Решение № 1213 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2013 г.

Решение № 1213 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5004/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кирил Георгиев Джабаров против решение № 484 от 01.03.2013 г. по адм. дело № 2059/2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 221/30.07.2012 г., издадена от полицейски орган при Първо районно управление "Полиция (РУП) - Бургас, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закона и на съдопроизводствените правила, тъй като принудителната мярка е приложена, без да са изложени мотиви и без да са изпълнени материалноправните предпоставки за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност. Правилно е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и съдържа конкретни данни да възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - съхранение на наркотични вещества. Посочените фактически основания са достатъчни да мотивират издаването на заповедта, поради което доводите на жалбоподателя за съществени нарушения на формата на административния акт са неоснователни. Аргументирано е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. В настоящия казус при правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Бургас приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая са събрани данни за възможно участие на жалбоподателя в извършването на престъпление, тъй като в дома му са открити наркотични вещества. При тези факти правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - събраните данни дават основание да се предположи, че жалбоподателят може да има участие в извършено престъпление, свързано с държане, разпространение, преработка и придобиване на наркотични вещества, поради което за да се съдейства за разкриването на престъплението и да се избегне опасността от укриване на извършителя и на вещите, предмет на престъплението, спрямо Джабаров е приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и същият е задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания, като ограничаването на правата е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: да се съдейства за разкриване на престъпление, да се осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление и да се попречи на жалбоподателя да се укрие. По този начин са спазени и изискванията на чл. 5, ал. 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - свободата на жалбоподателя е ограничена временно, на основание, предвидено в закона, при обосновано подозрение за извършване на престъпление и с цел да се избегне укриването му. Поради това следва да се приеме, че принудителната административна мярка е приложена в съответствие с целите, посочени в закона и при спазване на предвиденото в международните актове, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, административният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на оспорената заповед е преценена от съдебния състав на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Тежестта на доказване на в процеса е разпределена съобразно чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените твърдения. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства, както и на доводите и възраженията на страните, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Ето защо не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,