Решение № 14305 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2012 г.

Решение № 14305 от 14.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8508/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Огнян Иванов Цеков от гр. Варна против решение № 1116 от 25.04.2012 г. по адм. дело № 94/2012 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 1732-13 по протокол № 17/13,14.10.2009 г. на ОС - Варна повторно прието с Решение № 1809-2 по Протокол № 18/13.11.2009 г. на ОС - Варна, за одобряване на ПУР на СО "Ален мак" в частта, засягаща ПИ 3070 по ПНИ и КК на СО "Ален мак" /а след изменението на КК-ПИ с идентификатор 10135.2515.3724/ по отношение на предвидената алея, югозападно от него. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на ПУР по отношение на неговия имот. Ответната страна ОС - Варна писмено оспорва жалбата. Иска решението да бъде оставено в сила и да им се присъдят разноски за касационната инстанция. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения ПУР в частта, засягаща имот на оспорващия, за законосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният план е за улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 вр. чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Той няма отчуждително действие и за него са неприложими изискванията и ограниченията на чл. 16, ал. 1 - 6 ЗУТ, за разлика от плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Затова неотносими към правилността на решението са доводите за липса на оценка на имота по чл. 210 ЗУТ /чл. 16, ал. 4 ЗУТ/ и за отчуждаване на площ от имота за пешеходна алея, която не е сред обектите по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Общият ПУР, какъвто е процесният може да предвиди отчуждаване не само на 25%, а и на целия имот - чл. 205, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Неоснователно е касационното оплакване за приложен ПРЗ по отношение на имота му, който да не е съобразен от оспорения ПУР. По делото е установено, че към момента на одобряване на ПУР 13.11.2009 г., ПРЗ на УПИ ХVI-410,3070 е приложен по отношение на застрояването през 2007 г., но по отношение на регулацията е приложен едва на 18.03.2010 г. с попълването на регулационните граници в КК по реда на ЗКИР, след което е формиран имот с идентификатор 10135.2515.3724 - арг. § 22 от ЗР на ЗУТ. Неоснователно е и касационното оплакване за нарушаване на чл. 80, ал. 4 и ал. 6 ЗУТ по отношение на планираната от ПУР пешеходна алея. При повторното разглеждане на делото, съобразявайки се със задължителните указания на ВАС по прилагането на закона, административният съд въз основа на заключението на вещо лице приема, че теренът на жалбоподателя е с преобладаващо равнинен характер, но теренът на селищното образование като цяло е нагънат и разнообразен, формира безоточни зони, поради което е избран и гравитачния начин за отводняване на територията. Обосновани и верни са изводите на съда, че предвидената алея има за цел целесъобразното и икономично оттичане на дъждовните води от безоточната зона към дерето източно от кв. 26, което не е възможно с предвидената битова канализация. Не съществува вариант алеята да не се реализира /да отпадне/, тъй като това би нарушило одобрените правила за вертикална планировка и повърхностно отводняване на територията. Изместването на алеята от североизточната страна на имота на жалбоподателя не е по-икономичен вариант за него, според допълнителното заключение на вещото лице. Правилно съдът приема, че оспореният ПУР съответства на изискванията за икономичност /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, при който изход разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответната страна до доказания размер, за което е направено особено искане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,