Решение № 13551 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2013 г.

Решение № 13551 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13301/2013 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП и "Мишел" ЕООД - гр. Благоевград с посочен съдебен адрес в гр. София срещу решение № 5367/05.08.2013 г., постановено по адм. дело № 7791/2012 г. по описа на Административен съд, София-град. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва решение в частта, в която е отменен РА № 2101108173/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1450/18.06.2012 г. на директора на същата дирекция за непризнато право на "Мишел" ЕООД - гр. Благоевград с посочен съдебен адрес в гр. София в размер на 24 215,20 лв. по фактури, издадени от "Джи Ел Строй" ЕООД, "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД и "Строй Комерс Таков" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът при решаване на спора в посочената обжалвана част не е обсъдил всички доказателства, а само част от тях, както и е игнорирал събраните в хода на ревизията, а също и заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Поради това касаторът твърди, че анализът на съда не е всестранен и се свежда единствено до възпроизвеждане на съдържанието на договорите и приемателно-предавателните протоколи, без да се изследва и обосновава връзката между тях. По фактурите, издадени от "Джи Ел Строй" ЕООД, които са с предмет "услуги по договор-аванс" касаторът излага оплаквания, че съдът не е посочил мотиви, с които е направил връзка между фактурата и съответния на нея приемателно-предавателен протокол и ако се приеме, че фактурата е издадена въз основа на този протокол, то предмета й следва да не бъде авансово плащане, а СМР. По отношение на фактурите, издадени от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД и "Строй Комерс Таков" ЕООД касаторът твърди, че те не отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1 ЗДДС и по-специално не съдържат съществен реквизит - датата, на която е възникнало данъчното събитие или датата, на която е получено плащането. Твърди се в жалбата, че съдът не е направил самостоятелен анализ и относно плащането по фактурите, а е приел изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза за наличие на фискални бонове. Касаторът се позовава и на съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). Позовава се и на съдебно-техническата експертиза, според която е налице противоречие с действително съществуващото фактическо положение. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отхвърляне жалбата на ревизираното дружество. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Василев. Ответникът по тази касационна жалба "Мишел" ЕООД - гр. Благоевград с посочен съдебен адрес в гр. София чрез адв. Чечова я оспорва по съображения, изложени в депозиран по делото писмен отговор. "Мишел" ЕООД - гр. Благоевград с посочен съдебен адрес в гр. София обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата против РА № 2101108173/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 1450/18.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София за непризнато право на данъчен кредит по фактури от ЕТ "Светла Атанасова - Света Ана" и "Нощ и ден" ЕООД. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в тази обжалвана част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора нарушена е разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, в която изрично е записано, че съдът съобразява и дали са спазени процесуалните разпоредби при издаването на ревизионния акт, но не е отчел, че е нарушена процедурата по чл. 32 ДОПК и то такива, които не могат да се санират с издаването на акта. В тази връзка касаторът се позовава на указание № 91-00-321/2007 г. на Изпълнителния директор на НАП. В жалбата се съдържа и оплакване, че решението в тази обжалвана част е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че са неправилни констатациите на приходните органи, че е налице разминаване в цената на горивото от предходния на посочения като такъв доставчик "Еко Ойл" ЕООД, поради това, че насрещна проверка на посочения доставчик не е извършвана и от него не са изискани доказателства, поради което недопустим е и крайния извод на съда за липса на доставки и той се базира на предположения. Касаторът е изложил оплакване, че решаващият съд не се е съобразил с установената съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС), според която изясняването на произхода на стоките не е от значение за наличието на право на данъчен кредит. Изложени са доводи, че продажбата на вещ от несобственик не прави сделката нищожна, а унищожаема и това е според правната теория и установената практика на гражданските съдилища. Позовава се на съдебна практика и на Съда на Европейския съюз (неправилно касаторът е посочил СЕО, а не СЕС). Касаторът излага несъгласие и с изразените от съда мотиви относно кадровата обезпеченост на доставките и в тази връзка се позовава на решение по дело С-324/11 на СЕС, както и на решения по адм. дела № 1793/2011 г. и № 2598/2010 г. на ВАС и др. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Чечова, която е представила и писмена защита. Ответникът по тази касационна жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василев я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София и за неоснователност на жалбата на "Мишел" ЕООД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София е частично основателна, а на "Мишел" ЕООД е неоснователна поради следните съображения: По касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София. Издадените от "Джи Ел Строй" ЕООД 4 бр. фактури от месец юли 2009 г. в общ размер на ДДС 15 540 лв. са с предмет аванс по СМР - услуги съгласно договор от 01.07.2009 г. с "Мишел" ЕООД, като тези услуги са договорени да се извършат на бензиностанция-газостанция, находяща се в землището на с. Крупник, Община Симитли. Съдът е обсъдил количествено-стойностната сметка на извършените СМР - боядисване на ограждения, смяна на съществуваща настилка, запълване на негодна настилка, подмяна на бордюри и маркировка на пътна настилка. Прието е от съда, че съгласно договора срокът за изпълнение е 30.09.2009, т., както и е договорено, че материалите са за сметка на изпълнителя на услугите, а окончателната цена на СМР е договорено, че ще се определя и доказва на база актовете за извършените СМР, като възложителят се задължава да извършва авансови плащания по издадените фактури за аванс. В съдебното решение е обсъдена представената в хода на ревизията количествено-стойностната сметка, както и протоколи, обр. 19 от 01.07.2009 г., 16.07.2009, г., 22.07.2009 г. и 20.07.2009 г., подписани от представители и на двете страни. Освен тези доказателства съдът е обсъдил и представените калкулации за отделните видове СМР, а относно кадровата обезпеченост на доставчика и представените 3 бр. граждански договори с лицата Милчо Миронов, Митко Петков и Младен Яков, както и сметки за изплатени суми на тези лица. Налице е обсъждане в обжалваното решение и на 3 бр. протоколи за въвеждане в експлоатация на дълготраен амортизируем актив. Установено е според съда, че процесните фактури са осчетоводени от доставчика. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че от страна на ревизираното лице са ангажирани доказателства за осъществяване на процесните СМР, както и за кадровата обезпеченост на доставчика за извършване на възложените му СМР. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което процесните СМР са извършени, но са за по-малка стойност, т. е. не са извършени в обема съгласно количествено-стойностната сметка и отразеното в протоколите, обр. 19. Това обстоятелство, констатирано от вещото лице според съда се явява относимо към установяване на факта на извършените услуги, но няма отношение към размера на претендирания данъчен кредит, тъй като предмета на фактурите е авансово плащане във връзка с услугите за СМР. Относно ревизионния акт на доставчика "Джи Ел Строй" ЕООД, съдът се е позовал на съдебната практика на СЕС по дело С-642/2011 г., според което неизвършването на корекция на начисления от доставчика данък, не представлява самостоятелно основание да се приеме, че акта на получателя е незаконосъобразен. При преценка на доказателствата, събрани, както по време на ревизията, така и в съдебното производство, съдът е формирал извод за наличие на основание за признаване на "Мишел" ЕООД на правото на данъчен кредит по процесните фактури от "Джи Ел Строй" ЕООД Относно издадените 2 бр. фактури от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД през месеците януари и февруари 2010 г. в общ размер от 5 070 лв. съдът за да отмени ревизионния акт и в тази му част се е позовал на събраните в хода на ревизионното и съдебното производства доказателства за реално изпълнение на договорените от 01.012.2009 г. услуги по ремонт на покривна конструкция, вътрешен и външен ремонт на търговска сграда - каса и кафе на обект "Бензиностанция" в местността "Виро", Община Симитли, собственост на ревизираното лице. Съдът е обсъдил представените приемателно-предавателни протоколи от 29.01.2010 г. и 12.02.2010 г. за приемане на извършените СМР. Съдът е счел, че СМР са били приети от възложителя без възражения, както и стойността на СМР по протоколите съответства на стойността по процесните две фактури. Относно плащането по фактурите според съда то е извършено в брой, което се доказва от представените фискални бонове и е потвърдено от съдебно-счетоводната експертиза, както че извършените разходи са пряко свързани с дейността на ревизираното лице - търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, предвид наличието на бензиностанция и газостанция, собственост на "Мишел" ЕООД. Въз основа на така установените факти по делото, съдът е направил извод за законосъобразно упражняване от ревизираното дружество на правото на данъчен кредит, а относно ревизионния акт на доставчика отново е изложил мотиви, както по-горе, цитирайки решение по дело С-642/11 на СЕС. По доставките от "Строй Комерс Таков", който е издал на "Мишел" ЕООД 4 бр. фактури през септември и ноември 2009 г. в общ размер на ДДС 3 605,20 лв. за СМР - почистване на септична яма, каломаслоловител и шахта, съдът се е позовал на сключения договор от 03.08.2009 г. с уговорка СМР да се предадат на 18.09.2009 г., като предмета на фактурите е плащане за извършени СМР. Съдът въз основа на доказателствата е приел, че и данъчната основа и ДДС по 4 бр. фактури са заплатени в брой съгласно представените фискални бонови и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както и че тези фактури са осчетоводени от посочения доставчик. Съдът се е позовал и на съдебно-техническата експертиза, според която извършените СМР са отразени в протокол за въвеждане в експлоатация на дълготраен амортизируем актив, но стойността на извършените СМР е за сума, по-малка от данъчноамортизационната стойност на актива. Относно кадровата обезпеченост на доставчика, съдът е приел, че той притежава такава, като се е позовал на сключени 8 бр. трудови договори на работници. Направен е извод за извършени реални СМР по 4 бр. фактури на посочения доставчик. Решението в тези обжалвани части е неправилно относно отмяната на ревизионния акт по отношение на доставките от "Строй Комерс Таков" ЕООД, а е правилно относно доставките от "Джи Ел Строй" ЕООД и "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД. Реалността на доставката на услуга по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС е основополагаща за признаване правото на данъчен кредит като материално право на получателя. Авансовото плащане, какъвто е предмета на фактурите, издадени от "Джи Ел Строй" ЕООД не е данъчно събитие по ЗДДС, действащ понастоящем, както това беше регламентирано в отменения ЗДДС. Авансовото плащане не съществува само за себе си, след като и законът не го определя като данъчно събитие (за разлика от отменения ЗДДС), поради което винаги трябва да се държи сметка при наличие на такова, извършена ли е съответната доставка на стока или услуга. Законът допуска приспадане на право на данъчен кредит за реално осъществени доставки, а не само за договорени, респ. заплатени частично или изцяло без да е доказано тяхното изпълнение, поради което и изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с приложимия материален данъчен закон -ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - вж. решения по адм. дела № 8198/2012 г., № 6560/2012 г. и др. В практиката на СЕС може да се посочи решение от 13.03.2014 г. по дело С-107/13 г. ("Фирин" ООД), в което се обвързва правото на данъчен кредит с изпълнение на доставката, когато фактурата, по която се претендира това право, е за авансово плащане. Това още веднъж показва, че само при наличие на фактура, без да са налице доказателства за изпълнение на фактурираното, не може да се признае правото на данъчен кредит. В случая по доставките от този доставчик правилно първоинстанционния съд е приел, че са налице достатъчно доказателства, които да сочат на реално изпълнение на договорените СМР - приемателно-предавателни протоколи, протоколи, обр. 19, количествено-стойностни сметки, калкулации от доставчика). Наличието или не на трудови договори с работниците на доставчика и издаването или не на командировъчни заповеди за работата на обекта на получателя по доставките, не може да се вменява като задължение на последния да установява тези факти. От получателя по доставките, който претендира материалното право на данъчен кредит може да се изисква да докаже положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС за правото на данъчен кредит, респ. най-вече доказване реалността на предмета на дейност на фактурите, издадени от доставчика, но не и да отговаря за обезпечеността на своя доставчик. След като е установено реалното осъществяване на СМР, то следва да се признае и правото на данъчен кредит по авансовото плащане по тези доставки. За доставките от "Глав Булгар Инженеринг" ЕООД по ремонт на покривна конструкция важат изложените по-горе мотиви относно това, че след като е установено реалното изпълнение на доставката на услуга, то и следва да се приеме, че ревизираното дружество законосъобразно е приспаднало ДДС по процесните фактури като данъчен кредит. Предвид изложеното по-горе в тази обжалвана част решението на първоинстанционния съд е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. В частта, в която е отменен ревизионния акт по фактурите, издадени от "Строй Комерс Таков" ЕООД неправилно първоинстанционният съд е приел, че е доказана реалността на доставките по 4 бр. фактури с предмет - почистване на септична яма, на каломаслоловител и шахти. Доказателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС за реалното осъществяване на услугите не са представени по делото. Осчетоводяването от доставчика на издадените от него фактури не доказва това реално изпълнение. Наличието на договор и анекс към него е доказателство за волеизявленията на страните по него, че желаят да се осъществи предмета на договора, а не че той е осъществен. Фактурата може да замести договора, но не е доказателство за неговото изпълнение. Обстоятелството, че обектът е въведен в експлоатация не е доказателство, че именно посочения издател на фактурите е извършил посочения в тях предмет на стопанската операция. След като липсват доказателства за реалното изпълнение на фактурираните услуги, а само за осчетоводяването им и въвеждането на обекта в експлоатация, решението в посочената част подлежи на отмяна. Затова и позоваването от съда на съдебно-техническата експертиза е неправилно, тъй като с нея не са установени относимите към спора обстоятелство относно това дали посочения доставчик е извършител на процесните СМР, които са фактурирани на касатора. С оглед изложеното решението в тази обжалвана част е неправилно на сочените от касатора основания за отмяна и и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго по същество, с което жалбата на "Мишел" ЕООД в тази част бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По касационната жалба на "Мишел" ЕООД. Доставчикът ЕТ "Светла Атанасова - Света Ана" е издал 2 бр. фактури от месец май 2009 г. с общ размер на ДДС 12 000,87 лв. с предмет на доставките - гориво евродизел. Според съда от доказателствата по делото се установява, че плащането по процесните фактури е извършено в брой съгласно представените фискални бонове, като това обстоятелство било констатирано и от съдебно-счетоводната експертиза. Според съда от представените доказателства не може да се направи извод за реално извършване на процесните доставки, предвид че стоките, предмет на фактурите са родовоопределени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД собствеността се прехвърля след като вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такава - когато бъдат предадени. Според съда по делото не е представен договор между страните за покупко-продажба на гориво, няма и приемателно-предавателни протоколи, стокови разписки или други доказателства за предаване на стоките. Изложени са мотиви от решаващия съд, че не става ясно от доказателствата по делото кога са предадени стоките, къде и от кое лице, както и няма документи, доказващи транспорта, мястото на приемане, респ. предаване на стоките, място на съхранението, както и лицата, които са ги предали и приели. Съдът е изложил мотиви, че и няма данни дали доставчикът разполага със склад, няма данни и за наличие на специални съоръжения за съхранение на горивото. Не е ясен според съда и по какъв начин се заявява горивото и други документи за търговските взаимоотношения между доставчика и получателя. Съдът е установил, че от предходния доставчик "Еко ойл" ЕООД са фактурирани на прекия доставчик по-малко, а последният е фактурирал на "Мишел" ЕООД по-голяма количество гориво. Съдът е счел, че в рамките на съдебното производство не са представени доказателства за реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС, а извършения от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза анализ чрез съпоставка на закупеното гориво по фактурите от прекия доставчик според съда не доказва, че "Мишел" ЕООД е придобил собствеността върху фактурираното количество гориво по двете спорни фактури. Относно фактурата от месец август 2009 г., издадена от "Нощ и ден" ЕООД с предмет доставка на гориво, съдът отново е направил извод за нереалност на тези доставки, като е изложил сходни мотиви, както д тези по доставките от ЕТ "Светла Атанасова - Света Ана". Решението в тези обжалвани части е правилно постановено. Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова законосъобразни са изводите на съда, че не е достатъчно само издаването на фактури и сключването на договор. Последният може да бъде заместен само от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в тях, че са съгласни да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Нееднократно в свои решения ВАС е имал повод да застъпи схващането, че е налице разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1 не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката. Правилно касаторът е приел, че прехвърлянето на стока от несобственик, не прави сделката в гражданскоправния й смисъл нищожна, а унищожаема, но последното следва да бъде установено по исков ред, а не по повод обжалване на ревизионен акт. Това е така, особено като се има предвид, че за разлика от чл. 6, ал. 1 ЗДДС, чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО "доставка на стоки" означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, което означава че Директивата не изисква доставчикът да е собственик на вещата и да прехвърли правото на собственост, а само предаване на стоката, дори и да не е собственик на същата. Затова неправилно първонистанционният съд е изследвал собствеността на стоката и прехвърлянето на собствеността върху процесното гориво. В същото време обаче по делото не са ангажирани доказателства, че горивото е предадено, т. е. че с него доставчикът е извършил разпореждане, като го е предоставил във владение на ревизираното дружество. Плащането на данъчната основа на дължимия ДДС може да бъде косвено доказателство, че е предадена стоката, но не е самостоятелна предпоставка по смисъла на чл. 6, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит. При неналичие на доказателства за предаване в патримониума на касатора на горивото от доставчиците ЕТ "Светла Атанасова - Света Ана" и "Нощ и ден" ЕООД, законосъобразни са и изводите на решаващия съд за неоснователност на жалбата срещу ревизионния акт в тази й част. При липса на приемателно-предавателни протоколи, наличието само на фактури и данни за плащане на данъчната основа и ДДС не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав за признаване правото на данъчен кредит. Липсват и доказателства за съхранение на горивото при доставчика, наличието на собствени или наети специализирани за гориво транспортни средства, които да го превозят от обекта на доставчика до получателя, както и приемането на горивото от последния. Касаторът основателно възразява, че не е следвало да се изследва произхода на стоката, но при установеното по делото, че предходният доставчик е доставил на прекия доставчик по-малко количество гориво, не се доказва предаването на касатора от неговия доставчик на по-голямо такова. Това обаче не води до извод за неправилност на съдебното решение в тази обжалвана част, след като нито пред ревизията, нито пред първоинстанционния съд е доказано от касатора, че стоката гориво му е предадена от преките му доставчици. Предвид вида на стоката - гориво, правилно първоинстанционният съд е изложил мотиви, че е следвало касаторът да докаже къде е съхранявано горивото, с какъв специализиран транспорт е докарано до неговия обект, как е станало предаването, съотв. приемането му. При липсата на доказателства за предаване на горивото от доставчика на получателя, не може да признае правото на последния на данъчен кредит. Оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения по издаването на ревизионния акт, които на самостоятелно основание водят до неговата незаконосъобразност, са неоснователни. Касаторът твърди за нарушения на процедурата по чл. 32, респ. чл. 29, ал. 4 ДОПК при връчване на съобщения по време на ревизията. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила от административния орган не могат сами за себе си да доведат до отмяната му като незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е съд по същество и е длъжен да се произнесе относно дължимостта или не на установените данъчни задължения. Тези нарушения не могат да освободят получателя на процесните фактури да докаже благоприятните за него факти - че са извършени реални доставки на стоки и/или услуги. След като получателят черпи права от доставката чрез упражняване на право на данъчен кредит, то негова е доказателствената тежест да установи положителните факти за реалността на процесните доставки, а не на приходните органи, които твърдят отрицателни факти и затова не са длъжни да ги доказват. Правилно касаторът твърди, че произходът на стоката не е от значение за признаване правото на данъчен кредит. Това е така, тъй като в отменения ЗДДС, действал до 31.12.2006 г. разпоредбата на чл. 65, ал. 4 задължаваше получателят на стоката или услугата да докаже и предходните доставки. Такава разпоредба липсва в сега действащия ЗДДС, поради което в тежест на получателя е да докаже само пряката доставка. В процесния случай обаче са събрани доказателства за предходната доставка и при установеното, че предходният доставчик е разполагал с по-малко количество гориво, то е вярно твърдението на приходните органи, че не е могъл да предаде на своя получател (пряк доставчик на касатора) по-голямо количество от горивото. Освен това установено е, че касаторът е имал и други доставчици на гориво - "Кълвача газ" ЕООД, "Стефикс" ЕООД и ЕТ "Борис Любенов", поради което не се установява от наличните доказателства предаване на горивото от прекия доставчик на касатора. Същите мотиви съдът правилно е изложил и за доставчика "Нощ и ден" ЕООД, който е фактурирал гориво на касатора, но няма доказателства за предаването му от доставчика на получателя. С оглед горното в тази обжалвана част решението е правилно, тъй като не се установи да са налице визираните от касатора пороци, водещи до отмяна и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Относно жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София в частта за разноските, решението на административния съд следва да бъде отменено в частта за сумата от 587,60 лв., с която данъчната администрация е осъдена да заплати на "Мишел" ЕООД. Предвид изхода на делото и направеното искане от първия касационен жалбоподател следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 482,36 лв. за настоящата касационна инстанция. Искането за разноски на "Мишел" ЕООД следва да се уважи за сумата 111,29 лв. или да се присъди на дирекция "ОДОП" - гр. София по компенсация 371,07 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,