Решение № 5443 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14106/2008 г.

Решение № 5443 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14106/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 608 от 29.08.2008год., постановено по адм. д. № 480/04год. Варненският окръжен съд, адм. отд., е отменил по жалба на Марин Георгиев Маринов от гр. Разград и "Варош"-МГ-ЕООД- гр. Разград, в качеството му на правоприемник на ЕТ "Марин Георгиев", ДРА № 00221 от 20.07.2001 год., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Разград, потвърден с решение № 829 от 17.09.2001 год. на директора на РДД - гр. Варна в частта, в която на ЕТ "Марин Георгиев" са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 год. в размер на 34 022, 18 лв. и лихви в размер на 888, 88 лв. С оглед дадените му указания в отменителното решение на ВАС съдът е присъдил разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Станка Иванова Костадинова в качеството й на процесуален представител на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния окръжен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против тази част от ДРА. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Марин Георгиев Маринов и "Варош - МГ"-ЕООД-гр. Разград, в качеството на правоприемник на ЕТ "Марин Георгиев" не са взели становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският окръжен съд е е отменил ДРА № 00221 от 20.07.2001 год., издаден от ръководител екип в ТДД - гр. Разград, потвърден с решение № 829 от 17.09.2001 год. на директора на РДД - гр. Варна в частта, в която на ЕТ "Марин Георгиев" са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2000 год. в размер на 34 022, 18лв. и лихви в размер на 888, 88лв. Производството по делото се е развило по реда на чл. 218з, ал. 1 от ГПК (отм.) след отмяна на първоначално постановеното решение на Варненския окръжен съд от 13.08.2003 год. по адм. д. № 1338/01 год. в тази му част от ВАС с решение № 2832 от 29.03.2004 год. по адм. д. № 10263/03год. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и мотивите на данъчния орган за преобразуване на финансовия резултат на търговеца по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за ревизирания данъчен период 2000 год. и определяне на допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) ведно с лихви за забава. Съдът е приел, че спорният предмет се свежда до това дали са действително извършени разходи от данъчно-задълженото лице по фактурите, по които е извършено преобразуване на финансовия резултат. С оглед констатациите в ДРА относно липсата на реквизити на отделните фактури съдът се е занимал подробно с този въпрос и съобразявайки дадените му задължителни указания в отменителното решение на ВАС е приел, че тези констатации на ДРА са неверни за по-голяма част от фактурите, а за останалата част се опровергават от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изложил и мотиви относно съдържащите се в ДРА констатации за наличие на "данъчна измама" по процесните фактури, тъй като с тях фактурирани привидни сделки или реално неизвършени услуги, като по този начин са осчетоводени разходи от търговеца и е намалена облагаемата му печалба, което покрива хипотезите на чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.), като е прието, че фактурите притежават задължителни реквизити и е доказано реалното изпълнение на доставките. Прието, че за двама от доставчиците - ЕТ "Йордан Славов - Терго" - гр. Русе и ЕТ "Димо - Валери Петров", правото на данъчен кредит е отказано поради не начисляване на данъка, а не поради липса на реални доставки, поради което по отношение на тях необосновано е преобразуван финансовия резултат. На база на изложеното е направен генерален извод, че данъчният орган неправилно е преобразувал финансовия резултат на търговеца на осн. чл. 23, ал. 2, ал. 13 от ЗКПО (отм.), поради което подадената жалба се явява основателна в тази си част и следва да бъде уважена. Решението на Варненския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото се установява, че доставка и услуги от типа на фактурираните действително са извършени, но не се доказва обстоятелството, че те са извършени от лицата, които са посочени като издатели на фактурите. Посочва се още, че с оглед резултатите на извършените насрещни проверки правото на данъчен кредит по фактурите е отказано не само поради не начисляване на данъка, а поради липса на реални доставки по тях. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. С издаденият ДРА данъчният орган е преобразувал финансовия резултат на търговеца със сумите по фактурите, издадени от ЕТ "Ина - 92 - Недка Иванова", ЕТ "Димо - Валери Петров", ЕТ "Йордан Славов - Терго", ЕТ "Скорпион комерсиал - Дочка Найденова", ЕТ "Стройимпекс - Г. Иванов", ЕТ "Милина - Лина Николова" и ЕТ "Генака - Дина - Д. Ненов" на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), тъй като издадените от тях фактури не притежават необходимите задължителни реквизити съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗСч. Анализирайки фактите по делото и дадените му задължителни указания по тълкуването на закона в отменителното решение на ВАС, Варненският окръжен съд е направил обоснован извод, че тези констатации на ДРА са оборени и изводите на данъчния орган се явяват неправилни. Що се касае да въпросът за реалността на доставките, то следва да бъде посочено, че за част от горепосочените доставчици - ЕТ "Ина - 92 - Недка Иванова", ЕТ "Генака - Дина - Д. Ненов" и ЕТ "Скорпион комерсиал - Дочка Найденова" с отменителното решение на ВАС ДРА е отменен в частта му, в която за тези доставчици е отказано право на данъчен кредит, от което следва, че доставките, предмет на издадените от тези търговци фактури, са приети за реални. По отношение на останалите доставчици правото на данъчен кредит е било отказано поради не начисляване, е на поради липса на реални доставки, което обстоятелство е зачетено и съобразено от първоинстанционния съд. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Варненския окръжен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,