортист и е участвал в спортни състезания в Камерун и извън страната, но за това не му е заплащано възнаграждение. Посочил е, че целта му е да отиде в Италия, не е имал проблеми, заради принадлежността му към етническа група или религията му. Липсват твърдения, че се страхува от преследване поради своята раса и националност. От изготвената справка на Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС от 17.04.2026 г., относно актуалното положение в Камерун, се установява, че в страната са налице прояви на дискриминация към англоговорящото малцинство, към което жалбоподателят не принадлежи. В конкретния случай молителят не заявява да е бил политически ангажиран, като единствено са изложени неподкрепени с доказателства твърдения, че през определен период е бил охранител на опозиционен политически лидер. Липсват данни и доказателства жалбоподателят да е изразявал открито и публично политическо мнение или да е извършвал дейности, за да популяризира такова по време на пребиваването си в държавата на произход или след отпътуването си оттам, с което да е привлякъл неодобрението на потенциалните субекти на преследване в тази държава. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и относно извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Предвид данните по делото правилно съдът е приел, че не се установява чужденецът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Липсват доказателства жалбоподателят да е бил обект на посегателства, да е изтезаван и да е претърпял насилие, както и да е бил арестуван, обвиняван, съден или осъждан в държавата си по произход. Установено е, че същият е напуснал легално и безпроблемно Камерун със самолет и виза за Турция. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Административният орган, а впоследствие и първоинстанционния съд, правилно са установили, че в разглеждания случай е неприложим чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, тъй като визираните в тази разпоредба стандарти не могат да бъдат приложени поради липсата на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на чужденеца. От изготвените справки на Дирекция "Международна дейност" в ДАБ при МС, относно актуалното положение в Камерун, се установява, че в страната има социално-политически и икономически проблеми, нестабилност и реална физическа заплаха за англофонското (англоговорящото) малцинство, към което жалбоподателят не принадлежи, както и спорадични и локално обособени въоръжени конфликти в англоезичните северозападен и югозападен региони на страната, но към настоящия момент няма основание да се приеме, че в Камерун е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, постановено по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. В съответствие с информацията относно общото положение в страната, съдържаща се в двете справки от административната преписка от 12.06.2025 г. и от 14.01.2026 г. и в представената пред касационната инстанция справка от 17.04.2026 г., категорично не може да се направи извод за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на Камерун, който да налага приложението на чл. 9 от ЗУБ. От представените по делото справки не се установява територията на държавата да е обхваната от конфликт с такъв мащаб, че самото присъствие на цивилно лице там да води до реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Липсват данни за ниво на насилие, достигащо прага, очертан в практиката на Съда на Европейския съюз, при който не се изисква индивидуализиране на заплахата, тъй като рискът произтича от самата ситуация. Дори да се приеме наличие на вътрешнополитическо напрежение или локални конфликти, не се установява такъв интензитет на безогледно насилие, който да обосновава сериозни и потвърдени основания да се счита, че жалбоподателят, върнат в държавата си по произход в качеството му на цивилно лице, поради самия факт на присъствието си там би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността си. Обосновано административният съд е приел, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,