Решение № 360 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 323/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение15.06.2010 г.докладчик Павлина Панова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения З. С. К. за възобновяване на ВНЧД № 31/2010 г. по описа на Окръжен съд - Смолян и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 40/27.04.2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 360 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 323/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Павлина Панова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. С. К. за възобновяване на ВНОХД № 31/2010 г. по описа на Окръжен съд - СМОЛЯН и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 40/27.04.2010 г., с което е било изменено определение № 13, постановено на 26.01.2010 г. по НОХД № 134/2009 г. на М. районен съд. Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения З. С. К. за възобновяване на ВНОХД № 31/2010 г. по описа на Окръжен съд - СМОЛЯН и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 40/27.04.2010 г., с което е било изменено определение № 13, постановено на 26.01.2010 г. по НОХД № 134/2009 г. на М. районен съд. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закони. Твърди, че е нарушено правото на защита на осъдения, както и че съдът неправилно е групирал наказанията по реда на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, тъй като е наложил наказание, което е по-високо от най-тежкото по отделените присъди, приложил е разпоредбата на чл. 24 от НК, без да има такова искане от прокурора, както и при наличие само на условни осъждания по отделните присъди, съдът е постановил ефективното изтърпяване на наложеното общо наказание. Осъденият се явява в с. з. пред ВКС. Пледира за уважаване на жалбата, тъй като счита, че са допуснати нарушенията, твърдени в нея, и те следва да бъдат отстранени чрез отмяна на въззивното решение. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, тъй като групирането е извършено при спазване на всички законови разпоредби и съдът е изложил убедителни съображения за приложението на чл. 24 от НК и постановеното ефективно изтърпяване на наложеното общо наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения К., е процесуално допустимо. То обаче е неоснователно. С определение № 13, постановено на 26.01.2010 г. по НОХД № 134/2009 г. Маданският районен съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения З. К. по влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 123/2009 г. по описа на Смолянски РС, НОХД № 60/2009 г. на Ч. РС, по НОХД № 59/2009 на Мадански РС, по НОХД № 292/2009 г. на Смолянски РС, по НОХД № 247/2009 г. на Смолянски РС и по НОХД № 134/2009 г. на Мадански РС. С него на осъдения е било наложено най-тежкото наказание - осем месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е увеличено на десет месеца лишаване от свобода и е постановено то да бъде изтърпяно при първоначален "общ" режим. На осн. чл. 23, ал. 2 от НК съдът е присъединил към това наказание и наказанието "глоба" в размер на 300 лева и е приспаднал изтърпяното от осъдения наказание "пробация". Въз основа на депозирана жалба от осъдения К. е било образувано въззивно производство пред Смолянския окръжен съд по ВНЧД № 31/2010 г. за проверка на така постановеното определение, приключило с решение № 40/29.05.2010 г., с което първоинстанционното определение е било изменено само в частта му, касаеща определянето на типа затворническо общежитие, в което следва да бъде изтърпяно наложеното общо наказание лишаване от свобода, като е определен "открит" тип, а в останалата част то е било потвърдено. Доводите за допуснати нарушения на закона - материален и процесуален, са неоснователни. Нито един от двата постановени съдебни акта не страда от пороците, които се твърдят в писмената защита на адвоката на осъдения. И двете съдебни инстанции са изложили убедителни аргументи за решението си да постановят ефективно изтърпяване на определеното общо наказание "лишаване от свобода" /л. 65 от първоинст. дело и л. 3 на въззивния съдебен акт/. От тях става ясно, че волята на съдилищата за необходимост от ефективно изтърпяване на общото наложено наказание "лишаване от свобода" е резултат от преценката на доказателствата по делото - броя на осъжданията, периодът, за който са реализирани отделните престъпления, фактът, че двукратно К. е бил освобождаван от наказателна сговорност по реда на чл. 78а от НК през 2008 г., което не е оказало своето поправително въздействие върху него, както и че от всички шест осъждания, включени в съвкупността, пет са за престъпления по чл. 343в ал. 2 от НК. Това е мотивирало съдебните състави да постановят ефективно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", независимо, че по три от осъжданията, по които К. е бил наказан с това наказание, не е било постановено ефективното му изтърпяване, а е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК. Съдът е изложил убедителни съображения за своето решение, позовал се е на доказателствата по делото, поради което не може да бъде упрекнат, че не е изготвил мотиви към съдебния си акт. Липсва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което да е основание за възобновяване на производството по делото. Не се констатират и твърдените от искателя нарушения на материалния закон - чл. 24 от НК и чл. 66 от НК. Прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на решаващия съд. Не се изисква за неговото приложение да е налице искане на прокурора, поради което съдът не е обвързан от неговата процесуална позиция. Единствените ограничения за приложението на чл. 24 от НК са предвидени в самата разпоредба на закона - да се касае за наказания от един и същи вид, увеличеното наказание да е най-много с една втора от общото такова, увеличеното наказание да не надвишава сбора на отделните наказания както и максималният размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдилищата са се съобразили с тези ограничения и увеличението с два месеца на общото наказание от осем месеца лишаване от свобода не нарушава нито един от критериите за законосъобразност на чл. 24 от НК. Не намира опора в закона и твърдението, че с постановяването на ефективното изтърпяване на общото наказание съдът е допуснал нарушение на чл. 66 от НК. При произнасяне по реда на чл. 25 от НК и групиране на наказания, определени с отделни присъди, по които изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" е било отложено по реда на чл. 66 от НК, съдът е свободен в преценката си за начина на изпълнение на общото наказание. Това означава, че той може да постанови както отлагане на изпълнението, така и ефективното изтърпяване на общото наказание "лишаване от свобода" /чл. 25, ал. 4 от НК/. Дали ще отложи изтърпяването на общото наказание по реда на чл. 66 от НК съдът преценява, като се ръководи от критериите, заложени от законодателя в нормата на чл. 66, ал. 1 от НК, главните от които са за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на осъдения да не е наложително да се изтърпи наказанието. В случая съдебните инстанции са преценили, че положението на подс. К. не отговаря на субективните критерии на чл. 66, ал. 1 от НК. Тази преценка е обоснована с факта на многобройните осъждания, еднородната престъпна дейност и обстоятелството, че шестте престъпления са извършени за период от седем месеца. И двете съдебни инстанции са преценили, че осъденият К. не би могъл да се поправи, ако изпълнението на общото наказание лишаване от свобода бъде отново отложено във времето, а се налага ефективното му изтърпяване. Преценката почива на закона и на доказателствата по делото, а съдът не е постъпил неправилно и в противоречие със закона, като е отказал приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на общото наказание "лишаване от свобода". Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и искането за това следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение